Подробен поглед към Intel Ivy Bridge – първите 22-нанометрови процесори

Теория и практика на процесорите от трето поколение Core на Intel плюс овърклок тестове на Intel Core i7-3770K

Автор: Денислав Славчев


През последните няколко месеца темата за новите 22-нанометрови процесори на Intel не е слизала от страниците на специализираните IT форуми и издания, включително и PC World. Интерес към новите процесори проявяваха не само ентусиастите, на които са нужни максимални скорости и пределни мегахерци, а също така и прагматичните потребители, желаещи да се сдобият с икономична мобилна система. В крайна сметка главният въпрос, който терзаеше всички, беше какво предлага това трето поколение от Core процесорите на Intel? Технологичен пробив или поредния етап на еволюционно развитие? Скъпо удоволствие или необходима покупка? На всички тези въпроси, а и на доста други, ще се опитаме да отговорим в следващите редове на настоящото обзорно и тестово ревю, още повече че след доста чакане и уговорки най-после имахме възможността да тестваме топмодела Intel Core i7-3770K от новото семейство процесори Ivy Bridge. Естествено, ще споделим с вас впечатленията, които той остави у нас, но преди това ще отделим малко внимание на…

Стратегия и тактика
Всички знаем за „тик-так” технологичната стратегия на Intel за развитие на процесорите, която компанията налага от години. Новото поколение Ivy Bridge също остава подвластно на нея и на практика реализира фазата „тик”. (За незапознатите, следвайки „идеологията” на тази стратегия  за постоянно усъвършенстване на CPU,  Intel  с  периодичност от една  година превежда технологичния процес на процесорите си към по-фин, което съответства на стъпка „тик”, или представя принципно нова архитектура – „так”.)



Подробен поглед към Intel Ivy Bridge – първите 22-нанометрови процесори

© PCWorld България, pcworld


Това не е случайно: иновациите никога не търпят отлагане и особено в среда на конкуренция точното планиране дава забележимо предимство. Това е особено валидно в случаите, когато на компаниите им се отдава да следват по-рано набелязаните планове. А Intel може да си позволи да контролира цялата технологична верига - от появяването на идеята, проектирането и разработката до опаковката на готовата продукция. Според хронологията 2012 г. e времето за поредния етап на стратегията - преход към нов, по-фин технологичен процес на производство. 
Първите продукти, които ще използват новите 22 nm кристали, са процесорите с наименование Ivy Bridge и предназначени за платформата LGA1155.  Но този път в допълнение към усъвършенстването на технологичните норми на производство Intel също внедряват нова структура на полупроводниците: вместо традиционната планарна се използва тримерна (3D) структура на транзисторите (т.нар.Tri-Gate). Това също беше очаквана промяна. С всяко следващо намаляване на технологичния процес, респективно размера на транзисторите, производителите се сблъскват с необходимостта от намаляване на размера на гейта и прехода сорс-дрейн, което води до влошаване на експлоатационните характеристики на полупроводниците.



Подробен поглед към Intel Ivy Bridge – първите 22-нанометрови процесори

© PCWorld България, pcworld


Подробен поглед към Intel Ivy Bridge – първите 22-нанометрови процесори

© PCWorld България, pcworld


Подробен поглед към Intel Ivy Bridge – първите 22-нанометрови процесори

© PCWorld България, pcworld

Моделът Tri-Gate предлага тримерна конструкция с няколко гейта, намиращи се на миниатюрна силициева пластина, разположена перпендикулярно на подложката. Този  подход позволява да се увеличи скоростта на превключване на транзистора и съществено да се намалят паразитните утечки, да се намали захранващото напрежение и като следствие - енергопотреблението и отделяната топлина. Освен това се появява възможност за увеличаване на плътността на чипа, което означава създаване на по-сложни схеми на една и съща площ. Забележително е, че при внедряването на 3D транзисторите себестойността на чипа се увеличава само с 2-3% спрямо досегашната. 
Независимо от значителните ресурси, с които компанията разполага, от началното развитие до практическото използване на технологията Tri-Gate изминаха 11 години.  Едно е, когато става дума за лабораторни експерименти и изследвания, а съвсем различна е ситуацията за внедряване в масово производство. Прилагането на тази технология е голям успех за инженерите на Intel. Използването на 3D транзистори ще позволи компанията да затвърди технологичното си лидерство пред конкурентите. Използването на Tri-Gate транзистори ще позволи на Intel и провеждането на практически експерименти с чипове, изпълнени по 14 nm,  даже и по 10 nm технологичен процес. Така прословутият Закон на Мур си остава в сила, а това означава, че силициевите полупроводници ще продължат да се борят на процесорния фронт още поне десетина-двадесет години.



