Първи подробен поглед поглед към Intel Sandy Bridge процесорите

Плюс тестове на флагманските чипове от линията - Intel Core i5-2500K и Core i7-2600K


Денислав Славчев

Много слухове с достоверна и недостоверна информация плюс изключителен интерес от най-широк кръг потребители. Така накратко може да се определи времето, докато чакахме компанията Intel да представи новото си второ поколение процесори с кодово наименование Sandy Bridge. През 2008-а година Intel пусна една изключително успешната  архитектура с кодовото название Nehalem.  В началото на изминалата 2010 година започна производството на  семейството процесори Westmere, които се отличават по въвеждането на 32нм технологичен процес. Сега излиза нова архитектура  с кодово наименование Sandy Bridge по 32нм процес. Това не ви ли наподобява  на методичното тиктакане на часовника? По-наблюдателните веднага ще се сетят, че става дума за „так“ стъпката от  стратегията „тик-так“ на Intel, която от компанията неизменно следват и за която сме говорили вече неведнъж. Накратко това е стратегия, при която последователно се променя технологичния процес на дадена архитектура, а следващия път - и самата архитектура.


На тази нова архитектура Intel залага твърде много и според тях ефектът от излизането й е сравнимо с прехода на процесорите Intel 80486 към Intel  Pentium. Като стана въпрос за изключително успешното първо поколение Intel Core процесорите, много интересно стои  въпросът всъщност каква е движещата сила, накарала Intel да пуска второ поколение, след като процесорната фамилия, базирана на Nehalem притежава изключително висока производителност, а и се радва на достатъчно голямо и постоянно търсене. Още повече, че конкуренцията в лицето на AMD на практика е в ситуация на капитулация, защото не може да предложи и един конкурентен продукт, който да се противопостави като способности,  и единственият начин  да оцелява на десктоп пазара е, като продава процесорите си на изключително ниски цени, все пак привличайки определен кръг потребители.  Може би Intel искат да се подсигурят срещу задаващата се нова архитектура на AMD -  Buldozer - и до нейното излизане да си осигурят достатъчно добри финансови приходи от продажбата на Sandy Bridge процесорите, необезпокоявани от никой? 
В интерес на истината, никога не е съществувал „идеален“ продукт и независимо, че старата архитектура е толкова успешна, тя също си има някои скрити недостатъци.  Например Westmere не е най-оптимизираният вариант като себестойност.  Всички знаем, че той е комбинация от два  кристала с различен технологичен процес в един корпус (32нм двуядрен процесор  и 45нм графично ядро ).  Текущият 32 nm технологичен процес вече може да се каже, че е усвоен  и достатъчно зрял и  предлага  доста добър рандеман при производството си. Така всичко може да бъде направено на един кристал,  което се отразява на намаляване на себестойността.  Освен това честотният потенциал на първото поколение вече достига своя предел и по нататъшното увеличаването на производителността трябва да се търси чрез оптимизиране на  микроархитектурата.  Intel винаги е била изключително прагматична компания и сега с тази процесорна архитектура пак не прави изключение. В пускането й няма никакъв елемент на сантиментални амбиции за доказване на някакви  неоспорими факти,  ами просто  желание за постигане на максимално оптимизиран и печеливш бизнес модел.

Какво ново в Sandy Bridge
Както вече се досещате, повечето новости са свързани със стратегията на Intel  за пренасяне на всички блокове на чипсета (северния мост) в самия процесор .  Началото бе дадено преди две години, когато процесорите Bloomfield (с архитектура Nehalem) излязоха с вграден в тях контролер на паметта. При Linnfield, вече беше добавен и PCI Express контролера в процесорния кристал. В Clarkdale се появи и вградено графично ядро, но както вече споменах, реализацията му беше на отделен кристал произведен по 45nm технологичен процес и  споделящ с процесорните ядра един и същ корпус.  При Sandy Bridge, вече е налице пълното „поглъщане“ на класическия северен мост (NB) на системната логика и реално оставане в дънните платки само на южния мост.  При тази фамилия на един кристал са разположени процесорните ядра, контролерът на паметта,  контролерът на PCI Express шината и графичното ядро.
Благодарение на по-финия 32 nm  технологичен процес, площта, необходима за интегриране на  всички тези блокове, е по-малка спрямо  представителитe на старото поколение (Bloomfield, Lynnfield и Guftown) – само 225 кв.мм.   Фамилията процесори  Sandy Bridge разполагат с две или четири ядра с поддръжка на технологията Hyper Threading,  L3 кеш с размер до 8MB, двуканален DDR3 контролер на паметта, поддръжка на 16 линии PCI Express 2.0 и наличие на DX10.1 графично ядро. Погледнато от друг ъгъл, това е много гъвкав начин за покриване на различни пазарни сегменти, даже и високия.
 


