На какво да се спрем – на референта или на нереферентна видеокарта? Краткият отговор е че повечето хора (но не всички) е добре да се ориентират към вторите. Ето какви са предимствата и недостатъците на двете групи продукти.
Референтни графични карти
Т.нар. референтни карти използват дизайн, разработен от AMD и Nvidia – компаниите, които създават и доставят самите графични чипове, намиращи се в сърцата на тези компоненти. Те съществуват с цел да задават базово ниво на качество и да позволят бързо достигане до пазара при поява на нов чип. Специално разработените охлажания например трябва да бъдат проектирани допълнително, което отнема време. Ако искате да се сдобиете с конкретен съвсем нов видеочип, то рефентният дизайн вероятно ще е единственият ви избор.
Традиционно, предоставяните от разработчиците на процесори дизайни са оборудвани с по един турбинен вентилатор, при който топлият въздух се директно се отвежда извън компютъра през вентилационни отвори при конекторите за връзка с монитор(и) на видеокартата.
Подобно охлаждане може да е полезно в случаи на ограничен поток от въздух. Например ако изграждате компютър в малка кутия или искате да наредите няколко видеокарти една до друга. В подобни случаи турбинните охлаждания могат да елиминират риска от прегряване на системата.
Налице са обаче неща, с които ще трябва да се примирите. Този тип охладители са с по-ниска ефективност, което означава по-високи обороти на вентилатора, повече шум и по-високи работни температури.
Интересно е да се отбележи, че Nvidia сякаш обърна гръб на тази традиция в своята серия графични карти с чипове Ge-Force RTX 20, преминавайки на охлаждания с два вентилатора. Също така компанията разработи и луксозни карти, наречени "Founders Edition". Тези модели изглеждат страхотно и са с отлична производителност, но Nvidia не овърклоква картите си толкова, колкото разработчиците на нереферетни предложения. В този смисъл двойният вентилатор на Radeon RTX е подобрение, но от компании като MSI често може да очаквате по-ниски работни температури.
Друго важно предимство на референтните дизайни (може да) е съвместимостта. Турбинните модели на AMD и двувентилаторните на Nvidia се придържат към стандартни размери, което означава, че спокойно могат да бъдат поместени в повечето компютри. Ако пък искате да преминете към водно охлаждане на компонентите на системата си, универсалността на референтните карти означава по-лесно намиране на необходимите компоненти.
Не на последно място в моделите, следващи референтни дизайни, често липсват допълнителни функции като двойни BIOS-и, RGB светлини и т.н.
Нереферентни графични карти
Повечето видеокарти с дизайни, разработени от парньори на AMD и Nvidia, използват многовентилаторни решения, при които топлият въздух остава в кутията и се извежда навън заедно с общия вентилационен поток. Това обаче рядко е проблем, тъй като, както вече бе споменато, тези видеокарти са по-хладни и обикновено са и по-тихи,
По-ниските работни температури позволяват постигане на по-високи честоти. Много нерефентни видеокарти се доставят със заводски овирклок. Това означава, че много (вероятно повечето) такива продукти идват с по-висока производителност.
Имайки предвид, че повечето хора имат по една графична карта в компютрите си, нереферентните решения обикновено са по-удачен избор.
Качеството на тези компоненти варира при различните доставчици. В зависимост от това колко пари е готов да похарчи човек, той може да избира между базови дизайни си работни честоти близки до тези на референтните модели, до предложения с огромни охладители, значителен овърклок и допълнителни функции. Разбира се, последните струват значително повече.
Какво обаче наистина получавате за тези пари? По-добро охлаждане, като начало. На пазара можете да намерите видеокарти с един, два и дори три вентилатора. Налице са и модели със водно охлаждане. По-скъпите модели идват с по-големи охладители, за по-бързо разсейване на топлината, и допълнителен хардуер като сензори и термо-подложки за захранващите елементи и паметите. Чрез тях се намалява температурата на цялата платка, което води до по-нисък шум. Налице са и продукти с индивидуално управление на различните вентилатори, така че всеки компонент да получава охлаждането, от което се нуждае.
За овърклокинг ентусиастите в нереферентни картите могат да присъстват много полезни неща като подсилени захранвания, различни защити, двойни BIOS-и и т.н. Всичко това обаче, очаквано, струва повече.
Налице са и предимства, които могат да бъдат оценени и от обикновения потребител. Сред тях могат да бъдат допълнителни изходи за дисплеи, конектори за свързане с вентилаторите в кутията на компютъра, така че те да реагират на натоварването на видеокартата, и др.
Най-забележимият минус на нереферентните дизайни са по-високите цени. Много хора спокойно биха могли да преглътнат разлика от 50-ина лв. за тази цел, но по-сложните допълнителни фукции струват доста повече. Необходимо е предварително да знаете дали ще ги ползвате.
Редно е да се подчератае дебело, че често доплащането не се отразява много върху производителността. Въпреки това добрият охладител може да има съвсем осезаем ефект.
Разработваните от партньори дизайни идват в най-различни форм-фактори. Ако имате нужда от еднослотово решение например, то това може да е единствения ви избор. Правете предварителни проучвания. Проверявайте размера на новия хардуер ако слгобявате компактна машина.
Открийте най-добрата видеокарта за вас
Разбира се, преди да се спрете на новия си компонент, изберете най-важния му показател – процесора, на който е базиран. Колко точно производителност ви е необходима? Ако ще играете на 60-херцов 1080p монитор е едно, но ако гледате към 240 херца и по-високи резолюции то със сигурност ще ви трябва по-мощен хардуер...
