„За“ и „против“ 4К РС дисплеите

(Размишления за смисъла на UHD технологията)

Текст: Драгомир Дончев

През последните две години 4K (Ultra High Definition) екраните са „Голяма тема“ (ТМ) в света на високите технологии. При все че най-често се спряга като следващата голяма стъпка напред за телевизорите с висока резолюция, стандартът всъщност е разработен първоначално за целите на киноиндустрията, а по всичко личи, че приоритетно ще се наложи в сферата на компютърните устройства – точно както се случи с HD/Full HD формата преди време.

Първите „птички“ на задаващата се 4К пролет вече са налице – не само като внушителни, но разорително скъпи HDTV панели, а най-вече в смисъла на РС дисплеи от следващо поколение.

И с появата на всеки нов модел от подобен клас на пазара във въздуха все по-натрапчиво витае въпросът: „Струва ли си?“. Е ли наистина UHD следващата логична крачка към едно по-светло хай деф бъдеще, или сме свидетели на поредната буря в чаша вода от вида на шумно рекламираните до скоро, но така и не произвели истинска next gen революция 3D технологии?

Разбира се, на този твърде ранен етап еднозначен отговор е трудно да се даде. 4К технологията е нова, впечатляваща, все още не достатъчно изчистена, но определено с потенциал. Богата както на плюсове, така и на минуси. Ето в какво точно се заключват те накратко.

Що е то 4К?

Интересен факт относно все още уточняващите се параметри на бъдещия Ultra HD стандарт се заключава в това, че за разлика от предшествениците му – HD и Full HD, броят пиксели, покриващи изискването на заветните 4К, всъщност не е строго фиксиран. Най-често днес, когато говорим за панел с 4К резолюция, се има предвид дисплей с разделителна способност от 3840 х 2160 пиксела, т.е. два пъти Full HD (1920 х 1080). Тъй като хоризонталният брой пиксели в този случай се равнява приблизително на числото 4000, оттам и 4K.

UHD/4K обаче може да означава и дисплей с по-внушителна дефиниция: 4096 х 2160 пиксела, а дори и 5120 x 2160 пиксела.


Както вече споменахме, окончателните спецификации на стандарта тепърва подлежат на уточняване и докато производителите на ТВ панели все още експериментират, устройства с по-висока от Full HD резолюция отдавна са пазарен факт в света на компютърните технологии. Разбира се, панели като този, с който е екипиран култовият Nexus 10 таблет на Google (2560 x 1600 пиксела) или прословутият Retina Display на Apple (2880 x 1800 пиксела), на теория не покриват 4К стандарта, но пък за разлика от повечето HDTV аналози например те имат огромния плюс да са налични още днес, тук и сега, вместо да са просто красиви обещания за едно по-добро визуално утре.

Защо първо за РС?

Точно както се случи с прехода от SD към HD резолюции преди около 5 години, 4К технологията днес изглежда най-смислено в контекста на добрите стари компютри (или някое от многобройните им съвременни превъплъщения като смартфони, таблети или хибриди), а не в сферата на TВ панелите от следващо поколение.

Причини за това - колко щеш. Да започнем с ограниченията на масово поддържаните в момента интерфейсни стандарти. Актуалната ревизия на HDMI например може да осигури пренос на 4К сигнал с честота от едва 30 кадъра в секунда, което, сами разбирате, е крайно недостатъчно. За да има истинска, практически видима полза от един HDTV 4К панел, той трябва да бъде с наистина сериозен диагонал – 50-60 и повече инча (идеално над 80), което пък разбираемо изстрелва цената му „в Космоса“, далеч отвъд възможностите на масовия потребител. Показаните до момента прототипи от подобен клас струват между 3 000 и 5 000 евро, а гледането на подобен екран от разстояние, да речем 2-3 метра, е крайно непрактично.

На финала – същият 4К се сблъсква с проблема, пред който се изправиха не само HD/Full HD, но и 3D технологиите в зората на съществуването си: остра липса на съдържание с подобна резолюция, което да осмисли притежанието на UHD панел и съответно устройство, способно да го възпроизвежда.

Виж, в РС сегмента нещата изглеждат една идея по-розови за 4К. Първо, компютърните потребители са винаги жадни за още и повече работна площ – нещо, което UHD резолюциите могат да им осигурят на драго сърце. Нещо повече: 4К прави възможно визуализирането на изображения с два, три пъти по-висока от Full HD резолюция върху един дисплей – нещо, за което до скоро беше нужен масив от няколко екрана в комбинация с технологии като AMD Eyefinity.

При ТВ панелите възпроизвежданото UHD видеосъдържание изисква специална техника за запис, която сама поддържа стандарта. При генерираната в реално време РС графика това ограничение отпада – повечето 3D платформи и приложения отдавна поддържат резолюции отвъд Full HD.


„За“ и „против“ 4К РС дисплеите

© PCWorld България, pcworld


При РС разстоянието между 4К дисплея и потребителя също не е толкова драстичен проблем, а актуални в момента интерфейсни стандарти като Display Port без проблем предлагат възможности за предаване на UHD с честота от 60 кадъра в секунда.

