Базираните на ДНК хранилища на данни стават все по-реална възможност

Нов научен пробив позволи в един грам ДНК да се записват над 700 терабайта информация. В четири пъти по толкова може да се архивират всички цифрови данни, произвеждани от човечеството за година.

Идеята за използването на ДНК за шифроване и съхранение на данни се проучва от години насам, но наскоро беше отбелязан и нов научен пробив, който прави реализацията и все по-близка до реалността. Известният професор по генетика Джордж Чърч (George Church) и неговият екип от Харвард са успели да запишат на ДНК "носител" хиляди пъти повече информация, отколкото беше постигано при досегашните опити за подобно нещо. И по-точно, учените са записали в няколко молекули биологичен материал цяла илюстрирана книга – все още неиздаденият труд на ръководителя на проекта и неговите помощници «Regenesis: How Synthetic Biology Will Reinvent Nature and Ourselves» - при това с възможност за четене и копиране на записаната информация.

Примамливостта на ДНК хранилищата е в това, че те притежават потенциал за невероятна плътност на данните и трайност на записаната информация. В последния случай, изследователите са успели да запишат 704 терабайта информация в един кубически милиметър ДНК материал (с тегло около 1 грам) – при това, постигайки стабилност при стандартни условия и с теоретичен потенциал за трайност на записа и носителя до 3,5 млрд. години (!). Постижението е впечатляващо, като се има предвид, че другите досегашни експериментални методи за трайно съхранение на данни, като например квантовата холография, изискват специални температурни условия и много енергия, докато ДНК остава стабилна при стайна тамепратура. Според Джордж Чърч, архивираните на ДНК данни могат да се запазят в продължение на 400 млн. години дори в пустинни условия.

Според официалната информация, Чърч и неговите колеги са постигнали пробива в технологията, като са отхвърлили всички досегашни методи на "запис". Вместо това учените са ползвали принципи от информационните технологии и са кодирали книгата в 96-битови молекулни блокове, всеки от които има 19-битов адрес за управление. За записването на цялата книга, включително на илюстрациите в JPEG-изображения и HTML-форматиране, са били нужни общо 54 898 такива блокове. Освен това Чърч и компания, не са използвали бактерии, а промишлени "ДНК-микрочипове". Това е направено с цел да се избегне евентуалното мутиране на полезния ДНК код в клетката на живия организъм.


Базираните на ДНК хранилища на данни стават все по-реална възможност

© PCWorld България, pcworld

Ако съществува някакъв недостатък, то той е във факта, че скоростта на четене и запис на ДНК е по-ниска от тази в стандартните информационни носители, тъй като тези операции се осъществяват посредством химически реакции, а не чрез физически взаимодействия. Затова пък методът е много подходящ за трайно архивиране на информация в огромни обеми – на теория само четири грама ДНК са достатъчни за съхраняването на всички цифрови данни, произвеждани от човечеството за година.

Още подробности по темата могат да се научат и от краткия видеоклип на най-прясното интервю с Джордж Чърч и някои от неговите колеги. 


Twitter icon Facebook icon
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.