AMD vs. Nvidia: Вечният спор – издание поредно

Продуктите и на двете водещи компании, предлагащи графични процесори на пазара, в момента имат своите плюсове и минуси.

Текст: Драгомир Дончев

Започваме със следната уговорка: едноличен победител в тази проточила се битка няма, не е имало, вероятно няма и да има. Но факт е, че продуктите и на двете водещи компании, предлагащи графични процесори на пазара, в момента имат своите плюсове и минуси. Кой от тях да изберете? Какво премълчават маркетинговите отдели, но е добре да го знаете, преди да се спрете на конкретен модел и конкретна марка? Какво трябва да имате на ум за евентуалното по-близко и по-далечно бъдеще, обвързвайки се с AMD или Nvidia?

Отговори на тези и някои други въпроси ще се опитаме да дадем в този материал, който: а/Не претендира за изчерпателност; б/НЕ Е още един шопинг гайд.

Малко предистория

Нека си поговорим малко за мита с цената. Тъй като датира още от края на 90-те години на миналия век, войната между двете водещи „графични” компании AMD и Nvidia е имала множество пикове, спадове и повратни точки. Една такава настъпи през периода 2006/2007 година. Малко преди това Nvidia пуснаха на пазара една от безспорно най-успешните си фамилии графични чипове – култовата GeForce 8 серия. Звездата в нея беше линията GeForce 8800 и нейните производни (GT/GTX/Ultra). Срещу нея AMD (по това време все още ATI) изправиха едно от може би най-несполучливите си видеорешения – Radeon HD 2900XT – една карта, която беше едновременно гореща, скъпа, закъсняла и по-бавна от конкурента си в лицето на GeForce 8800.

Провалът на 2900 генерацията доведе до генерална преоценка в дългосрочната пазарна стратегия на ATI. Един от страничните резултати от него беше покупката на компанията от страна на водещия производител на микропроцесори AMD. Другият – скъсване с преследването на върхова производителност на всяка цена. Вместо това компанията се преориентира към нова цел: да предложи графични решения с максимално добро съотношение „цена/производителност”.


AMD vs. Nvidia: Вечният спор – издание поредно

© PCWorld България, pcworld


Един от най-успешните модели, въплътили тази нова концепция, беше Radeon HD 4870. Появила се в средата на 2008, тази карта се предлагаше с около 80% от бързодействието на основния си конкурент GeForce GTX 280, но за около ½ от цената му – меко казано, неустоима комбинация.

И за известно време компанията плътно се придържаше към тази печеливша формула – поне до началото на така наречената DirectX 11 ера. Петата генерация Radeon карти включваше някои наистина отлично балансирани решения, като например HD 5770 и HD 5850, но ценовата разлика с Nvidia конкурентите им вече видимо започваше да се топи.

Възстановили изгубената през 2006/2007 г. преднина, със следващите Radeon поколения AMD се върнаха към стария модел, преследващ върхова производителност на съответната цена.

Така че цялото това проточило се предисловие има за цел да установи едно важно условие: понастоящем драстични различия в производителността (респективно цените) между конкурентните решения на AMD и Nvidia от един и същи клас почти няма. Преднината на една карта пред друга се измерва в най-добрия случай с проценти (често не повече от 5-10), а препоръчителните им пазарни цени варират в пренебрежимо малки граници.

Ситуацията понастоящем

Краят на 2013 г. обещава да е привидно вълнуващ, но както ще се убедите в действителност, доста скучен период от „вечната” AMD/Nvidia война.

И двете компании анонсираха новите си фамилии графични адаптери - първи бяха Nvidia с тяхната „нова” GeForce 7xx генерация, обявена още в края на пролетта. Няколко месеца по-късно AMD също се „разписаха” с „новите” си Rx Radeon-и със странни наименования, включващи тайнствени цифрово-буквени индекси.

Забелязвате ли кавичките при „нови” и в двете изречения?

Те имат много просто обяснение – 90% от анонсираните видеорешения и в двата лагера в действителност не предлагат качествено нови графични архитектури, а по-скоро обновени варианти на стари GPU ядра (GK от страна на Nvidia и GCN - на AMD). Съответно модели като GeForce GTX 760/770 се базират на добре познатото ни GK104 ядро (GeForce 660/670/680), a „новите” Radeon R9 270/280 - на архитектурите Curacao и Tahiti (Radeon HD 7870/7970).

Да, разбира се, те включват редица оптимизации, като например фабрично повишени тактови честоти, но на практика малко се различават от миналогодишните си аналози.

