Сателитен интернет – новата космическа надпревара (част 3)

Продължаваме горещата тема за сателитния интернет и как се превръща в новата космическа надпревара
След първа и втора част, продължаваме горещата тема за сателитния интернет и как се превръща в новата космическа надпревара. Предния път разгледахме технологиите на HughesNet (Boeing) и Starlink (SpaceX), сега продължаваме с...


Сателитен интернет – новата космическа надпревара (част 3)


Основният претендент
Сред компаниите, които имат реален шанс да популяризират сателитния интернет е Viasat. Това е калифорнийска компания, която повече от 30 години се специализира в комуникациите, включително разработвайки технологии за военните. Viasat прекарват цяло десетилетие в научноизследователска и развойна дейност, преди да пуснат първият си сателит през 2008-ма година. Наречен ViaSat-1, сателитът включва някои нови разработки, като например възможността за преизползване на спектъра. Това позволява на сателита да избира между различни честоти, така че да може да подава данни към Земята без смущения, дори когато е в близост до друг спътник, а след това отново използва съответния спектър в несъседни връзки. Освен това е по-бърз и по-мощен от повечето конкуренти. По времето когато е изстрелян, капацитетът му от 140 Gbps е бил повече от всички други спътници взети заедно, покриващи територията на САЩ.


Сателитен интернет – новата космическа надпревара (част 3)


През годините HughesNet и Viasat успешно изстрелват все по-бързи и по-бързи GSO. HughesNet пуснаха EchoStar XVII (120Gbps) през 2012-та година, EchoStar XIX (200Gbps) през 2017-та година и планират да пуснат EchoStar XXIV през 2021-ва година, който би трябвало да предлага 100Mbps за всеки потребител. ViaSat-2 беше изстрелян през 2017-та година и в момента има капацитет от около 260Gbps, а три различни ViaSat-3 са планирани за 2020-та или 2021-ва, като всеки от тях ще обхваща различна част от земното кълбо. Всеки от тези три ViaSat-3 се очаква да има капацитет от един терабит в секунда или това е двойно повече от капацитета на всички други спътници, които обикалят Земята към 2018-та година.


Сателитен интернет – новата космическа надпревара (част 3)


Всичко това се случва не случайно, тъй като интернет (като двупосочна комуникация) започна да заменя телевизията (като еднопосочна комуникация) превръщайки се в основна услуга, която изискваме от сателитите. Сателитната индустрия е в много продължително бурно развитие, което през годините премина от основно видео сигнали, до ултимативно трансфер на данни. И разбира се, има много мнения за това как да бъде направено, какво да бъде направено, на какъв пазар да служи и как ще продължи да се развива.

Остава един основен проблем
Това е латентността. Различна от общата скорост, латентността е времето необходимо за получаване на информация от вашия компютър и обратно. Да кажем, че кликвате върху връзка, която води към уебсайт; тази информация трябва да пропътува (в този случай до спътник горе и обратно, надолу), да регистрира заявката ви и да зареди сайта. Колко време ще отнема сайтът да се зареди, се основава на това доколко капацитет има връзката ви. А колко време отнема да бъде изпратена заявката към сървъра и да започне осъществяването й, е латентност. Латентността обикновено се измерва в милисекунди – не е нещо, което бихте забелязали докато четете PCWorld, но е особено разочароващо, когато се играе Fortnite, Overwatch, World of Warcraft, GTA Online и играта ви изостава. Латентността на оптична система варира в зависимост от разстоянието, но обикновено е няколко микросекунди на всеки километър. Латентността, когато изпращате заявка към GSO спътник е около 700ms общо, тъй като светлината пътува по-бързо във вакуум, отколкото в оптично влакно, но тези спътници все още са далеч във времето.


