Кратко ръководство за стрес-тест на РС хардуера

… или какво да правим, когато стабилността и надеждността на системата са също толкова важни, колкото и производителността

 

 

Днешните РС-та са по-надеждни от всякога, но това не значи непременно, че са безупречни. Макар и рядко, все още се случва някой от компонентите да дефектира, а ако не може да се разчита на компонентите, те не биха стрували и стотинка. За щастие има начин да се провери кой от чарковете си заслужава да заложим живота (или поне данните си) на него и на кой – не. Такъв начин е горещият тежък свят на стрес-тестовете (известни още като burn-in изпитания), които помагат за откриването на критични проблеми, ПРЕДИ компютърът да се скапе по средата на някоя важна операция. Такива тестове могат (а си е и за препоръчване) да се правят всеки път когато асемблирате нов компютър, сменяте основни компоненти или овърклоквате някой от тях. С други думи, винаги е добра идея да правите стрес-тестове на новото оборудване – занятие, доста различно от това просто да пускате разни софтуерни инструменти за тестване на производителността, с каквито например ви запознахме миналия декември в статията „Софтуерни инструменти за тестване на всеки РС компонент“.

 

 

Да поизтормозим процесора.

Защо стрес-тестове, сигурно ще попитате. Просто е: за да сте сигурни в стабилността и надеждността на РС системата ви. Дори ако компютърът работи добре при нормална употреба, капризният хардуер може да доведе до проблеми при някои по-ресурсоемки задачи като гейминг или редактиране на видео. Именно затова се разработва софтуер за стрес-тестове, който подлага компонентите на тежки натоварвания с цел да симулира възможно най-трудните за хардуера сценарии. Така, ако някой компонент генерира грешка, прегрее или дефектира по друг начин по време на стрес-тестовете, има голяма вероятност той да „сдаде багажа“ и при по-безобидни на пръв поглед задачи при сравнително нормалната употреба. А винаги е по-добре нестабилните компоненти да се идентифицират навреме – например докато все още са в гаранция.

Провеждането на стрес-тестове може да ви даде отговор и на въпроса дали компютърът ви има нужда от допълнително охлаждане. Ако например графичната ви карта или овърклокнатият процесор постоянно гасят системата по време на стрес-теста, определено е време да помислите за нов, по-ефективен охладител, да добавите още някой вентилатор на кутията или даже да помислите за водно охлаждане.

А след всичко казано дотук няма как да не подчертаем, че самият процес на стрес-тестване всъщност не е кой знае колко сложен. Инструментите също са налице, така че нека да минем по същество.

Да положим основите

Преди да започнете да „измъчвате“ РС-то си, ще трябва да си осигурите начин, образно казано, да чувате писъците му, т.е. да наблюдавате състоянието му. Софтуерът HWMonitor на CPUID върши точно това, осигурявайки поглед в реално време върху температурата, напреженията и скоростта на вентилаторите на компонентите ви. Програмката SpeedFan върши същата работа, макар че интерфейсът й не е така излъскан като на HWMonitor.

 


Кратко ръководство за стрес-тест на РС хардуера

© Мариян Славов, pcworld

 

Интерфейсите на HWMonitor и SpeedFan.

Добре е по време на стрес-тестовете да разполагате с поне един от двата инструмента. Това изискване произлиза от факта, че не всички компоненти на компютъра се самоизключват при прегряване. Затова е добре да наблюдавате изкъсо параметрите и особено температурата им, така че да можете да „дръпнете шалтера“ навреме – при стрес-тестовете опасността да „изпържите“ някой компонент е съвсем реална, ако не внимавате. Затова, ако забележите, че температурата на процесора ви започва да се качва над 70 градуса по Целзий, а на графичната карта тръгва към 105°C (макар че пиковите температури са различни в зависимост от конкретния модел), прекратете теста и добавете повече охлаждащи възможности към машината си. Прекратяването на стрес-теста се препоръчва и ако температурите се задържат за по-продължителен период около и дори малко под споменатите стойности.