Общ поглед към Ivy Bridge – подобрения и промени



Подробен поглед към Intel Ivy Bridge – първите 22-нанометрови процесори

© PCWorld България, pcworld


Подробен поглед към Intel Ivy Bridge – първите 22-нанометрови процесори

© PCWorld България, pcworld

Тъй като процесорите Intel Core от трето поколение са логично продължение на предходната линия процесори, не е чудно, че те не са претърпели някакви по-сериозни структурни изменения от гледна точка на архитектурата. Сравнявайки топологията на кристала на Sandy Bridge с неговия наследник, следва обаче да отбележим значително увеличената площ за графичното ядро. Ако в 32-нанометровите чипове тя заема по-малко от една четвърт от кристала, то сега на нея практически е отредена една трета от неговата площ.

Кристал на Intel Ivy Bridge


Подробен поглед към Intel Ivy Bridge – първите 22-нанометрови процесори

© PCWorld България, pcworld


Кристал на Intel Sandy Bridge



Подробен поглед към Intel Ivy Bridge – първите 22-нанометрови процесори

© PCWorld България, pcworld

В останалата част, като се абстрахираме от мащабирането, визуално двете поколения чипове доста си приличат. Но пък количествените технологични показатели съществено се различават.  Например Sandy Bridge чипът съдържа близо 1 млрд. транзистора, докато при Ivy Bridge той е увеличен до 1.4 млрд. Благодарение използването на Tri-Gate технологията се е увеличила съществено плътността на разположение на полупроводниковите компоненти. Независимо че количеството на транзисторите е нараснало с 40%, площта на новия кристал е намалена от 216 кв.мм на 160 кв.мм (с около 26%).
По отношение на функционалността измененията не са съществени. Новият процесор съдържа четири изчислителни CPU ядра, едно графично ядро - GPU, интегриран контролер на паметта, на шина PCI Express. Големият обем от L3 кеш памет е достъпен за всички ядра, включително и графичното. Блоковете помежду са свързани посредством скоростна кръгова шина. С чипсета процесорът комуникира посредством DMI 2.0 шина.
Независимо че при пускането на Ivy Bridge основната задача е бил преходът към новия технологичен процес, Intel са направили някои изменения и във функционалната част на процесора. Изчислителните блокове са претърпели оптимизация в частта на операциите делене на числа и преобразуване на данни. Именно при този тип задачи трябва да се очаква и подобрение на производителността. Двуканалният контролер на паметта вече е получил официална поддръжка на DDR3-1600 срещу DDR3-1333 при Sandy Bridge. Също така вече е налична поддръжка и на DDR3 модули памети със снижено захранване - DDR3L. Латентността на контролера също е подобрена, така че би трябвало да се очаква и някакво подобрение и в приложенията, чувствителни към латентността. При Ivy Bridge е преработен генераторът на случайни числа (Digital Random Number Generator), който се използва при задачите на шифроване. Най-забележимата промяна е новият PCI Express 3.0 контролер, които има двойно по-голяма пропускателна способност спрямо предходната ревизия, като по този начин ще позволи да се изграждат 2-way мулти-GPU конфигурации без загуба на производителност заради по малкия брой PCI Express линии.



Графично ядро Intel HD Graphics 4000/2500
При Intel Ivy Bridge, както вече споменахме, графичното ядро е променено спрямо Sandy Bridge. То е получило две модификации - Intel HD Graphics 4000 и Intel HD Graphics 2500. В пълната версия (4000) изпълнителните блокове са увеличени от 12 на 16, което е осигурило определена добавка към производителността. В малката версия (2500) блоковете са само 6, колкото и при предшественика му - HD 2000.