Сателитен интернет – новата космическа надпревара (част 3)


Освен за игрите, това е проблем и за видеоконференциите, финансовите транзакции и фондовия пазар, контрола на интернет на нещата и други приложения, които зависят силно от латентността. Но доколко голям е проблема с латентността, е нещо, което подлежи на въпрос. Голяма част от трансфера на данни по света е за видео; след като видеото е стартирано и буферирано, латентността вече не е проблемна и пропускателната способност е по-важен фактор. Не е изненадващо, че Viasat и HughesNet имат склонност да свеждат до минимум значението на латентността при повечето приложения, макар и двете компании да работят за минимизирането им в своите системи. HughesNet използва алгоритъм за приоритизиране на трафика възоснова на това, което потребителите търсят, за да оптимизират доставянето на данни. А Viasat наскоро обявиха ново MEO съзвездие, допълващо вече съществуващите спътници, с което трябва да намалее латентността и да запълнят зоните на покритие, включително тези с голяма надморска височина, където екваториалните GSO-та трудно достигат.
Но въпросът остава; LEO сателитите физически са много по-близо до потребителите. Така компании, като SpaceX и LeoSat са избрали този път със собствени съзвездия от по-малки, по-близки спътници, чиято предвиждана латентност трябва да е от 20 до 30 милисекунди. Това е компромис, тъй като бидейки в по-ниска орбита, се получава по-ниска латентност от системата LEO, но системата е по-комплексна и по-трудна за поддръжка. Трябва да са налични стотици сателити, за да се получи пълно съзвездие, тъй като орбитирайки, един се появява над хоризонта и изчезва, т.е. трябва да има отделна антенна система, която да проследява всички сателити от съзвездието.


Сателитен интернет – новата космическа надпревара (част 3)


Тук трябва да отделим внимание на две събития от миналото, които служат за урок в новата космическа надпревара. В началото на 90-те години Бил Гейтс (Bill Gates) и няколко от колегите му инвестират в проект, наречен Teledesic. Той трябваше да използва съзвездие от 840 (по-късно сведени до 288) LEO спътника, за да осигурят широколентова мрежа за региони, които не могат да си позволят оптичен интернет. Основателите му се гордеят с разрешаването на проблема с латентността и през 1994-та година подават заявление до FCC за използването на спектъра Ka-band. Да ви звучи познато? Teledesic поглъща около 9 милиарда долара, преди тотално да се сгромоляса през 2003-та година. Основният проблем е, че чисто технологично, проекта не е имало как да се осъществи преди 15 години. Teledesic изпреварва времето си.


Сателитен интернет – новата космическа надпревара (част 3)


Законът на Мур, развитието на батериите, сензорите и процесорите, дават втори шанс на LEO съзвездията от сателити. Но докато Teledesic сагата се е развивала, друга индустрия научава някои важни уроци за пускането на комуникационни системи в космоса. В края на 90-те години компаниите Iridium, Globalstar и Orbcomm съвместно пускат повече от 100 сателита в LEO с цел осигуряване на покритие за клетъчни телефони. Проблемът е, че за да се получи цялото съзвездие от сателити, са необходими години, тъй като всеки сателит е едно изстрелване с ракета в космоса, което е доста скъпо начинание само по себе си. Така се случва обаче, че в петте години, които трите компании инвестират в изстрелвания, наземната клетъчна инфраструктура се развива до такава степен, че обхватът става достатъчно добър и покрива голяма част от населението на планетата. Следователно, трите компании банкрутират. И докато всяка от тях се преоткрива в последвалите години, предлагайки по-малък набор от услуги за специфични приложения, като например, аварийни маяци и проследяване на товари, никой не успява да сложи край на наземната клетъчна телефонна услуга. Макар през последните няколко години SpaceX да се договаря да пусне сателити за Iridium.

Следва продължение...
още по темата

Сателитен интернет – новата космическа надпревара (част 4)

Продължаваме темата, за която все по-често ще се говори
25.11.2018 / 08:00

Сателитен интернет – новата космическа надпревара (част 2)

Продължаваме с конкретните проекти...
08.09.2018 / 08:00

Сателитен интернет – новата космическа надпревара

В тази своеобразна космическа надпревара са замесени големи имена – от Ричард Брансън до Илон Мъск – но и сериозни пари!
19.08.2018 / 08:00

Китай изстреля първата си ракета за частни космически полети

OS-X, която е финансирана от поддържаната от държавата компания Aviation Industry Corporation, достигна височина от 25 мили
21.05.2018 / 12:00

SpaceX изстрелва първите си прототипи на сателити за интернет този уикенд

Компанията се надява до 2024 г. да е изстреляла в орбита всичките си планирани по проекта спътници
14.02.2018 / 12:00
Twitter icon Facebook icon
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.