И накрая, преди да стартирате тестовете, силно препоръчително е да изключите всички ненужни програми и да се уверите, че Power настройките на компютъра предотвратяват изпадането му в спящ режим – заспиването по време на стрес-тест не е никак добра опция. Ако имате скрийн сейвър, изключете и него.

Вдигнете оборотите на процесора си с Prime95

Ако смятате да стрес-тествате само отделен компонент, то най-добре е това да е процесорът – освен че е най-важният компонент в системата, той често е и причината за евентуална нестабилна работа.

Съществуват поне няколко добри тестови програми, които могат да „изпилят“ CPU чипа до границите на възможностите му, но фактическият стандарт е burn-in приложението Prime95. Въпреки че уж е разработен да изчислява Мерсенови прости числа, въпросният софтуер тормози здравата процесорите, и то до степен, в която разработчиците са сметнали за уместно да внедрят в него „Torture Test“ (букв. тест за мъчение) специално за хората, които имат по-голям интерес към стабилността на РС системите, отколкото към математическите изчисления.

 


Кратко ръководство за стрес-тест на РС хардуера

© Мариян Славов, pcworld

 

Prime95 включва три различни теста „за мъчение“.

След като инсталирате Prime95, отворете програмата и идете на Options > Torture Test, за да изкарате списъка с налични тестови опции. Много хора предпочитат опцията Blend, която тества както процесора, така и RAM паметта. Той продължава около 4 часа и ако мине, без да видите съобщения за грешки, значи системата ви е достатъчно стабилна за нормално използване. Като алтернатива можете да пуснете Small FFT и Large FFT тестовете, които подлагат паметта и процесора на максимално възможните натоварвания и температури.

Ако разполагате с достатъчно време (и с адекватно охлаждане), можете да измъчвате РС-то си с Prime95 и доста по-дълго. Това е за препоръчване, ако смятате да го използвате за проекти от типа „изчисления у дома“, които могат да изядат тонове CPU ресурс за продължителни периоди. Понякога Prime95 генерира грешки и само след половин ден тестване, но ако успеете да проведете без проблеми Small FFT тест за 24 часа, то значи процесорът ви е стабилен като скала и е готов за всякакви изчислителни натоварвания.


Кратко ръководство за стрес-тест на РС хардуера

© Мариян Славов, pcworld

IntelBurnTest е неофициална, user-friendly версия на бруталния Linpack бенчмарк на Intel.

Тъй като различните програми натоварват процесора по различен начин, може би ще искате и втора опция за CPU стрес-тест. В този случай хардкор ентусиастите обикновено препоръчват IntelBurnTest и/или OCCT. И двете програми натоварват сериозно процесорите и вдигат температурите им много бързо, така че наблюдавайте внимателно инсталирания софтуер за системен мониторинг, докато ги използвате.

Във всеки случай, без значение каква точно тестова програма прилагате, пускайте я за поне 4 часа, макар че за предпочитане е тестовете да се провеждат в продължение на 12 часа. Хардуерните редактори на PC World обикновено тестват CPU възможностите с Prime95 Blend и Small FFT изпитанията в продължение на поне 12 часа, след което пускат около час IntelBurnTest на ниво High и Very High. Звучи малко прекалено, но ако процесорът оцелее след едно такова изпитание, значи може да оцелее след всичко.  

Разтърсете RAM паметта

Когато целта е сериозен тест на системната RAM памет, единствената опция, която си заслужава вниманието, е инструментът MemTest86+. Този изпитан в практиката софтуер за диагностика е на разположение от години насам (което определено личи и от грозноватия архаичен интерфейс в стил стар BIOS), но ефективността му е ненадмината и досега.

За да използвате MemTest86+, запишете програмата на флашка или CD, включете носителя в РС-то, рестартирайте и заредете от флашката/CD-то. След като стартирате, оставете софтуерът да си върши работата достатъчно дълго – отново за предпочитане поне 12 часа. Крайната цел е да постигнете резултат с НУЛА грешки. Ако те все пак възникнат, ще ви се наложи да тествате всеки от RAM модулите поотделно, за да установите кой точно е проблемният.