Подробен поглед към Intel Ivy Bridge – първите 22-нанометрови процесори

© PCWorld България, pcworld


Новото GPU е получило DX11, OpenGL 3.1 и OpenCL 1.1 поддръжка, както и подобрена версия на инструмента за кодиране Intel Quick Sync 2.0. С по-бързата версия на ядрото ще бъдат снабдени процесорите Core i7 и топмоделите от i5 серията. Всички останали ще бъдат с графичното ядро Intel HD 2500. Това няма да повлияе на разширената функционалност, но производителността няма да се отличава особено от тази на HD 2000. Заедно с чипсет от 7-а серия графичното ядро на Ivy Bridge позволява да се извежда изображение на три независими монитора, докато Sandy Bridge - само на два. Стандартната честота на ядрото е 650 MHz, но динамично може да се увеличава до 1100-1150 MHz в зависимост от модела на процесора.

Съвместимост
Процесорите Ivy Bridge без проблем могат да работят на продаващите се в момента дънни платки, снабдени с чипсети от 6-а серия - H61, H67, P67, Z68. Технологични трудности няма и всичко зависи от желанието на производителите на дънни платки да снабдят своите модели с обновени версии на фърмуера, поддържащ новите 22 nm процесори Ivy Bridge.



Подробен поглед към Intel Ivy Bridge – първите 22-нанометрови процесори

© PCWorld България, pcworld

Разбира се, ако самите дънни платки не поддържат PCI Express 3.0, няма да може да се възползвате от модерния интерфейс. Също така няма да можете да се възползвате и от вградената поддръжка на USB 3.0 на чипсетите от 7-а серия. От друга страна, не на всички потребители им е нужна тази функционалност, така че, ако намерите изгодни оферти на дънни платки от 6-а серия, това не е лоша възможност да се направи финансова икономия.



Подробен поглед към Intel Ivy Bridge – първите 22-нанометрови процесори

© PCWorld България, pcworld


Подробен поглед към Intel Ivy Bridge – първите 22-нанометрови процесори

© PCWorld България, pcworld



Моделен ред
По традиция новите процесори ще се появят на пазара поетапно. В момента Intel предлагат девет четириядрени процесора, предназначени за настолни системи. Различаването на чиповете от второто и третото поколения е доста лесно по номерацията на моделите. Core i5/i7 от серия 2000 са с архитектура Sandy Bridge, а процесорите от серия 3000 са новите 22 nm процесори Ivy Bridge. Както и преди, главната разлика между Core i7 чиповете и Core i5 са поддръжката на технологията Hyper-Threading, както и по-големият обем на L3 кеш паметта (8 MB срещу 6 MB). 



Подробен поглед към Intel Ivy Bridge – първите 22-нанометрови процесори

© PCWorld България, pcworld

Поглеждайки основните технически характеристики, може да се види, че практически няма принципни изменения в броя на ядрата, количеството на кеш паметта и даже в работните честоти. Четириядреният топпроцесор Core i7-3770K има номинална честота 3.5 GHz и даже при максимален автоматичен овърклок не излиза от предела на 3.9 GHz. В аналогична честотна рамка работи и неговият предшественик - Core i7-2700K. Това, което прави впечатление, е изменението на TDP от 95 W при SB до 77 W при Ivy Bridge, което представлява 22% по-ниска отделяна мощност. 
Тук обаче има и една важна особеност, касаеща процесора Core i7-3770K, предназначен за търговската мрежа. На опаковката на ритейл екземплярите на този модел се появи обозначение на TDP = 95 W, което предизвика малко конфузна ситуация. Това умишлено увеличаване на TDP на този модел на Intel е продиктувано от наличния боксов охладител в комплекта. Проблемът е, че при по-високи работни температури на една и съща тактова честота се увеличава и консумацията на процесора и тогава тя може да надхвърли 77 W. Затова от Intel са се презастраховали в случай, че се ползва наличният „боксов” охладител, и са завишили TDP спецификацията на процесора на 95 W – а и така определено е по-добре, отколкото да стане някой „фал” поради предоверяване на ниската мощност. 



Производителност на Ivy Bridge - Core i7-3770K срещу Core i7-2600K
За да се запознаем с производителността на Ivy Bridge, ще използваме процесора Core i7-3770K, който в момента е флагманът на Intel от това поколение. За сравнение ще го съпоставим с Core i7-2600K от предното (Sandy Bridge) поколение. (По-правилно би било да го сравним с i7-2700K, тъй като по цена тези два модела са еднакви, но не разполагахме с такъв.)  Честотната формула на 3770К e 3.5 GHz/3.9 GHz, докато при 2600K е 3.4/3.8 GHz. Честотите са много близки на двата процесора, но при i7-3770K Turbo boost технологията работи доста по-агресивно, като реално даже и при тежки изчисления честотата остава с 200 MHz над номиналната, докато при 2600К е само със 100 MHz отгоре. За да се види какво подобрение в производителността предоставя Ivy Bridge за MHz срещу MHz, направихме тест и на фиксирани работни честоти (без turbo boost) – 4 GHz. 



