Абсурдно прост наръчник за бекъп на ценни данни


За резервното копиране на данни, или бекъпа, както се нарича на „чист български“, е ставало дума неведнъж на страниците на PC World. Разказвали сме ви какво ли не по тази тема: от емоционалната мотивация (т.е. нещата, които могат да ви разплачат или разсмеят) до различните начини, по които може да се направи. И въпреки това все още има хора, които продължават да ни питат „защо“ и „как“. А след като има такива, значи има и причина отново да се върнем към темата за бекъпа. Именно това ще направим и в следващите редове, които оформихме като прост, ама наистина прост наръчник за резервно копиране, което, както е установил още Ной преди хиляди години, трябва винаги да се прави ПРЕДИ, а НЕ СЛЕД потопа (т.е. скапването, изгубването или открадването на компютъра).

Ще започнем с наличните основни опции за съхранение – местата, където можете веднага да запазите наистина ценните си данни.

Какви са основните опции за бекъп?

Метод 1: Прежалвате левовата равностойност на 50-100 долара годишно и правите резервни копия на важната информация от всичките си РС машини и мобилни устройства в някое онлайн хранилище като Carbonite, Google Drive, iDrive, iCloud, Mega, Mozy, OneDrive или което там се сетите. Във всеки случай е добре критерият за избор да бъде зададен от притежаваните от вас джаджи – т.е. изберете онова хранилище, което поддържа всичките (или поне най-голям процент) от използваните устройства.

Разбира се този метод върши работа само, ако разполагате с редовен стационарен и бърз мобилен достъп за качване „в облака“ на всички важни данни.


Абсурдно прост наръчник за бекъп на ценни данни

© PCWorld България, pcworld

OneDrive е доверено и лесно за използване хранилище, което с неотдавнашното разширение на безплатното пространство и намалението на цените от страна на Microsoft става и все по-привлекателно за потребителите на Windows, особено за тези на Office 365.

Метод 2: Консолидирате данните от мобилните си устройства в своя основен компютър. В този случай е добре да инвестирате във възможно най-бързия и най-вместим външен хард диск или по възможност два, а най-добре модерна NAS система. Използвайте вградените инструменти на Windows (File Recovery в Windows 7 или File History tool в Windows 8), за да си направите системен образ и възстановителна флашка/CD. След това вкарайте в употреба и приложението Windows Backup, за да правите резервни копия на данните си ежедневно, веднъж на седмица или на месец на външния диск/NAS системата. Ако имате място и смятате, че презастраховането никога не е излишно, можете да направите и бекъп на бекъпа.

Използването на метод 1, метод 2 или комбинация от двата със сигурност е достатъчно да спаси 99% от важната информация в 99% от РС системите през по-голямата част от времето.

Ако това е достатъчно за вас, можете да спрете с четенето дотук. Но ако искате да откриете перфектния план за бекъп, да чуете няколко препоръки от практиката и да научите нещо ново – почетете още малко.

Платиненото правило

Резервното копиране си има своите правила, а най-основното от тях е „правилото за трите копия“. Казано по-дълго, за да се намали рискът от загуба на данни до степен, съизмерима с вероятността от избухването на вулкан на Витоша, трябва винаги да имате три копия на важните си данни: оригинал, бекъп на оригинала и бекъп на бекъпа. При това последните две резервни копия трябва задължително да бъдат на различни места. В идеалния случай първият бекъп се съхранява локално за бързи възстановявания и синхронизация, а вторият – някъде далеч (например на дистанционен сървър в Мрежата), където е защитен от потенциални локални бедствия (мълния, наводнение, кражба и т.н.). Добре е да се има предвид, че „правилото за трите копия“ е практическият задължителен минимум – някое допълнително копие тук или там също няма да навреди.


Абсурдно прост наръчник за бекъп на ценни данни

© PCWorld България, pcworld

Ако смятате, че няма да се сещате редовно да правите бекъпи, инвестирайте в програма за автоматично резервно копиране, която ще го прави вместо вас. В случая това е приложението Genie Timeline.

