Истинските технологии на НАСА, които виждаме в сай-фай филмите

Не би трябвало да се изненадвате, че авторите на научна фантастика често дават съвсем точно описание на технологии от далечното бъдеще. От усъвършенстваната подводница, която Жул Верн си е представял в романа „Двадесет хиляди левги под водата“ (1870), до космическите кораби описани от Х. Г. Уелс във "Войната на световете" (1897). Съществуват и много примери от седмото изкуство – филмът Metropolis (1927) съвсем точно представя концепцията за андроид; 2001: A Space Odyssey (1968) за пръв път показва таблети; в Star Trek III: The Search for Spock (1984) виждаме мобилни телефони; Back to the Future Part II (1989) ни представя плеяда от носими джаджи; в Total Recall (1990) виждаме автономни автомобили. Всички тези технологии, филмите ни показват десетилетия преди да се появят в действителност.

В следващите редове, ще разгледаме редица истински технологии, които НАСА разработва и които сме срещнали под една или друга форма в популярни сай-фай филми.

Роувър

Роувърите, които наблюдаваме през последните години във филми, като Prometheus и The Martian, са част от проектите на НАСА. MMSEV (Multi-Mission Space Exploration Vehicle) е дори по-амбициозна концепция от тези в гореспоменатите филми. Идеята е роувъра да е универсален и да се използва в множество и различни ситуации – от обслужване на станции в открития космос, през изследване на астероиди, до наземни мисии на чужди планети. За целта, кабината се счита за постоянен елемент, а в зависимост от нуждите, към нея се прикачва необходимия инструментариум.



Истинските технологии на НАСА, които виждаме в сай-фай филмите

© Владо Георгиев, pcworld


Йонен двигател

За този тип двигатели се говори още от Star Wars Episode IV: A New Hope (1977). Йонната тяга работи чрез пускане на ток на газове, като аргон или ксенон, по този начин задвижвайки йоните при огромни скорости. Уловката е, че този тип придвижване е изцяло базиран на ускорение, т.е. космическия кораб получава тяга равносилна на съвсем леко подухване, което достига 100 км/ч в рамките на четири денонощия. За няколко години обаче, скоростта достига до стотици хиляди километри в час.



Истинските технологии на НАСА, които виждаме в сай-фай филмите

© Владо Георгиев, pcworld


Точно тази технология е използвана в космическия кораб Dawn, който ни дари преди няколко седмици с първите снимки от планетата джудже Церес.

 

Термогенератор

Повече от четири десетилетия НАСА използва радиоизотопни термоелектрически генератори (RTG), предоставяйки електрическа енергия за две дузини космически мисии, включително Apollo мисиите до луната. Марс роувъра Curiosity, както и разработвания в момента Mars 2020, използват вариации на термогенератори.

По същество, термогенераторите са космически батерии, които конвертират топлината от естественото радиоактивно отделяне на плутоний-238 в електричество. RTG-то на Curiosity генерира около 110 вата, докато това на Mars 2020 ще генерира десетки пъти повече.



Истинските технологии на НАСА, които виждаме в сай-фай филмите

© Владо Георгиев, pcworld


Както видяхме в The Martian, екипът заравя термогенератор базиран на плутонии надалеч от станцията, заради опасения от радиоактивно изтичане. За да се предотврати това, както е демонстрирано във филма, плутоний-238 има няколко слоя от здрави, закалени обшивки, които да предпазват, дори при моменти на леки инциденти. Термогенераторите излъчват предимно алфа радиация, която се отделя на разстояние от едва няколко сантиметра, но и която не може да пробие дрехите или кожата на човек. В действителност, естествената радиация на Марс е много по-екстремна спрямо излъчваната от RTG. Но на теория е възможно да бъде използвана като средство за генериране на електричество.


Космически костюм

Очевидно е, че добре познатите ни космически костюми няма да ни свършат работа, ако искаме да се справим с враждебната среда на планети като Марс. Костюмите от филмите Interstellar, Prometheus и The Martian, до известна степен се приближават до реалността. Редно е да отбележим обаче, че според спецификата на дадена мисия, се разработват различни модели костюми. Китай, Русия и САЩ имат десетки видове костюми.



Истинските технологии на НАСА, които виждаме в сай-фай филмите

© Владо Георгиев, pcworld


Prototype eXploration Suit или Z-2, е последния прототип на космически костюм на НАСА, който най-накрая изглежда като нещо научно-фантастично, а не вехто и морално остаряло. Z-2 (който до излизането си от прототип фаза може и да стигне Z-10) се разработва за условията на Марс, където един от големите противници е прахта. Затова и има идея този тип костюми да са директно свързани с наземната станция, т.е. астронавтите бързо да могат да ги обличат отвътре, докато самият костюм стои отвън.

В Z-2 за пръв път се използва и електролуминисцентно окабеляване, директно прикачено към костюма, с което трябва да се реши проблема с осветяването при нужда.

 


Истинските технологии на НАСА, които виждаме в сай-фай филмите

© Владо Георгиев, pcworld

Twitter icon Facebook icon
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.