Подробен поглед към Intel Ivy Bridge – първите 22-нанометрови процесори

© PCWorld България, pcworld


Подробен поглед към Intel Ivy Bridge – първите 22-нанометрови процесори

© PCWorld България, pcworld


Подробен поглед към Intel Ivy Bridge – първите 22-нанометрови процесори

© PCWorld България, pcworld


Подробен поглед към Intel Ivy Bridge – първите 22-нанометрови процесори

© PCWorld България, pcworld


Подробен поглед към Intel Ivy Bridge – първите 22-нанометрови процесори

© PCWorld България, pcworld


Подробен поглед към Intel Ivy Bridge – първите 22-нанометрови процесори

© PCWorld България, pcworld


Подробен поглед към Intel Ivy Bridge – първите 22-нанометрови процесори

© PCWorld България, pcworld


Подробен поглед към Intel Ivy Bridge – първите 22-нанометрови процесори

© PCWorld България, pcworld


Подробен поглед към Intel Ivy Bridge – първите 22-нанометрови процесори

© PCWorld България, pcworld


Както е ясно от получените резултати, реалното подобрение в производителността на Ivy Bridge от оптимизиране на архитектурата е в рамките на няколко процента, а при някои много специфични приложения може да достигне и до 6-10%. Това при щатен режим, в комбинация с по-агресивната технология Turbo boost, дава подобрение спрямо 2600К от порядъка на 10-15%. Това не е никак малко за редовия потребител, който не се интересува от овърклок.



Производителност на HD 4000 графиката
Съвсем очевидно е, че колкото са по-високи производителността и функционалността на вграденото графично ядро в Ivy Bridge, толкова се разширява кръгът на потенциалните потребители, за които възможностите на графичното ядро са напълно достатъчни за работа и развлечение.



Подробен поглед към Intel Ivy Bridge – първите 22-нанометрови процесори

© PCWorld България, pcworld


Подробен поглед към Intel Ivy Bridge – първите 22-нанометрови процесори

© PCWorld България, pcworld


Подробен поглед към Intel Ivy Bridge – първите 22-нанометрови процесори

© PCWorld България, pcworld


Подробен поглед към Intel Ivy Bridge – първите 22-нанометрови процесори

© PCWorld България, pcworld


От Intel сериозно са се потрудили и са увеличили броя транзистори с цел подобряване на производителността и разширяване на функционалността на решението си.  Кaкто се вижда от резултатите, усилията им не са отишли напразно и HD 4000 демонстрира  драстично  подобрение на производителността спрямо предходното решение HD 3000 в Sandy Bridge. 



Енергопотребление
Същественото намаляване на TDP в новите процесори ни заинтригува доста. Стойността от 77 W за четириядрен процесор с поддръжка на Hyper-Threading звучи отлично на фона на 95 W на  предшественика му. Практическите измервания показаха, че всичко си е на място и не се различава от това, в което ни убеждават от Intel. Реално в покой (Idle режим) ситуацията е практически непроменена - тогава всички енергоспестяващи технологии и механизми работят, като честотата и захранващото напрежение са редуцирани до минимум, а блоковете, които бездействат, се изключват напълно. При това положение практическа разлика трудно би имало, но под сериозно натоварване картината рязко се изменя. Реално в тази ситуация i7-3770 има 20 W по-ниска консумация от своя предшественик Core i7-2600K, още повече че неговите работни честоти са и по-ниски.



