Сателитен интернет – новата космическа надпревара (част 5)

С петият материал посветен на сателитният интернет, ще приключим темата.
С петият материал посветен на сателитният интернет, ще приключим темата за това как се превръща в новата космическа надпревара. Ако сте пропуснали останалите, можете да наваксате на следните места – част 1, част 2, част 3 и част 4.


Сателитен интернет – новата космическа надпревара (част 5)


Космическата надпревара не е задължително да е строго конкурентна, особено по отношение на различните технологии. Според HughesNet, има нужда, в известен смисъл, както от LEO, така и от GEO технологията. За някои видове приложения, като например стриймването на видео, една GEO система е много рентабилна. Ако обаче искате да използвате приложения, които изискват ниска латентност, тогава LEO е пътят, по който трябва да се върви. Затова и HughesNet си партнират с OneWeb – за да осигурят заедно технологията, която да пробие и която успешно да менажира трафика, интерфейса и цялостната система.
Ако следите внимателно, вероятно вече сте забелязали, че предлаганото от LeoSat съзвездие е по-малко от SpaceX почти 10 пъти. И това е добре, казва Роналд ван дер Бреген (напомняме – CCO-то на LeoSat), тъй като LeoSat възнамерява да обслужва корпоративни и правителствени клиенти и следователно трябва да освети само няколко специфични области. Същевременно, O3b продава интернет на круизни кораби, включително на гиганта Royal Caribbean, и работи с телекоми в Американска Самоа и Соломоновите острови, където кабелната инфраструктура е недостатъчна. Малък стартъп от Торонто, наречен Kepler Communications, използва малки CubeSats (горе-долу с размера на хляб), за да осигури "толерантни на забавяне" данни – 5GB или повече за 10-минутен преход, с акцент върху полярното изследване, науката, промишлеността и туризма. Според Ричърд Болдридж (Richard Baldridge, COO на Viasat), една от най-големите области на растеж за Viasat е предоставянето на интернет на търговските авиокомпании; те вече са подписали договори с United, JetBlue и American, както и с Qantas, SAS и други.


Сателитен интернет – новата космическа надпревара (част 5)


Как тогава този бизнес с комерсиална цел, ще осъществи мост между "цифровото разделение" и предостави интернет на развиващите се страни, които може да не са в състояние да платят достатъчно? Отговорът изглежда се крие във формата на системата. Тъй като отделните спътници постоянно са в движение, LEO съзвездията трябва да бъдат равномерно разпределени около Земята. Тези, които минават извън обсега, обитават различна част от небето и временно разходът им ще потъне. Най-логично е да са налични много и различни цени за свързаност в различните държави, което ще им позволи да направят достъп до дадено място, макар и да става въпрос за страна от третия свят. След като сателитното съзвездие е там и в обсег, това е фиксирана цена и ако сателитът е над Куба и никой не го използва, тогава всеки приход, който могат да получат от Куба е положителен, свободен. Където и да се намира, този потребителски пазар може да се окаже костелив орех за пробиване. Всъщност, по-голямата част от успеха на индустрията се крие в предоставянето на скъп интернет за правителствени организации и корпоративния бизнес. Но SpaceX и OneWeb имат конкретна визия за битовите клиенти, наред с бизнес плановете си. За да имат достъп до този пазар, потребителският интерфейс ще бъде особено важен. Земята ще трябва да се покрие със система, която е лесна за използване, да е ефективна и разбира се, рентабилна. Покритието само по себе си не е адекватно, както вече отбелязахме. Това, от което ще имаме нужда е достатъчен капацитет, а преди това, възможността за закупуване на достъпно потребителско оборудване.


Сателитен интернет – новата космическа надпревара (част 5)


И все пак, кой ръководи парада?
Нека напомним за два от големите проблеми, които SpaceX трябваше да адресира пред FCC (Федералната комисия по комуникациите) – как ще споделят спектъра със съществуващи (и бъдещи) спътникови комуникации и как ще намалят или директно предотвратят космическите отпадъци. Първият въпрос попада в ресора на FCC, но вторият изглежда по-подходящ за NASA или DOD. И двете организации следят орбиталните обекти, за да предотвратят сблъсъци, но нито една от тях не е регулаторен орган. Истината е, че все още не съществува добра координирана политика за това какво трябва да се прави по отношение на космическите отпадъци. В момента тези хора, тези институции, не разговарят ефективно помежду си и не следват последователна политика. А проблемът се усложнява още повече, защото спътниците на LEO минават през много страни. Международният съюз по далекосъобщения (ITU) изпълнява роля подобна на FCC, назначавайки и разпределяйки спектри, но за да работи в дадена страна, една компания трябва да получи разрешение от тази страна. Важното е, че той се променя в зависимост от това къде се намирате и ако спътникът се движи така, както го правят сателитите на LEO, ще трябва да може да коригира комуникационния си спектър. Оттук изникват още въпроси. Искаме ли SpaceX да имат монопол върху свързаността в даден регион? Трябва ли да бъдат регулирани? Ако да, то тогава кой може да ги регулира? Те са наднационални. На този етап FCC няма юрисдикция в други страни. Това обаче, не прави FCC безпомощна институция.


Сателитен интернет – новата космическа надпревара (част 5)


В края на 2017-та година малък стартъп в Силициевата долина, наречен Swarm Technologies, не получи разрешение да пусне четири прототипа LEO комуникационни спътника, всеки с размерите на книга джобен формат. Основното възражение на FCC беше, че малките спътници могат да бъдат твърде трудни за проследяване и по този начин да са непредсказуеми и опасни. И все пак, Swarm Technologies ги изстреля в небето. Прототипите бяха изпратени в Индия, където бяха качени на ракета, носеща десетки по-големи сателити. Впоследствие FCC установи, че сега заявлението на Swarm за четири по-големи спътника остава в неизвестност и компанията работи тайно.


Сателитен интернет – новата космическа надпревара (част 5)


За другите нови компании за сателитен интернет и старите, които използват нови трикове, следващите четири до осем години ще бъдат ключови – те ще определят дали търсенето и технологията са налице или дали ще видим повторение на Teledesic и Iridium. Но какво се случва след това? Марс, казва Илон Мъск. Макар, че целта му е да използва Starlink, за да осигури приходи за проучването на Марс. "Същата система, бихме могли да използваме, за да поставим съзвездие около Марс," казва един ден Мъск на служителите си. "Марс също ще се нуждае от глобална комуникационна система, а и там няма оптика, кабели или каквато и да е инфраструкута".


Сателитен интернет – новата космическа надпревара (част 5)

още по темата

Space X показа първия си междузвезден кораб

Засега компанията планира тестове на суборбиталната модификация на BFR, но в близко бъдеще трябва да се появи и орбиталната версия
11.01.2019 / 11:30

Сателитен интернет – новата космическа надпревара (част 4)

Продължаваме темата, за която все по-често ще се говори
25.11.2018 / 08:00

Сателитен интернет – новата космическа надпревара (част 3)

Продължаваме горещата тема за сателитния интернет и как се превръща в новата космическа надпревара
13.10.2018 / 10:55

Сателитен интернет – новата космическа надпревара (част 2)

Продължаваме с конкретните проекти...
08.09.2018 / 08:00

Сателитен интернет – новата космическа надпревара

В тази своеобразна космическа надпревара са замесени големи имена – от Ричард Брансън до Илон Мъск – но и сериозни пари!
19.08.2018 / 08:00
Twitter icon Facebook icon
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.