Първи подробен поглед поглед към Intel Sandy Bridge процесорите

© PCWorld България, pcworld


Все пак промените не касаят единствено само пълната интеграция на функционалните блокове на северния мост и преминаването на един монолитен кристал.  При Sandy Bridge на ниско ниво са направени доста подобрения в архитектурата на ядрата, благодарение на което е постигната по-висока производителност спрямо предходното поколение за такт честота.  Новост е добавената  поддръжка на нов набор векторни инструкции AVX (Advanced Vector Extensions), които са разширение на познатите SIMD инструкции и които ще доведат до значителни подобрения при редица мултимедийни   и математически приложения. Основна разлика на AVX спрямо SSE инструкциите е увеличената им разрядност от 128 bit до 256 bit, което значително увеличава точността на изчисленията. Един пример за използване на AVX инструкциите е при обединяване на изображение от няколко отделни части.


Първи подробен поглед поглед към Intel Sandy Bridge процесорите

© PCWorld България, pcworld



Няма да се спираме на тях, защото за реалната им употреба е нужна и реална поддръжка от приложния софтуер,  а до тогава може да измине и доста време. За момента в последнaта си RC версия на SP1 за Windows 7, от Microsoft обявиха, че са въвели поддръжка за AVX, но това на практика нищо не означава, защото касае самата операционна система, а не приложния софтуер.
 При Sandy Bridge имаме и доста свършена работа за намалено топлоотделяне, което пък му позволява да работи и на по-високи честоти. Всички тези неща сочат, че  новата процесорна фамилия, не е просто козметична промяна на старатa, а сериозна стъпка напред в развитието. 
За намаляването на топлоотделянето са  използвани най-различни техники, като  съществените изменения при архитектурата Sandy Bridge започват още в началото на етап на декодиране на инструкциите в конвейера.  Самият блок за декодиране е останал същия с възможността си за обработка до 4 инструкции за такт, както и с поддръжката си на  технологиите  Macro Fusion и Micro Fusion, които се грижат изходният поток да бъде като сложност  на изпълнение по-равномерно разпределен. Само че в новата архитектура декодирането на инструкциите в команди на процесора не само се прехвърля към следващия етап на обработка, ами се и кешира.  Тук именно е мястото да се каже, че за тази цел освен стандартния за всеки x86 процесор размер от  32KB кеш L1 е добавен и нов L0 кеш за съхраняване на резултатите от декодирането на инструкциите.  Любопитното е, че  той  е много аналогичен на използвания в Netburst архитектурата Execution Trace Cache. Това е още едно доказателство, че инженерите на Intel са много прагматични, защото независимо от краха на Netburst, те не са я загърбили, ами използват всичко положително от нея.  Резултатът от декодирането има обем от порядъка на 6 KB .
Принципът на действие е елементарен. Ако декодерът открие във входния поток команди, намиращи се в L0 кеша, които са записани там от по-рано транслирани инструкции , той просто ги заменя с вътрешните команди, без да е необходимо отново да ги декодира. Този метод с кеширането  според Intel  е полезен в около 80% от случаите и позволява значително да се облекчи декодиращият блок. Това води  до по-висока енергоефективност, което се отразява и на отделяната топлина.  Другата преработка е свързана с блока за предсказване на преходите. Този блок е много деликатен и важен, тъй като едно неправилното предсказване на даден преход от негова страна води до изчистване на целия конвейер и повтаряне  на всичко отначало. Тоест води до намаляване на производителността, а оттам и косвено влияе на снижаване на стойността на показателя производителност за  ват.  Не може да се отрече, че при Intel този блок през дългите години на усъвършенстване е придобил много висока зрялост и предлага много висока точност на предсказване.  По същество той съхранява  адресите на преходи, както и тяхната история. При Sandy Bridge е налице отново доработка в посока побиране на още по-голямо количество преходи и история в същия обем.  Тоест имаме налице уплътняване на информацията, което позволява още по-точно предсказване, като подобрението според Intel е около 5% от предходното поколение. 
Другото интересно изменение е свързано с блока за пренареждане на инструкциите.  Този блок е много важен за процесори от тип Out of Order  и  всъщност при Sandy Bridge физическият регистров файл отново се използва. Той е наличен и се използва при NetBurst, а при Core архитектурата е празен, като там се ползва централен регистров файл. По същество промяната се състои в това, че преди при подреждането на инструкциите в буфера се запомня пълно копие на използваните от тях регистри при обработваната команда, а сега се използват само препратки към стойността на регистрите, съхранявани във физическия регистров файл. По този начин се елиминира излишния трансфер на данни, както и дублирането на съдържанието в регистъра. Това от своя страна дава възможност  да се използва по-малко място в регистровия файл.  Това позволява на  Sandy Bridge (SB) да се справя с 168 инструкции,  докато Nehalem обработва само 128. 