И понеже типичният диагонал на РС дисплеите рядко надхвърля 30-32 инча, цените на 4К компютърните монитори са значително по-разумни от тези на гаргантюанските UHD ТВ панели.

Много и красиви пожелания

До момента вече би трябвало да е станало пределно ясно, че 4К резолюциите са напълно по възможностите на масовата РС технология, при това още днес. Защо тогава преходът към UHD дефиниции не е водеща пазарна тенденция? И защо дори игралните конзоли от следващо поколение, които вероятно ще диктуват технологичните правила в сферата на електронните развлечения през идните 4-5 години, странят упорито от 4К?

За съжаление около UHD технологията има твърде много неизвестни, твърде много условности, които все още я правят крайно непривлекателна за производителите. Те традиционно се прицелват най-вече и основно в мейнстрийм сегмента на пазара.


„За“ и „против“ 4К РС дисплеите

© PCWorld България, pcworld


Макар на пръв поглед да изглежда, че основният препъникамък тук е липсата на изобилно и качествено 4К съдържание, в действителност това е най-малкият от проблемите на UHD. Обективно погледнато, след една определена разумна граница разделителната способност престава да бъде ключов, определящ критерий за качеството на визуалното преживяване. Човешкото око има определени лимити и шансът да видите просто така, без специално оборудване, разлика между 3840 х 2160 и 5120 x 2160 пиксела е просто нулев. Точно по тази причина повечето противници на 4К тезата смятат, че вместо изкуствено „помпане“ на резолюции производителите трябва да се концентрират по-скоро върху подобряване на контрастните съотношения на HD панелите, качеството на цветовъзпроизвеждане и не на последно място – върху по-добри алгоритми за цифрова компресия, свеждащи до минимум артефактите, възникващи в процеса на конвертиране и пренос. Тези аргументи съдържат много здрава логика, понеже, ако се замислите, всеки един от тези компоненти оказва много по-голямо влияние върху качеството на картината, отколкото, да речем, ъпскейл от Full HD към UHD.

Не бива да пропускаме и все още крайно неуредената нормативна база, на която разчита технологията. За разлика от HD и Full HD, към момента 4К светът тъне в хаос от изолирани случаи и на практика липсва единен UHD стандарт – всеки голям производител експериментира в каквато посока смята за най-перспективна за него, което в един момент може да се превърне в истински кошмар за обикновения потребител.

РС – една крачка напред

Но да се върнем към най-обещаващата сфера на приложение за 4К към момента: компютърните дисплеи. Такива вече се предлагат на пазара, макар и на главозамайващи цени (31-инчовият Asus PQ321QE например се продава за умопомрачителните 3200 евро).

Това обаче не е най-ключовият минус на подобни модели. Да оставим настрана десетките дребни, но досадни проблеми, типични за всяка новоналагаща се технология – бъгове, липса на съвместимост с други хардуерни компоненти – най-вече дънни платки и видеокарти и неща от този сорт.

Основният проблем, с който ще се сблъскате, ако решите да се сдобиете с 4К дисплей още днес, ще е свързан основно с... производителността на вашия компютър.


„За“ и „против“ 4К РС дисплеите

© PCWorld България, pcworld



Чудовищният скок в резолюцията: от Full HD към 4К, e в състояние да „постави на колене“ дори най-мощния съвременен хардуер. В уеб вече могат да се намерят достатъчно практически тестове в това отношение, които рисуват една, меко казано, обезкуражаваща картина – особено от гледна точка на запалените геймъри. Сривът в производителността при преход от 1080 към 2160 р е значителен – дори с графичен звяр като Nvidia GTX Titan той варира от 60 до 80 и повече процента. С други думи, ако Full HD РС конфигурацията, с която разполагате, е можела да ви осигури скорост от около 120 кадъра в секунда, при 4К резолюция ще можете да разчитате на едва около 30.

Това е доста драматичен спад, който на практика ви изпраща под границата за комфортна игра. Реално днес 4К геймингът е по силите единствено на мегасериозни РС системи, разполагащи с масив от поне две (и повече) елитни видеокарти от ранга на Nvidia 780GTX/Titan или AMD Radeon 290/290X.

Някои биха казали: добре, но игрите не са всичко, нали все пак един 4К монитор би могъл да се използва и за други неща – например за видео/графична редакция, предпечат и други сериозни професионални задачи.

Да, това безспорно е така, но предвид факта, че в момента на пазара се продават дисплеи с по-скромна (Retina) резолюция, като например страхотният Dell U2713HM или „кинематографичният” Philips 298X4QJAB. Те обаче се предлагат за скромна порция от цената на 4К „монстри“ като Asus PQ321QE и логично възниква въпросът заслужава ли си.

Уви, отговорът (поне засега) е по-скоро не – най-малкото защото едва ли ще видите особена разлика между 2550 х 1400 и 3840 х 2160 пиксела в ежедневната си работа, докато сърфирате в уеб или просто се забавлявате.

Twitter icon Facebook icon
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.