Dark Souls 3 – спускане в мрака

Осмелете се! Заслужава си!

Завръщане към корените. Към всичко онова, което направи Souls серията съвременен гейминг феномен. Dark Souls 3 е своеобразен “The Very Best Of…” на From Software - от малко известния (тъй като беше PlayStation 3 ексклузив) Demon’s Souls до миналогодишния PS4 суперхит Bloodborne.

Завръщането на „бащата“ на поредицата – Хидетака Миязаки, очаквано с нетърпение от огромната маса Souls фенове, не разочарова. На всички тях маестро Миязаки поднася едно от най-концентрираните и интензивни Dark Souls преживявания, които серията е предлагала до момента – смесващо носталгични елементи по емблематичната оригинална игра с новаторски механики от предпоследната му творба (Bloodborne). Резултатът е абсолютен Souls шедьовър с характер на незабавна класика. Преди да преминем по същество с аргументи обаче, трябва да отправим специални благодарности на електронния магазин Kinguin.net за предоставеното копие от играта, без което това ревю нямаше да бъде възможно.


Dark Souls 3 – спускане в мрака

© PCWorld България, pcworld

 

Прегърнете Мрака

Когато се появи през 2012-а, РС версията на Dark Souls (така нареченият Prepare to Die Edition) не беше особено впечатляващ от техническа гледна точка продукт. В това нямаше нищо изненадващо – играта на практика беше дебютното РС заглавие на студиото и първите стъпки на From в една генерално нова платформа нямаше как да минат без известни грешки на растежа. Всъщност РС версията на играта вероятно изобщо нямаше да се случи, ако не беше петицията, подписана от над 90 000 нейни почитатели, които настояваха Dark Souls да се появи освен за конзоли и за добрите, стари компютри.

Нещата със следващата, втора част стояха значително по-добре, въпреки че Form разработиха цяла нова версия на играта, само за да включат поддръжка на DirectX 11. Сега с Dark Souls 3 видимо всички трудни РС уроци са добре научени, защото портът е почти перфектен – поне що се отнася до техническата и визуална част на соловия режим. За съжаление, същото не може да се каже за мултиплейъра и онлайн поддръжката на играта – поне в рамките на първата седмица след официалния й старт т.е. за времето, в което тествахме Dark Souls 3 за целите на това ревю.

Dark Souls 3 – спускане в мрака

© PCWorld България, pcworld

 

Все пак From заслужават похвала в това отношение – едно, защото студия с далеч по-богата PC история често пускат на пазара игри в значително по-лошо техническо състояние. И второ, защото Dark Souls 3 използва чисто нов гейм енджин и въпреки това работи отлично, с постоянни 60 кадъра в секунда, рядко падащи до около 40-45 – идеално за модерно заглавие, излизащо в средата на 2016-a. С уговорката разбира се, че машината, на която тествахме отговаряше на препоръчителните изисквания – Intel Core i5-3570K процесор, 12GB RAM и графичен адаптер NVIDIA GeForce GTX 970.

 

Между два свята

Едно от нещата, които безспорно ще допаднат в най-голяма степен на по-старите фенове на серията е фактът, че Dark Souls 3 е много по-близко по-дух до оригиналния Dark Souls от 2011 г. Тук не говорим само за артистичен подход към реализация на нивата, но и за левъл дизайн, геймплейни решения, атмосфера, сюжет, та дори и камео появи на познати, стари лица от времето на първия Souls. В същото време играта предлага и достатъчно много новости, за да не изглежда като клонинг на Dark Souls 1, но с нова визия.


Dark Souls 3 – спускане в мрака

© PCWorld България, pcworld

За рециклиране на игрални и креативни ресурси в никакъв случай не може да става дума – дори познати локации от първата игра в серията са представени по съвършено различен начин и то така, че без съмнение ще провокират у всеки хардкор фен на поредицата приятна носталгия по Dark Souls 1.