Двете серии все пак включват два действително качествено нови продукта – GeForce GTX 780/Titan и AMD Radeon R9 290, но там говорим за решения от най-висок клас, които, честно казано, са трудно достъпни за масовия потребител/геймър.

В светлината на казаното възниква интересен въпрос: ако повечето мейнстрийм графични решения и в двата лагера реално не са „нови”, не предлагат значими разлики в производителността при сравнение на модели, попадащи в един и същи ценови клас, какво би могло да наклони везните на потребителския избор по посока на една от двете марки?

Тук вече се намесват някои допълнителни съображения, като те може би за пръв път в историята на графичната война между AMD и Nvidia не са непременно свързани с това коя карта предлага най-изгодно съотношение „цена/бързодействие”.


AMD vs. Nvidia: Вечният спор – издание поредно

© PCWorld България, pcworld


Допълнителни съображения

Макар да звучи като много грубо обобщение, спокойно можем да приемем, че понастоящем повечето видеорешения в средния клас (350 до 500 лв.), без значение дали са произведени от AMD или Nvidia, могат да ви осигурят отлична игрална производителност при Full HD резолюции. Говорим за 40 до 60 кадъра в секунда при разделителна способност от порядъка на 720 до 1080 р и средно до високо ниво на детайли.

В съвременния свят на РС игрите обаче производителността е важна, но вече далеч не е всичко.

Първото важно допълнително съображение тук е свързано с фактора „видеодрайвъри”.


AMD vs. Nvidia: Вечният спор – издание поредно

© PCWorld България, pcworld


Той е болезнено добре познат на повечето РС играчи и, уви, за много от тях извор на непрестанни проблеми. Разбира се, повечето са свързани с някои естествени особености на РС платформата в сравнение, да речем, с основния й конкурент в лицето на гейм конзолите.

Възможността за неограничен ъпгрейд и модификация, която компютрите предлагат от геймърска гледна точка, винаги е била едновременно благословия и проклятие. И докато с фиксирания хардуер на конзолите се работи относително лесно и може да се гарантира безпроблемна работа на практически всяко игрално заглавие, появило се в рамките на жизнения им цикъл, при РС нещата са доста по-комплексни.

Дори в съвременните, максимално стандартизирани времена две компютърни конфигурации рядко са си 100 процента идентични. Това създава огромни проблеми за гейм разработчиците, от които се очаква да осигурят гладко и безаварийно игрално преживяване върху РС.

В тази си задача те са изключително силно зависими от производителите на графичен хардуер и по-конкретно софтуерните подразделения на всяка от двете водещи компании – AMD и Nvidia, занимаващи се с разработка на драйвъри за техните видеорешения.

За съжаление през последните няколко години AMD се справят по-незадоволително със задачата да поддържат своята Catalyst фамилия драйвъри „в час”. Това с особена сила важи за поддръжката на Crossfire конфигурации – комбинация от два или повече графични адаптера, които работят в синхрон с цел да осигурят по-висока игрална производителност.

Nvidia от своя страна са по-редовни в ъпдейтите на драйвърите си. Първи решиха много от проблемите, свързани със синхронизацията на две и повече графични карти при съвместна работа (SLI конфигурации). Освен това отскоро предлагат в добавка и много удобен модул за автоматична оптимизация на видеонастройките за всяко игрално заглавие, което имате инсталирано на компютъра си (GeForce Experience). Същият модул се грижи и за това винаги да имате инсталирана най-новата и актуална версия на видеодрайвърите, предлагани от Nvidia.

Не е за пренебрегване и друг момент – допълнителните видеотехнологии, които предлагат решенията на двете компании.


AMD vs. Nvidia: Вечният спор – издание поредно

© PCWorld България, pcworld


Ако сте почитатели на стереоскопичния (3D) гейминг, вашият логичен избор би следвало да е модел на Nvidia. Тяхната 3D Vision технология предлага по-добра поддръжка на този вид ефекти, а списъкът със съвместими с нея заглавия е, меко казано, внушителен.

Ако пък искате ултраширокоекранно игрално преживяване, включващо масив от 3 до 6 дисплея едновременно, вероятно ще трябва да се спрете на видеокарта с марката на AMD, и то от Radeon пета генерация или по-висока. Само графични карти от този клас поддържат фирмената технология AMD Eyefinity. Тя може да ви гарантира върхова игрална резолюция от порядъка на главозамайващите 7680 x 3200 пиксела – разделителна способност, за която дори все още относително редките 4K дисплеи могат единствено да мечаят.

Twitter icon Facebook icon
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.