Технологиите в помощ на децата с аутизъм

Училището по медицина към Станфордския университет провежда експериментална програма за лечение с Google Glass
На "умните" технологии се гледа предимно като на източник на забавления и нови бизнес модели. Често обаче се оказва, че те могат да бъдат много полезни в социален и здравен аспект.

Донджи Кълънбайн забелязва, че синът й, Алекс, не гледа хората в лицето, класически белег за аутизъм, още когато той е на 18 месеца. В предучилищна възраст на Алекс му се налага да се бори за своето социално място в групата, като нерядко това води до физически сблъсъци, а момчето получава наранявания по простата причина, че не гледа останалите деца в очите и съответно не вижда техните реакции.

На 6 години Алекс, който в момента е на 9, е диагностициран официално с аутизъм. Донджи Кълънбейн веднага се обръща към специализиран терапевт, който използва поведенчески анализ и техники за подобряване на социалното поведение, но напредък не се вижда.

"Дълго време нищо не се промени. Докато не започнахме да използваме Google Glass в терапията", казва Кълънбейн.

Миналата година Алекс става едно от 14-те деца, които взимат участие в експериментална процедура, администрирана от Училището по медицина към Станфордския университет. Тя използва Google Glass, свързани с интернет очила, които бяха пуснати в продажба през 2015 г., и мобилно приложение, което подобрява комуникацията и социалните умения на децата с аутизъм.

Софтуерът, разработен от екипа на Станфорд, работи с външната камера на очилата, за да чете изражения на лицето на събеседника и да дава социални знаци.

След като първоначално експерименталната процедура, наречена Superpower Glass, изследва начините на взаимодействие между 100 деца с аутизъм и техните роднини в лабораторни условия, впоследствие екипът раздава технологичните инструменти на семействата и те продължават да работят с тях в неконтролирана среда, в домовете си.

Станфорд публикува резултатите от експеримента в четвъртък, а Денис Уол, ръководител на проекта, обяснява пред NBC News как работи програмата.

Очилата записват това, което децата виждат, и го изпращат в мобилното приложение. След това приложението подканя детето да се ангажира с това, което вижда, докато записва данните от сесията. Подобният на игра интерфейс мотивира децата да обръщат внимание на лицата и емоциите на хората, с които общуват, и ако те го направят, ги поощрява.

Програмата предлага три режима, които помагат на децата да се научат да разпознават емоциите - "Свободна игра", при който обратната връзка за идентифициране на лица и реакции се дава по неструктуриран начин; "Улови усмивката" - децата се подканя да намерят лице, показващо конкретен израз; "Познайте емоцията", при който децата трябва да идентифицират изражението на лицето, което виждат.

Когато децата направят контакт очи в очи, на екрана на очилата се появява зелена светлина, която ги поздравява. При правилно идентифициран образ пък на очилата се появяват емотикони, които са сигнал за награда и добре свършена работа.

"Това е възможност за забавление и ангажираност. Тя помага на семействата да взаимодействат с децата, които са диагностицирани с аутизъм. Нещо, което няма как да се случи по друг начин", категоричен е Уол.

Иначе програмата Superpower Glass е базирана на по-традиционен метод за терапия, който включва терапевт, използващ флаш карти за идентифициране на емоции. Въвеждането на технологични решения в този процес обаче предоставя повече начини за практикуване и помага за проследяването на прогреса на децата. Не на последно място, технологиите позволяват на родителите да се запознаят с видеоматериала от сесиите.

В рамките на шестседмичното проучване децата имат само по три 20-минутни сеанса на седмица, но Донджи Кълънбайн е категорична, че резултатите са били налице веднага – контактът очи в очи ставал все по-чест.

"Бях зашеметена, стана толкова бързо. Беше вълнуващо. Опитах се да го стимулирам да ме гледа в лицето толкова много години, но нямаше никакъв прогрес. За две седмици по време на програмата сякаш превключи. Каза ми: "Мамо, мога да чета мислите", разказва Кълънбайн.

Повече от година след края на проекта, майката на Алекс забелязва, че подобрението е останало. "Той сякаш разбра, защо гледаме лицата на другите", коментира тя.

От 14-те семейства, участвали в проучването, 12 съобщават, че подобренията са осезаеми. Томас Фрейзър, главен научен сътрудник в Autism Speaks, изследователска организация, която работи с деца в аутистичния спектър, обръща внимание, че за много семейства е трудно да намерят добър терапевт - в райони, където няма много доставчици на здравни услуги, е трудно, а дори и в големите градове може да се наложи дълго чакане.

"Проучването е окуражителен знак за лечение при аутизъм. И то не само с ефективността, която демонстрира, но и с потенциала на програмата да направи лечението по-достъпно", заяви Фрейзър пред NBC News.

Все пак той предупреждава, че има още много работа да се свърши.

"Трябва да видим дали този иновативен подход е по-ефективен от традиционното лечение. Това включва по-широкомащабни проучвания, които следват децата с течение на времето и използват контролни групи", смята още Фрейзър.

Като цяло целта на Уол е програмата да бъде широко достъпна и покрита от здравната застраховка.

Донджи Кълънбайн също се надява скоро повече хора да получат достъп до подобни програми. По думите ѝ Алекс вече се справя добре в училище и е интелектуално предсказуем, а социалните му борби не възпрепятстват потенциала му.
още по темата

Toshiba създаде уред, диагностициращ 13 вида рак с точност 99%

Машината тества капка кръв, очаква се изследването да струва под 325 лв.
28.11.2019 / 01:56

Google разработва здравен асистент с изкуствен интелект

Google Coach ще има всички функционалности на виртуален фитнес инструктор, но ще следи и за начина и качеството на хранене на потребителите
16.08.2018 / 09:05
Twitter icon Facebook icon
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.