Ще видите например двореца Anor Londo, който обаче ще ви се стори хем болезнено познат, хем стряскащо различен. Ще се срещнете с персонажи като ковача Andre и Пазителката на огъня (Fire Keeper), но и ще имате шанса да ги видите в съвършено различна светлина в зависимост от изборите които правите по време на играта.

Специално в това отношение Dark Souls 3 предлага много, много повече от коя да е друга игра в поредицата. Souls заглавията винаги са били известни с огромното разнообразие от подходи към решаването (или заобикалянето) на един или друг геймплеен проблем, но с част 3, From отиват не една, а няколко стъпки напред в това отношение. Играта предлага толкова много и различни варианти за избор на бойни стилове, ключови решения, екипировка, методи за придвижване през нивата, че едва ли има двама играчи по планетата, които могат да се похвалят, че са имали 100 процента идентично гейм преживяване.


Dark Souls 3 – спускане в мрака

© PCWorld България, pcworld

С това предвид, все пак длъжни сме да отбележим, че Dark Souls 3 освен всичко това е и една идея по-линейна от предшествениците си. Докато първата и особено втората част след един определен етап от играта предлагаха по-големи опции за избор на посока, в която да поемете при изследване на техния необятен свят, Dark Souls 3 е по-склонна „да ви води“ в предначертаната от създателите й последователност.

В едно от малкото съвременни заглавия, гордеещи се с факта, че нямат навика да „държат играча за ръчичка“ и да му обясняват подробно какво точно се изисква и очаква от него, това всъщност не е лоша новина – особено ако сте новак в Souls серията и Dark Souls 3 е първата игра от поредицата, с която се сблъсквате.

За щастие, една идея по-линейния характер на прогреса в играта по никакъв начин не се е отразил на най-ценното й качество – Dark Souls 3 е по-трудна от всякога и е страховито предизвикателство за неподготвения играч.


Dark Souls 3 – спускане в мрака

© PCWorld България, pcworld

Повярвайте, като ви казваме, че тук става дума за заглавие, което в това отношение рядко се откроява на фона на масата съвременни игри. Всъщност, ако до момента не сте попадали в света на Dark Souls и очаква изключително брутално, безжалостно преживяване, което ще подложи на сериозно изпитание уменията ви на играч. Длъжни сме да подчертаем обаче – тук не говорим за игра, която е самоцелно трудна – напротив. Dark Souls игрите са уникални с това, че изискват наистина сериозно посвещаване и значителна инвестиция от време за разучаване на изключително комплексната им геймплейна механика.

За сметка на това, тази инвестиция се изплаща многократно с неповторимото чувство за постижение, което ще изпитате, когато успеете да преминете поредния изглеждаш невъзможен на пръв поглед за убиване бос, откриете хитро прикрит, таен проход за бързо преминаване през нивото или просто секретна секция с ценно съкровище.

Продължава на следващата страница


Ново и добре забравено старо

Ако пък сте почитател (и особено запален почитател) на серията бързо ще се почувствате в свои води. Играта, разбира се, по стара Souls традиция направо ви мята в дълбокото и буквално минути след началото си вече ще ви изправи пред могъщ враг (бос), с който ще трябва да се справите, за да се доберете до първата сигурна локация в нея: добре познатата ви Firelink Shrine. Оттам ще можете да изследвате стария/нов свят на Lothric – мистериозното кралство, където основно се развива действието в играта.


Dark Souls 3 – спускане в мрака

© PCWorld България, pcworld

Веднага ще ви направи впечатление, че бойната система в Dark Souls 3 е доста по-динамична от тази в предишните Souls заглавия – в това отношение играта много прилича на предпоследния проект на From – конзолния Bloodborne.