Първи подробен поглед поглед към Intel Sandy Bridge процесорите

© PCWorld България, pcworld




Интерес представлява и връзката между функционалите единици в процесора. Всичките блокове са свързани посредством обща високопроизводителна кръгова шина.  Тази шина  е съставена от 4 под-шини – Snoop Ring,  Acknowledge Ring, Request Ring и Data Ring .  За максимална ефективност на комуникация на кръговата шина с L3 кеш паметта, тя е разделена на банки от по 2MB.  Принципно числото на тези банки съответства на броя процесорни ядра. Но, разбира се, с цел покриване на различни сегменти, това не пречи да се блокират отделни банки и да се намали размера на L3 кеш паметта. Този гъвкав подход с ринг архитектура  позволява безпроблемно добавяне или премахване на  изчислителни ядра, като осигурява изключително висока пропускателна способност.  Това също така позволява  графичното ядро да комуникира с паметта по подобие на процесорните ядра – не директно, а посредством L3, като в резултат на това се намалява негативното и влияние към спад на общата производителност в следствие на поделяне на ресурса на шината на паметта с процесорните ядра.

Вграденото графично ядро при Sandy Bridge по същество не е нещо ново. Tакова е налично още преди година в Clarkdale процесорите,  но основната разлика (която е споменахме) в реализацията, че е на същия кристал и произтичащите от това подобрения свързани с факта, че  е свързано към ринг шината. 


Първи подробен поглед поглед към Intel Sandy Bridge процесорите

© PCWorld България, pcworld


По същество архитектурата на самото графично ядро не  е претърпяла кой знае какви особени промени спрямо познатото ни от Clarkdale – Intel HD Graphics.  И тук са налични дванайсетте шейдърни процесора, но производителността им е увеличена почти двойно, както и наличието на оптимизация при обработка на паралелни задачи. Добавена е поддръжка на шейдърния модел 4,1, както и на DX10.1.  Разбира се, и тук благоприятно влияние за увеличаване на тактовата честота (до 1,35GHz) оказва 32 nm технологичният процес, от което са се и възползвали инженерите на Intel.  Всички тези  мерки са позволили да се получи производителност на интегрираното графично ядро, съизмерима с най-ниския клас дискретни графични решения.  Има добавени нови блокове за кодиране и декодиране на мултимедийните формати MPEG2, AVC и VC1, което освобождава шейдърните процесори от тази задача.




