Как да споделим персоналния компютър чрез виртуализация


Компютърът вече ви е отеснял? Хайде да направим тогава от него два.
 
Смята се, че персоналният компютър трябва да удовлетворява три основни критерия: да бъде бърз, да е удобен за работа и да е красив. За жалост много често персоналният компютър у дома се оказва не особено персонален – обикновено за него се намират достатъчно претенденти, които искат да го ползват по едно и също време. Семейни разправии, разпадаща се по шевовете любов, конфликти между татковци и деца – всичко това са печални последствия от „поделянето“ на персоналния компютър, който в повечето български семейства е само един.
Можем ли да направим персоналния компютър да стане семеен? Ако трябва да сме точни, можем поне да направим от един персонален компютър два: ще поставим двама потребители зад едно РС така, че и двамата да могат да работят независимо и напълно продуктивно. На теория няма проблеми да създадем три или повече работни места на един базов компютър, ако неговата видеокарта поддържа повече от два дисплея едновременно.
И така...
Клониране на PC
За създаването на втория компютър ще са необходими и физически входно/изходни устройства: USB клавиатура, USB мишка и втори дисплей. Ако е необходим и звук, тогава трябват допълнително и високоговорители или слушалки. 
Вече много често собствениците на лаптопи разполагат с допълнителен голям екран, който е по-удобен за работа. Така че за доста семейства осигуряването на втори монитор не е особен проблем. Ако все пак нямаме под ръка излишен дисплей, тогава ще се наложи да купим. Препоръката е интерфейсният кабел да има достатъчно запас по дължина, за да може да се разположи втората конзола на отделно работно място с цел да не си пречите. Възможна е, разбира се, и работата на двама потребители и на един монитор, разделен наполовина например с програмата AeroSnap за съвсем критични случаи, но това не ви го препоръчваме.
Първоначално реализиране на идеята
Да започнем с практическата реализация. Най-напред трябва на базовия компютър да инсталирате виртуалната машина Oracle VirtualBox (http://www.virtualbox.org/wiki/Downloads).

Отделете за виртуалната машина не повече от 512 MB оперативна памет. Разбира се, за стари системи с общо 1GB памет е допустимо да се ограничите и до 256MB. Размерът по подразбиране (192MB) може да се остави само при съвсем „клинични случаи“, когато паметта на машината е дефицит. Работата на виртуалната машина с този размер ще е тегава.
Виртуалният диск по подразбиране (10GB) напълно устройва за инсталиране на системното програмно обезпечение и работните приложения. Повече не е необходимо, защото всички важни файлове ще се съхраняват извън предела на виртуалната машина, на дисковете на базовото PC. Даже и пълният срив на виртуалния компютър – ако някой случайно изтрие виртуалното PC или образа на диска, - няма да застраши нашите файлове. Ако има възможност, по-добре би било да се  премести местоположението на виртуалния диск «С:\Documents and Settings…» (мястото по подразбиране) на  друг диск – желателно е да бъде не само логически, но и физически. Иначе файловете на основното и на виртуалното PC интензивно ще използват един и същ диск, което ще се отрази на цялостното бързодействие. 
В „Настройки“ на виртуалната машина добавете USB устройствата (клавиатура, мишка или USB приемника на безжичния комплект), с които единствено ще си взаимодейства тя.

 


Как да споделим персоналния компютър чрез виртуализация

© Мариян Славов, pcworld

Виртуалното PC ще ги вземе само за себе си и основният компютър няма да може да ги използва. По желание към виртуалния компютър може да бъдат включени и USB флашка, външен USB диск или всякакво друго USB устройство – камера например. Възможно е даже да се запази място (празен филтър) за включване на ново USB устройство.  
Стартиране на виртуалното PC
След стартирането на виртуалното PC то ще изведе съобщение за автоматично прихващане на клавиатурата. Тъй като ние сме му задали отделна USB клавиатура, автоматично прихващане на клавиатурата на базовия компютър не е нужно.


Как да споделим персоналния компютър чрез виртуализация

© Мариян Славов, pcworld

Отметката в кутийката „Повече да не се показва съобщението“ може да се игнорира, затова отиваме от менюто „Файл“ - „Предпочитания“ - „Въвеждане“ и от там премахваме отметката срещу „Автоприхващане на клавиатурата“.


Как да споделим персоналния компютър чрез виртуализация

© Мариян Славов, pcworld

Сега вече клавиатурата на базовото PC се прихваща само принудително, при натискане на десния клавиш Ctrl. 
На виртуалното PC трябва да се инсталира операционна система. Това може да стане от едно от достъпните дискови устройства (физически или виртуални), както и направо от ISO изображение. След завършване на процедурата по инсталиране на OC нашата виртуална машина е готова за използване. Въпреки това все още нямаме пълноценен втори компютър. Ако по някаква причина не сте включили към виртуалната машина USB приемника (или отделни клавиатура и мишка), това може да стане сега от менюто „Устройства“ - “USB устройства“ - конкретното устройство.

 


Как да споделим персоналния компютър чрез виртуализация

© Мариян Славов, pcworld

Все пак ако не ви мързи много, направете конфигурирането предварително, както го описахме по-горе. Автоматичното прихващане работи отлично и пести време.
Монитор за всеки!
Сега трябва да се изведе „работният плот“ на виртуалното PC на отделен дисплей. Включете към системата втори дисплей. След като се зареди операционната система, влезте в настройките на драйвърите на видеокартата и включете дисплеите като разширение на основния десктоп, а не като клониране на изображението върху двата монитора.