Отново изобилието от оръжия, брони, пръстени и допълнителни предмети в огромно, като всеки от тях има своя собствена специфика на използване, създаващи потенциално неизчерпаемо изобилие от възможни комбинации в целия спектър на традиционната дарк фентъзи скала: от чист боец с огромен меч и тежка броня, до леко въоръжен магьосник разчитащ на атака със заклинания от разстояние. С други думи казано – една от най-ярките запазени геймплейни марки на Dark Souls серията е стопроцентово налице, като, честно казано, в този първоначален вариант играта сякаш отдава известни предпочитания на героите с физическа атака т.е. бойци въоръжени с някакво меле оръжие. Наистина, могъщите заклинания са оставени за втората половина на соловата кампания и това може да ви изиграе лоша шега, в случай че решите да развивате подобен герой на първо преиграване. За в бъдеще From могат да променят това с последващи балансиращи пачове (какъвто навик имат), но за момента играта с меле герой сякаш е малко по-лесна – доколкото изобщо може да се говори за „лесно“ в заглавие като Dark Souls.


Dark Souls 3 – спускане в мрака

© PCWorld България, pcworld

From са се постарали да запазят част от иновациите в Dark Souls 2, които доказано „работеха“ (например броят на слотовете за пръстени е останал 4, а не 2 както бяха в Dark Souls 1), но в цялата игра личи подчертан стремеж за връщане към корените на серията. Това не е особено изненада предвид на факта, че на режисьорското място в Dark Souls 3 отново сяда Хидетака Миязаки, след творческата почивка, която си взе за Dark Souls 2.
Ако се абстрахираме за момент от чисто геймплейния аспект, най-силно завръщането му тук се чувства по отношение на артистичната визия на нивата и левъл дизайна. От тази гледна точка в Dark Soul 3 ще ви предложи някой наистина незабравими, спиращи дъха моменти – част от тях отблъскващо гротескни, други – нереално красиви.

 

Технически неволи

Това, което ни предоставиха от електронния магазин Kinguin, беше цифров ключ за активация на играта в Steam. From (или по-скоро Namco) са заложили на дигиталната услуга на Valve за разпространение, за което се колебаем дали е добра или лоша новина. Например неясно по чия вина – на разрабочтика или на самия Steam, на неравни интервали от време т.е. напълно случайно играта губи връзка със сървърите на услугата и те „изплюва“ в заглавното меню. Това е особено досадно понеже понякога се случва в особено напрегнати, интензивни моменти (каквито в Dark Souls 3 не липсват) и, макар че не води до фатални последици (например загуба на прогрес), е крайно неприятен дефект.


Dark Souls 3 – спускане в мрака

© PCWorld България, pcworld

 

С немалко проблеми ще се сблъскат и любителите на мултиплейъра – например много често така наречените „нашественици“ – случайни играчи, намесващи се във вашата игра с цел да ви преследват и убият, които са един от ключовите елементи на всяка Souls игра, се материализират по доста странен начин. Вместо обичайните анимации за движение те изглеждат напълно неподвижни и се плъзгат сякаш са качени на антигравитационна шейна. В резултат много често изходът от сблъсъците с тях е фатален – понеже не виждате какво правят и как се движат не можете да реагирате адекватно и ще умирате без дори да разберете от какво, как и защо.

Това разбира се са чисто технически недъзи, които нямат много общо с качествата на играта като цяло и вероятно ще бъдат отстранени в максимално кратки срокове, но все пак имайте го предвид, ако сте решили да се възползвате от мултиплейър опциите на Dark Souls 3.

 

На финала няколко думи и за цената, на която се предлага играта. В магазините за игри и в Steam ще намерите Dark Souls 3 за 120 лева – доста солено като за РС игра. Заслужава ли ги играта? Определено! Но струва ли си да ги давате, ако можете да я купите напълно легално и на по-ниска цена? Не разбира се! Съветът ни е – ако искате да се насладите на една от най-предизвикателните, интелигентни и колоритни съвременни игрални заглавия или ако просто сте Dark Souls фен, проверете офертите на Kinguin. Към момента на приключване на това ревю там тя се предлагаше за около 80 лева.

 

Текст: Драгомир Дончев

Twitter icon Facebook icon
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.