Първи подробен поглед поглед към Intel Sandy Bridge процесорите

© PCWorld България, pcworld


Първи подробен поглед поглед към Intel Sandy Bridge процесорите

© PCWorld България, pcworld


Първи подробен поглед поглед към Intel Sandy Bridge процесорите

© PCWorld България, pcworld


Intel и тук е направила много далновиден ход, защото блокът за хардуерно AVC декодиране  ще  освободи традиционните процесорни ресурси използвани за тази цел. Предвид широкото разпространение на Intel процесорите,  разработчиците на софтуер ще имат голям интерес да се възползват от тази  възможност (още повече, че на хардуерния декодeр не му пречи да се използва и с чипсета Intel P67) на вграденото графично ядро, особено като се има предвид, че това не отнема ресурс от  самите процесорни ядра, както и от самите шейдърни процесори.  Така че  е въпрос на съвсем кратко време да видим това решение.
Другият важен момент при графичното ядро е подобрената визуализация, като се прилагат 3 различни метода за това.


Първи подробен поглед поглед към Intel Sandy Bridge процесорите

© PCWorld България, pcworld



Първи подробен поглед поглед към Intel Sandy Bridge процесорите

© PCWorld България, pcworld


Първи подробен поглед поглед към Intel Sandy Bridge процесорите

© PCWorld България, pcworld


Първи подробен поглед поглед към Intel Sandy Bridge процесорите

© PCWorld България, pcworld


Първи подробен поглед поглед към Intel Sandy Bridge процесорите

© PCWorld България, pcworld


Първи подробен поглед поглед към Intel Sandy Bridge процесорите

© PCWorld България, pcworld


Първи подробен поглед поглед към Intel Sandy Bridge процесорите

© PCWorld България, pcworld


Първият е свързан с разширяването на тоновете на цветовото предаване на човешката кожа.  Вторият метод цели получаване на подобрен динамичен контраст, а третият е свързан с получаване на по-наситени цветове.  Това са техники, които  отдавна се използват в дискретните графични ускорители и са  под други наименования.
Всъщност, ако трябва да сме честни дискретните графични ядра не са способни за нормален 3D гейминг. Независимо от това, какво се опитват да ни убедят, техните „геймърски“ способности се изчерпват само с така наречения “кежуъл гейминг”. Именно затова всички подобрения, върху които се насочва вниманието, са възможността за възпроизвеждане на видео съдържание и  подобряване на качеството на изображение.  Новото графично ядро поддържа и технологията Intel InTru 3D, която  позволява 3D възпроизвеждане на Blu-ray съдържание.


Първи подробен поглед поглед към Intel Sandy Bridge процесорите

© PCWorld България, pcworld



При новата процесорна архитектура вече е  налична и втора генерация на технологията Intel Turbo, за динамично увеличаване на честотата на процесора в зависимост от изпълняваната  конкретна задача.


Първи подробен поглед поглед към Intel Sandy Bridge процесорите

© PCWorld България, pcworld



При нея в зависимост колко процесорни ядра са натоварени, тактовата честота на процесора може да се увеличи динамично до 4 стъпки над стандартната.  Така например  Core i7-2600 e с основна тактова честота от 3,4GHz. При натоварване на четирите ядра  честотата се увеличава с една стъпка, тоест става 3,5GHz. При натоварени 3 и 2 ядра съответно 3,6GHz и 3,7GHz, като само при едно ядро, може да достигне 3,8GHz.  Разбира се, това зависи и от динамичното TDP, което се следи и, ако надхвърли зададеното, автоматично стъпката се намалява. Този подход позволява изключително ефективно използване на  ресурсите на процесора, както и висока енергийна ефективност в рамките на зададеното TDP.  Интересното е, че не само върху процесорните  ядра е приложена Turbo технологията, но и при графичното ядро.


Първи подробен поглед поглед към Intel Sandy Bridge процесорите

© PCWorld България, pcworld



Дойде време и накратко да обобщим най-ключовите моменти при новата архитектура Sandy Bridge:


  • Нова 32 nm микроархитектура
  • Значително подобрена енергоефективност
  • Оптимизирани Intel Turbo и Intel Hyper-Threading технологии
  • Значително подобрени визуални и 3D графични способности
  • Нови AVX (Advanced Vector Extensions) инструкции, за подобряване на изчисленията с числа с плаваща точка.



Както се вижда от всичко изложено дотук, гъвкавостта на Sandy Bridge архитектурата е много голяма и позволява на Intel да покрие голям брой ценови сегменти. Т.е. ще е наличен широк асортимент от Core i3, Core i5 и Core i7 процесори, които ще се простират в ценовия диапазон от $100 до $300.  Наред с процесорите за настолни системи е предвиден и богат асортимент Sandy Bridge чипове и за мобилния.   На долните две илюстрации са представени плановете на Intel за тази година за десктоп сектора и за мобилния сегмент.