Как да споделим персоналния компютър чрез виртуализация

© Мариян Славов, pcworld

Остана да пренесете прозореца на виртуалната машина на втория екран. Това може да направите ръчно, влачейки прозореца с мишката. Но не е удобно. Има програми, облекчаващи работата в многомониторни конфигурации. Но тъй като описанието на тези програми излиза извън рамките на този материал, тук ще се възползваме от една от тях – UltraMon (http://www.realtimesoft.com/ultramon/). Тази неголяма програма позволява бързо да се премества прозореца на приложението от екран на екран, като ни осигурява допълнителен бутон в заглавието на всеки прозорец. Също така тя може да създава етикети за стартиране на програми със зададени параметри на определен дисплей. Стартирането на Virtual Box на втория екран води до стартиране на виртуалното PC на този дисплей, включително и в пълноекранен режим.
След като нашата виртуална машина се е оказала на втория монитор, остава клавишната комбинация (десен Ctrl+F), за да се разгърне на целия екран, или трябва от менюто „Машина“ да се избере „Преминаване в пълноекранен режим“.
Така вече може да работят двама на базовия компютър, без да си пречат – всеки си има собствени клавиатура, мишка и дисплей. Препоръчително е само да се изключи UAC (User Account Control) на базовия компютър. В противен случай по време на диалозите за потвърждение UAC ще блокира и двата компютъра.  
Tова ли е всичко? Не, разбира се, защото  нашите „отделни“ компютри се нуждаят от още малко доработка.

 
Разделяме звука
За ефективното разделяне на звука е необходимо да се включат към виртуалната машина USB слушалки, USB колонки или USB адаптер преходник към стандартни слушалки. След което както потребителят на базовото, така и на виртуалното PC ще могат да се наслаждават индивидуално на многоканален звук и даже да използват отделен микрофон.


Как да споделим персоналния компютър чрез виртуализация

© Мариян Славов, pcworld

Настройваме мрежата
NAT свързването, чрез което по подразбиране виртуалният компютър се свързва с базовото PC, има ограничение: виртуалното PC няма достъп от локалната мрежа, както и от него - до нея (в глобалната няма проблем). Способите за решаване на проблема са два. Първият – да се създаде на базовия компютър обща папка. След което обезателно трябва да се инсталира добавка на виртуалната OC (меню „Устройства“ - „Инсталиране на виртуални добавки“), защото иначе няма да работи.
Една или няколко общи папки никак не са малко, но на потребителите не им е удобно: първоначално потребителят на виртуалната машина трябва да намери съдържанието в локалната мрежа и да го премести в общите папки. Затова вторият способ е за предпочитане – свързване на виртуалния компютър с базовия чрез съединение тип „Мрежов мост“ и представяне на виртуалния компютър в локалната мрежа като пълноценeн.
  


Как да споделим персоналния компютър чрез виртуализация

© Мариян Славов, pcworld

Вариантът с обща папка не се препоръчва и заради факта, че след  инсталирането на добавка за виртуалната OC се активира автоматичната „Интеграция на мишката“ на базовия компютър във виртуалната машина. Изключването на това ще ви се наложи да извършвате всеки път ръчно, когато стартирате виртуалното PC (прави се от меню „Машина“ - „Забрана на интеграция на мишката“ или чрез клавишната комбинация „десен Ctrl+i“). Функцията „Интеграция на мишката“ би била даже полезна, но когато работи, виртуалната машина престава да захваща определените й в настройките отделни USB манипулатори.
За да може свързването тип „Мрежов мост“ да заработи нормално, трябва да се положат известни усилия. В настройките на мрежата на виртуалния компютър обезателно трябва да се укаже името на работната група, в която се намира компютърът в локалната ни мрежа. Действията не се ограничават само с това: необходимо е принудително да зададем нужните IP адреси в настройките на мрежовия адаптер на виртуалната машина, даже ако базовата машина (и другите) получават автоматично адрес в мрежата. Помнете, че диапазонът на задаваните IP адреси зависи от индивидуалните настройки на локалната мрежа! Не забравяйте да укажете DNS сървър (например IP адреса на маршрутизатора във вашата мрежа). Без него виртуалната машина няма да има достъп до Internet и ще работи само в локалната мрежа. Ако мрежовата връзка на базовото PC е променена, например  лаптоп се изключва от Ethernet адаптера и преминава на Wi-Fi връзка, трябва да се направят промени в настройките на „Мрежовия мост“ и в свойствата на виртуалната машина, защото в противен случай няма да има достъп на виртуалната машина до мрежата. 
Обобщение
Ако сте успели да изпълните точно всички наши инструкции, тогава вие вече имате два персонални компютъра в един! Разбира се, на този свят няма нищо съвършено - на виртуалния компютър може да се работи пълноценно, но на него не трябва да се играят 3D игри, както впрочем и на базовото PC. Понякога е възможно виртуалната машина “да зависне” или да започне да се държи неадекватно, което всъщност може да се случи и на всеки един компютър. Също така е възможно неочаквано виртуалната машина да захване курсора на мишката на базовото PC, ако неговият потребител невнимателно попадне в областта на екрана на виртуалното PC и щракне върху него (проблемът бързо се решава чрез натискане на “десен Ctrl+i”).
Разбира се, всички тези прояви са дребни в сравнение с факта, че на един компютър вече всеки може да се занимава самостоятелно, без да пречи на другия!

Twitter icon Facebook icon
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.