Класическият пример за това тройно резервно копиране е споменатият по-горе метод 2, който включва оригиналната информация от вашето РС или лаптоп, първия бекъп на данните на външен носител (хард диск или NAS) и евентуално трето копие в онлайн хранилище.

В днешно време, предвид разпространението на мобилните устройства, като че ли по-популярен е метод 1, който би трябвало също да е достатъчно сигурен, тъй като пазените в онлайн хранилищата файлове също по принцип се резервират в различни географски локации.

На какво да правим резервни копия?

Преди да научите как най-добре да правите резервни копия, е добре да сте наясно и на какво точно ще правите бекъп. Всъщност изборът в този случай е изключително ваш, но ако трябва да се направи някаква по-обща препоръка, то тя е: резервирайте всичко, което може да ви потрябва по-късно, а не може да се пресъздаде. Това са например служебни или лични електронни документи (данъчни декларации, електронни фактури, офис файлове, сканирани лични карти и актове за раждане), електронни арт проекти, спомени (снимки, клипове, аудио) или нещо, чиято загуба ще предизвика силно негативни емоции. Чудите се дали свалените от Интернет музика и филми влизат в тази категория? Е, това съдържание по принцип винаги може да бъде свалено отново, но ако ви се занимава, спокойно можете да направите копия и на тези файлове, но не се притеснявайте толкова за тях. Ако данните ви са разпръснати на различни устройства, със сигурност в един момент ще се наложи да ги консолидирате. Но повече за това - след малко.


Абсурдно прост наръчник за бекъп на ценни данни

© PCWorld България, pcworld

Ако си правите труда да рипвате всичките си филми в подходящ за РС съхранение формат, е добре да им направите и резервни копия, за да не отиде трудът ви напразно.

Въпреки че не е непременно задължително, много е удобно човек да притежава пълен бекъп на своя настолен компютър или лаптоп (в идеалния случай – заедно с данните от любимото мобилно устройство) по описания по-горе метод 2. По такъв начин си осигурявате много бърз и лесен начин за възстановяване при проблем с хард диска на съответната система или при малуер зараза. Тази процедура е позната в техническата литература като „възстановяване след бедствие“ (disaster recovery) и налага създаването на стартируем диск/флашка посредством специализиран backup/recovery софтуер. Без наличието на такъв тип резервно копиране може да ви се наложи да инсталирате операционната си система и всички приложения от нулата. А това обикновено отнема часове.

Къде да съхраняваме резервните копия?

Ако изходим от логичното предположение, че у дома едва ли ще тръгнете да използвате лентово устройство за архивиране, то това е лесно. Може би в днешно време спокойно можем да изключим и оптичните дискове като място за бекъп, и то не за друго, а защото на фона на другите налични опции са сравнително бавни, а това може да убие мотивацията за правене на бекъпи. В края на краищата целта на този материал е точно обратната – да я стимулира.

Така стигаме отново до описаните в началото две опции. Ако разполагате с достатъчна пропускателна способност на ъплоуд, онлайн хранилищата не са лоша идея. Да, за повече място в тях се плаща, но цената със сигурност се компенсира от удобството при възстановяване след локални бедствия. Този вариант е и доста прост за използване – само качвате файловете и повече не ги мислите.

Разбира се, много потребители може да не разполагат с бърза връзка за ъплоуд или да имат твърде много съдържание за онлайн бекъп. В този случай е добре все пак някакъв санитарен минимум от данни (най-важните) да се пази в облака, а останалото – на локални хард дискове или NAS системи.


Абсурдно прост наръчник за бекъп на ценни данни

© PCWorld България, pcworld

NAS системите като Synology DiskStation DS214play или Western Digital My Book Live са отлично решение за съхранение на бекъпи с възможност за дистанционен достъп през Мрежата.

За локалните резервни копия може да се използват всякакви външни хард дискове с USB 3.0/eSATA/FireWire/Thunderbolt интерфейси или USB флашки (ако данните не са много като обем). Добре е също така да се използват поне два хард диска – с цел резервиране на резервираното.