Подробен поглед към Intel Ivy Bridge – първите 22-нанометрови процесори

© PCWorld България, pcworld

 
Овърклок експерименти с Ivy Bridge
Възможностите за овърклок на този или онзи процесор винаги са вълнували ентусиастите особено когато става дума за ново поколение процесори на Intel. За целта от компанията са приготвили някои полезни и интересни неща. Така например при чиповете с индекс „K” процесорният множител е увеличен до 63 за разлика от Sandy Bridge, където максималната стойност е ограничена до 59. В ръчен режим може да се овърклоква и графичното ядро. Множителят за GPU също е увеличен от 57 на 60. Впрочем подобни стойности по-скоро са интересни за екстремни потребители ентусисти, използващи екстремни охлаждания, като течен азот или течен хелий. За по-щадящ овърклок тези стойности и без друго не са подходящи.
По-полезна за практиката изглежда възможността за увеличаване на честотата на паметта до 2666 MHz и нагоре, като стъпката сега може да е 200 MHz и 266 MHz, докато преди беше само 266 MHz. Също така се поддържат модули с профил XMP v1.3. По отношение на повишаването на системната честота (bclk) тук нещата са без изменение - без ущърб на стабилността честотата на bclk може да варира в рамките на + /- 7%.  За жалост обаче не се появиха множители от типа на 1,25 и 1,67 на системната шина по подобие на LGA2011 платформата.



Подробен поглед към Intel Ivy Bridge – първите 22-нанометрови процесори

© PCWorld България, pcworld


Но да се върнем на логичния въпрос каква е реалната ситуация с процесорите Ivy Bridge и техния овърклок потенциал? Преходът към по-фин технологичен процес като правило позволява да се разширят честотните възможности на процесорите. Знаейки за отличните възможности на предшественика му Sandy Bridge, любителите на „многото мегахерци” (наричани още овърклокъри и ентусиасти) разчитаха на безпроблемната работа на Ivy Bridge на честоти от порядъка на 5.0 GHz - 5.5 GHz. Обаче при новите 22 nm чипове на Intel ситуацията се оказа не така еднозначна, както очаквахме. По време на тестовете максималната честота, която успяхме да постигнем, беше 4,8 GHz, и то на напрежение 1,3 V. При това тази честота за жалост толкова повиши температурите на процесора, че стана невъзможно чипът да бъде удържан от нашия въздушен охладител Noctua ND-H14 на някакви по-нормални температури. При стартиране на теста LinX, след кратък интервал от време се включваше тротлингът на процесора. Това ни накара да поставим водно охлаждане от висок клас с троен радиатор на XSPS и 6x120 mm вентилатора, работещи в пуш-пул схема. Това се оказа добър ход и след  8 часа тест нямаше ядра, които да надхвърлят температура от порядъка на 90 градуса C. Разбира се, всички вентилатори работеха на обороти от 1800 rpm, което е доста шумно и определено не е пригодно за стандартно PC. Знаем обаче от Sandy Bridge процесорите, че тестът LinX нагрява още повече ядрата, когато се изключи Hyper-Threading, и затова решихме да го изключим. За съжаление ситуацията не беше в наша полза и след около половин час видяхме стойности на температурата, отиващи на някои ядра към 95 градуса C, което означава, че едва ли CPU-то щеше да издържи един 8-часов тест на по-нормални стойности. Наистина, температурата за включване на тротлинга (Tjmax) при Ivy Bridge е повишена до 105 градуса C, но това едва ли е някакво успокоение, при положение че е само с 5 градуса C повече спрямо Sandy Bridge.
Изглежда овърклок проблемът на новите процесори се корени в няколко неща. Първо, това е намалената площ на кристала, особено след увеличаването на заеманата площ на вграденото графично ядро. Всеки може да пресметне на каква площ са разположени изчислителните ядра, L3 кешът и контролерът на паметта и останалата периферия. Това определено създава трудност при охлаждане. От друга страна, използването на Tri-Gate транзистори също създава проблем. За разлика от планарния транзистор 3D транзисторите заемат място във вертикално направление и голямата плътност, която позволяват на кристала да се постигне, е за сметка на по-голямото количество топлина на единица площ, което трябва да се отведе. Затова, ако скоро не се вземат специални мерки (като например при изграждането на чипа да се използва някоя от най-новите разработки на нанотехнологиите за по-ефективно отвеждане на топлината от кристала), то заради по-голямата дебелина на слоя ще се затрудни значително и предаването на топлината от вътрешността на кристала към повърхността му, където се монтира охладителят. Всичко това създава сериозен проблем при повишена консумация (тоест при овърклок). По време на нашите тестове установихме, че при повишаване на напрежението (както и само на честотата, но в по-малка степен) температурата, измервана вътре в ядрата, рязко нараства, докато тази в основата на охладителя ни почти не се променя. Същото наблюдавахме с температурата на водата на водното ни охлаждане, която нарасна с около 2 градуса C, докато тази на ядрата се беше повишила с близо 25-30 градуса C. Това просто потвърди горното ни предположение, още повече че в Мрежата се появи информация на ентусиасти, които са премахнали предпазната капачка върху кристала, като постигнатите резултати никак не са обнадеждаващи - около 50 MHz по-висок овърклок. 
Общо взето, процесът е лавинообразен, защото за постигане на всеки 100 MHz отгоре процесорът изисква около 0,06-0,07 V повишаване на напрежението. В началото много от потребителите набеждаваха за проблема термоинтерфейса между капачката и кристала, който е най-обикновена термопаста, а не познатата спойка към кристала с материал на основата на индий. Впоследствие се оказа, че поставянето на охладителя върху голия кристал само незначително намалява температурата, но по никакъв начин не решава проблема. С други думи, добрата новина е само за екстремните овърклокъри, използващи течен азот или хелий, но за обикновените потребители с въздушни и водни охлаждания нещата с овърклока на Ivу Bridge засега са като в задънена улица.
Но да се върнем към нашите резултати. В крайна сметка с нашето въздушно охлаждане успяхме да постигнем стабилна работа на 4.6 Ghz при захранващо напрежение 1,180 V и 4.7 GHz при 1,250 V.



