Хъбъл на 25: телескопът разбулващ мистериите на вселената

През 2015-та година космическия телескоп Хъбъл навършва 25 години. Празнувайки четвърт век разбулване на мистериите на вселената, апаратът на NASA/ESA е допринесъл за толкова много феноменални снимки. В следващите редове, ще имате възможността да се запознаете с най-паметните фотоси на космическото пространство. За да сме съвсем акуратни, имайте предвид, че всяко от тези изображения е синтез от десетки или стотици други.

Тази снимка е на клъстера Westerlund 2 и заобикалящата го среда. Клъстерът е струпването на звезди в централната част на изображението.

Хъбъл на 25: телескопът разбулващ мистериите на вселената

Тук виждаме галактическият клъстер SDSS J1038+4849, който изглежда така, сякаш се усмихва. Двете очи, всъщност са много ярки галактики, а усмивката е арка предизвикана от изключително силно гравитационно изкривяване. Галактическите клъстери са най-масивните структури във вселената и представляват толкова могъщо гравитационно притегляне, че изкривяват времепространството около себе си и действат подобно на лещи, които увеличават и пречупват светлината.

Това е спираловидната галактика M51, също така позната и като галактическият водовъртеж.

Наподобявайки приказна картина, този странен обект представлява вълниста кула от студен газ и прах, които се издигат от звездна ясла наречена Eagle Nebula. Кулата е с височина 9.5 светлинни години, което се равнява на 90 трилиона километра – това е два пъти разстоянието от нашето слънце до следващата най-близка звезда.

Centaurus A, известно и като NGC 5128, е добре познато образувание от тъмна материя. Освен редица любопитни детайли от видимия спектър, композицията показва и ултравиолетова светлина, която се излъчва от млади звезди; също както и инфрачервена светлина, разкриваща много обекти иначе затъмнени от космическия прах.

Messier 104 (M104) или сомбреро (по-очевидни причини) галактиката. Спираловидната структура е изградена от плътен космически прах.

На това изображение виждаме екзопланетата HD 189733b да преминава пред родителската звезда HD 189733A. Както добре се вижда, в този момент звездата има колосално изригване, което води до изпаряване на атмосферата при 1000 тона в секунда.

Следния космически обект наподобява деликатна пеперуда, но това е далеч от истината. Своеобразните крила на образуванието представляват нагорещен до над 20 хиляди градуса газ. Газът раздира пространството със скорост от 950 хиляди километра в час – толкова бързо, че разстоянието от земята до луната да се вземе за 24 минути. В центърът на тази сцена (и причина за завихрянето) е умираща звезда с размер пет пъти по-голям от този на нашето слънце.

Това са две галактики познати като NGC 4038 и NGC 4039 преплетени в смъртоносен танц. Някога са били нормални спираловидни галактики, подобно на Млечния път, но през последните няколкостотин милиона години постепенно се преплитата. Сблъсъкът е толкова колосален, че звездите са изместени в арка между двете галактики.

Звездната формация е един от най-важните процеси в оформянето на вселената – играе основна роля при еволюцията на галактиките и също така е един от най-ранните етапи при произхода на планетите. Уви, пред астрономите стоят много неизвестни въпроси свързани с целият този процес – например, какво го активира и как така се получават разликите в характеристиките на звездните огнища?