Разбира се, най-добрият вариант за целите на бекъпа се осигурява от мрежовите NAS системи, които са създадени предимно за това. При осигуряваната от съвременните локални мрежи скорост на трансфер (съизмерима с USB 3.0) едно NAS устройство може да съхранява бекъпи на няколко компютъра и да ги предоставя при необходимост през Интернет, без да се налага да се носи насам-натам някакъв външен диск или флашка.

Как да правим бекъп?

След като сме осигурили подходящо хранилище за важната си информация (било то на локален хард диск или онлайн), стигаме и до същността на процеса, отговаряща на въпроса „как“.

Преди всичко трябва да се избере софтуер за бекъп и възстановяване (disaster recovery). Както споменахме по-горе, Windows 7 и 8 идват с интегрирани приложения, които могат да правят пълни образи за системно възстановяване, въпреки че в Осмицата въпросният инструмент незнайно защо е старателно укрит. Откриването му обаче не е трудно, стига да знаеш къде да търсиш: Control Panel > All Items > Windows File Recovery. Процесът на възстановяване обаче не е съвсем надежден и може да се провали, ако сте правили промени в хардуера в промеждутъка от правенето на имиджа и прилагането му – например сменили сте хард диска с по-компактен и бърз SSD носител. Не че задачата по възстановяването става невъзможна, но може да се наложи ръчно преинсталиране на операционната система. Затова по-сигурно е да се използва специализиран софтуер на независими разработчици. Продуктите като Acronis True Image или R-Drive Image например не са така чувствителни при възстановяването на системата върху променян хардуер.



Абсурдно прост наръчник за бекъп на ценни данни

© PCWorld България, pcworld


Новите версии на Acronis True Image ви превеждат с лекота през целия процес на бекъп.

В Интернет всъщност могат да се намерят десетки подходящи програми за бекъп и възстановяване като Acronis Backup & Recovery и True Image, Easeus Todo Backup, Genie Timeline Backup и NovaBackup. Ако използвате онлайн услуга за съхранение, почти със сигурност тя предлага и подходящо backup приложение. Обикновено този тип уебприложения правят бекъп както онлайн, така и на локалния хард диск.

Ако искате да използвате нещо, което повече напомня елегантната и лесна за употреба Time Machine функционалност на Apple (комбинираща пълен системен и data бекъп), то приложението Genie Timeline може да се окаже добър избор. Има и програми, осигуряващи постоянен автоматичен бекъп, като например Stardock’s KeepSafe, която прави пълен бекъп на данни (без ОС и инсталирани приложения), след което периодично, през няколко минути преглежда за промени и ги запаметява. Ако вашите данни се променят още по-бързо (или не обичате да насрочвате време за резервно копиране), можете да потърсите и програми за бекъп в реално време. Такава е например NTI Shadow, която прави пълен бекъп и след това следи изкъсо операционната система, записвайки всички промени във файловете още при възникването им.

След като изберете своя софтуер за бекъп, идват няколко етапа, които обикновено отговарят на следните стъпки:

  1. Стартирате софтуера;

  2. Избирате мястото на системния бекъп – външния диск, NAS система, онлайн хранилище или споделена папка на друга РС система в мрежата;

  3. Избирате дяловете на хард диска (C:, D: и т.н.), на които искате да направите резервно копие. Обикновено първия път се избират всичките, без мястото на бекъпа (повечето бекъп приложения автоматично предотвратяват това потенциално недоглеждане);

  4. Стартирате процеса на резервно копиране;

  5. След приключването на копирането прибирате резервния носител на сигурно място (когато това е възможно, разбира се);

  6. Насрочвате период, в рамките на който да се правят автоматични бекъпи (ден, седмица, месец), ако софтуерът позволява това;

  7. Създавате си стартируем носител за системно възстановяване (CD/DVD/флашка) и го държите винаги в готовност.



Абсурдно прост наръчник за бекъп на ценни данни

© PCWorld България, pcworld


Timeline инструментът на Genie също превежда елегантно потребителя през бекъп процеса.