Проверете стабилността на видеокартата

 


Кратко ръководство за стрес-тест на РС хардуера

© Мариян Славов, pcworld

 

Не, това не е всевиждащото око на злия Саурон, а стрес-тестът на FurMark.

Ако си падате по компютърните игри, стрес-тестовете на графичния адаптер са задължително упражнение. Това е така, защото видеокартите не рядко проявяват досадната склонност да забиват при по-тежки натоварвания. А съвременните игри от върхов клас ще подложат графичната ви карта именно на такива изпитания. Друг страничен бонус е, че графичните стрес-тестове вадят душата и на недостатъчно мощните или недостатъчно качествените захранвания, така че тук действа принципът „с един изстрел – два заека“.

В Мрежата е пълно с инструменти за графични бенчмаркове, но когато говорим за стрес-тестове, най-подходящата опция е програмата FurMark, която наказва видеокартите много повече от средна игра. За да натовари хардуера до такава степен, това софтуерно „лошо момче“ използва рендеринг в реално време на разни рошави обекти, които извършват вълнообразни движения на сложни фонове. Това, заедно с опциите за ànti-àliasing и смяна на резолюцията, определено разпъва видеокартите до границите на възможностите им. За препоръчване е с тази програма да се придържате към стандартния burn-in тест, но не забравяйте да държите под око показанията на HWMonitor и/или SpeedFan – FurMark вдига доста бързо и доста високо градусите на GPU чиповете. Хубавото с FurMark е, че няма нужда от продължителни тестове. Ако графичната карта тръгне да забива или да генерира артефакти, това ще стане в рамките на 15 до 30 минути.

Друга подходяща програмка за графичен стрес-тест е инструментът „Valley“ – софтуер, пуснат неотдавна от Uningine - създателите на популярния бенчмарк Heaven. Ако не друго, Valley тестът е доста по-спокоен и приятен за гледане в сравнение с FurMark.

 


Кратко ръководство за стрес-тест на РС хардуера

© Мариян Славов, pcworld

 

Упражнението „Valley“ на Unigine възприема по-спокоен и вдъхновен от Skyrim подход към стрес-тестването.

След като GPU-то ви премине тези основни стрес-тестове, ако желаете, можете да продължите с бенчмаркове, базирани на реални игри, за да придобиете представа как видеокартата ще се държи при истинско гейминг натоварване. Любимият софтуер от този тип на редакторите на PC World са инструментите Alien vs. Predator и S.T.A.L.K.E.R – и двата са съвсем безплатни.

Какво да правим с останалото?

На практика процесорът, видеокартата и RAM паметта са единствените системни компоненти, които си заслужава да бъдат подложени на стрес-тестове. Можете, разбира се, да изтествате и подсистемите за съхранение, за да се уверите, че осигуряваните от тях нива на информационен трансфер отговарят на спецификациите, но това ще даде поглед върху производителността, а не върху стабилността и надеждността на storage компонентите. По отношение на сигурността на данните пък важи известното златно правило „Винаги правете резервни копия“.

Ако искате да подложите на изпитание батерията на лаптопа си, стрес-тестът е елементарен – просто пускате дълго видео с висока резолюция на най-високи нива на яркост на екрана и чакате да видите за колко време ще свърши зарядът. Това обаче пак е по-скоро benchmark (т.е. тест за производителност), отколкото стрес-тест.

В заключение може би е добре да отбележим, че предложените в статията инструменти и методи за хардуерни стрес-тестове съвсем не са единствените възможни, нито пък са задължителни. В Мрежата е пълно с всякакви други подходящи програмки - важното е да се запасите с търпение и да сте готови да прежалите някой и друг РС компонент в името на науката. Ако искате да си гарантирате спокойствие и сигурност, че системата ви ще се справи и с най-тежките натоварвания, не показвайте никаква милост, когато тръгнете да измъчвате чарковете й.

Twitter icon Facebook icon
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.