Във втория случай обаче температурите бяха много високи и с лекота „удряха” 95 градуса C.  Обобщено накратко, за момента с тази първа ревизия на Ivy Bridge  масово постижимите честоти за стабилна работа са около 4.6-4.7 GHz  с топвъздушни охлаждания и около 4,7-4,8 GHz - за висок клас водни охлаждания. Да се надяваме, че в следващите ревизии нещата ще се подобрят. Все пак това не би трябвало да разочарова ентусиастите, защото тестовете показват, че Ivy Bridge е по-бърз от Sandy Bridge – за да може вторият да се изравни с първия, са му необходими около 200 MHz по-висока работна честота.



Заключение
Очевидно е, че при разработката на процесорите Ivy Bridge приоритетна задача на Intel e била да се увеличи енергоефективността на чиповете. Преходът на 22 nm и 3D структурата на транзисторите са позволили да се постигнат доста добри резултати в това отношение. А що се отнася до изчислителната производителност, то едва ли по този показател може да имаме някакви претенции, даже и да беше останала на нивото на  предшественика му. Въпреки това при Ivy Bridge получаваме едно ускорение от средно 5-10%, което е повече от добре за тази стъпка „тик” от технологичната стратегия на Intel. Освен това Intel доста сериозно са поработили върху интегрираното видео и са увеличили значително неговото бързодействие, а също са разширили и функционалността му.
Разбира се, компанията има още много работа в усъвършенстването на вградените графични решения, докато достигне нивата на интегрираните GPU модули на AMD, но прогресът все пак е очевиден - ако с такива стъпки се развиваха всички технологии, то сега сигурно щяхме да сме вече на друга планета. Новите процесори Ivy Bridge максимално бързо след анонса ще наситят пазара по обещанията на Intel, сроковете за появата на останалите модели също са намалени.  В същото време притежателите на Core i5/i7 с архитектура Sandy Bridge могат спокойно да си отдъхнат, защото техните процесори продължават да са актуални и ъпгрейдът им към новото поколение засега няма особен резон.
Всъщност 22 nm Ivy Bridge са интересни за тези, за които вече е дошло време за ъпгрейд, а  въпросните чипове са едно отлично и логично решение. Ако въпросът за избора стои между Sandy Bridge с блокиран множител и Sandy Bridge или Ivy Bridge с разблокиран такъв, то тогава е нужно да се определят първо приоритетите. От едната страна на везните са намаленото TDP, поддръжката на PCI-E 3.0, възможността за използване на по-бърза памет, по-бързото графично ядро, както и други малки екстри на Ivy Bridge.



Подробен поглед към Intel Ivy Bridge – първите 22-нанометрови процесори

© PCWorld България, pcworld


От другата страна са по-високата цена за процесор и дънна платка, както и не на последно място по-малкият овърклок потенциал. Затова всичко зависи от конкретните приоритети на потребителя. Ако говорим за процесори със заключен множител, то тук нещата са достатъчно банални. В сравнение със Sandy Bridge Ivy Bridge предлага разширена функционалност, по-висока производителност и има по-ниска консумация. При равни цени на моделите с близки работни честоти изборът е очевиден и твърдо в полза на Ivy Bridge.

Twitter icon Facebook icon
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.