Един полезен съвет от специалистите: след като веднъж направите пълно резервно копие на системата си, провеждайте само „инкрементални“ или “диференциални” бекъпи. В случая incremental бекъп означава да се резервират само промените след последния бекъп, а при differential бекъп се записват всички променени файлове след първоначалния пълен бекъп. Добре е също така периодично да се правят пълни системни бекъпи – от веднъж седмично до веднъж на няколко месеца.

Консолидиране на данните от устройствата

По принцип за всяка от разпространените мобилни платформи има подходящо онлай хранилище с повече или по-малко безплатно пространство за съхранение (от 5 GB за iOS/iCloud до 15 GB за Android/Google Drive и 15 GB за Windows Phone/OneDrive). Централизирането на данните от всички използвани джаджи може да се окаже малко по-сложна задача. Ако използвате Google Drive или OneDrive посредством съответните приложения, автоматично ще имате и локални копия на съхраняваните в тях файлове. Достатъчно е просто да добавите въпросните файлове в бекъп списъка и сте готови. Другият вариант е да копирате съдържанието от паметта на устройствата на определено място в РС-то всеки път когато ги свързвате с него посредством USB.



Абсурдно прост наръчник за бекъп на ценни данни

© PCWorld България, pcworld


Ако използвате устройство на Apple, за консолидирането на данните ще трябва задължително да прибегнете до услугите на iCloud.

До определена степен същото важи и за iOS базираните устройства. Но начинът, по който Apple прилага своето облачно хранилище iCloud, е малко по-различен. В зависимост от конкретното използвано приложение може да се наложи данните или документите да се синхронизират през iTunes или някакво популярно онлайн хранилище (обикновено Dropbox). Ако искате да имате консолидираните си данни и в локален компютър, ще трябва да ги запишете ръчно оттам.

Данни за образи

Някои потребители (в това число редакторите на PC World) предпочитат да правят резервните си копия под формата на „образи“ (или имиджи, ако предпочитате чуждицата). Причината е, че ISO файловете са лесни за монтиране като виртуални дискове, които без проблеми и бързо могат да се преглеждат за необходимото. За да бъде ефективен този подход обаче, ще трябва да консолидирате всички подлежащи на бекъп данни в един дял на хард диска – да речем „D:“ за „Data“.

След това можете да пренасочите към този дял всички „My“ папки на Windows системата си (My Documents, My Photos, My Videos и пр.). В много случаи можете да пренасочите и записите на отделни програми, които обикновено записват информация в скритата Users\Username\AppData папка. Разбира се, винаги ще се намерят и програми, които не са така лесни за пренасочване – папките на Google Drive и OneDrive, както и iTunes бекъпите на iOS устройствата например не могат да бъдат препозиционирани. Поне засега.

Малко мотивация в заключение

В технологичния фолклор е известен един много показателен случай на загуба на данни, станал популярен след обаждане на пострадалия потребител на фирма за поддръжка. Поради крайно нецензурния език в това обаждане няма да го пресъздаваме тук, но ще преразкажем накратко случая. Преди години един потребител изпраща лаптопа си в сервиз за смяна на дънна платка и го получава обратно и със сменен хард диск. За нещастие в старото HDD бил записан двегодишният му труд, за който потребителят нямал резервно копие. Историята мълчи дали по-късно дискът е бил намерен, или се е повредил безвъзвратно при ремонта на лаптопа, но записите на продължаващите с часове гневни тиради и изключително оригинални попръжни от страна на пострадалия и досега се дават за пример в случаи като този.

Идеята е проста: помислете само как бихте се чувствали вие на мястото на този потребител. Какво ли ще е, ако загубите безвъзвратно снимките и клиповете от сватбата си? Или да установите, че са изчезнали част от електронните фактури декларации за бизнеса ви точно когато дойдат данъчните? Използвайте въображението си и нарисувайте още по-страшен сценарий. И той сигурно може да стане реалност, затова задължително си направете резервно копие на ценните данни.

Най-добре веднага.

Съвсем сериозно, не отлагайте!

Twitter icon Facebook icon
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.