Първи подробен поглед поглед към Intel Sandy Bridge процесорите

© PCWorld България, pcworld



Първи подробен поглед поглед към Intel Sandy Bridge процесорите

© PCWorld България, pcworld



Ето и процесорите от Sandy Bridge фамилията, която трябва да видим през тази година.


Първи подробен поглед поглед към Intel Sandy Bridge процесорите

© PCWorld България, pcworld


Първи подробен поглед поглед към Intel Sandy Bridge процесорите

© PCWorld България, pcworld


Първи подробен поглед поглед към Intel Sandy Bridge процесорите

© PCWorld България, pcworld


Първи подробен поглед поглед към Intel Sandy Bridge процесорите

© PCWorld България, pcworld


Първи подробен поглед поглед към Intel Sandy Bridge процесорите

© PCWorld България, pcworld


Първи подробен поглед поглед към Intel Sandy Bridge процесорите

© PCWorld България, pcworld



Както сами виждате, асортиментът е много голям  с общо 29 модела процесора  за настолния и мобилния сегмент.  Освен стандартните настолни версии, ще се предлагат и десктоп модели с по-ниско енергопотребление – 35/45/65W .  Скоро се очаква влизането в продажба на първите няколко модела Sandy Bridge процесори  - Core i5-2300,  i5-2400,  i5-2500/K,  Core i7-2500, i7-2600/K, a  по-късно  ще бъдат пуснати  и по-евтините модели. 


Интересна особеност касае ентусиастите и тя е свързана с възможността за овърклок. Някои модели процесори ще се предлагат в две версии  (като например на i5-2500 и i7-2600), като предназначената за ентусиастите ще бъде с разблокиран множител. Тя ще се отбелязва с буквата „К“ в края на наименованието и ще струва малко по-скъпо.


Първи подробен поглед поглед към Intel Sandy Bridge процесорите

© PCWorld България, pcworld



Всъщност още  от самото начало, когато се заговори по специализираните форуми за предстоящата платформа Sandy Bridge, овърклок способностите бяха с много неизвестни.  Вече с анонса на процесорите всичко е ясно и реално: ако процесорът ви не позволява промяна на множителя в посока нагоре, нищо не може да направите, защото познатият до момента овърклок посредством увеличаване на системната шина е неприложим, или, ако  е приложим то той, не може да надхвърли 3-5 %, което на практика обезсмисля упражнението.


Първи подробен поглед поглед към Intel Sandy Bridge процесорите

© PCWorld България, pcworld


При „К“ версиите ще може да увеличавате множителя на процесора и по този начин да овърклоквате. Intel искат да наложат модела с промяна на турбо множителя. Тоест основния множител си остава стандартния, като промяната касае само турбо множителя, така че да нямате константно висока тактова честота, а само при натоварване. Разбира се, другите производители на дънни платки едва ли ще са много щастливи от това и със сигурност ще предложат класическия метод с задаване на постоянен множител.  Освен множителя при „K“ версиите може да се увеличава и множителят на паметта, както и ограничението по мощност.


Първи подробен поглед поглед към Intel Sandy Bridge процесорите

© PCWorld България, pcworld



По традиция в retail (или познати още като BOX) версиите на процесорите, чиповетее пристигат в комплект и с охлаждащ вентилатор. Sandy Bridge не прави изключение и идва с боксов охладител, много наподобяващ този познат ни от LGA1156 процесорите. 


Първи подробен поглед поглед към Intel Sandy Bridge процесорите

© PCWorld България, pcworld



Разбира се, за върховия модел за момента Core i7-2600K е предназначен по-различен охладител тип "кула", който познаваме от 6-ядрения процесор  Core i7-980X, но за разлика от него вентилаторът му е значително утихнал.


Първи подробен поглед поглед към Intel Sandy Bridge процесорите

© PCWorld България, pcworld




Новата системна логика
За новото поколение архитектура има и нова системна логика в лицето на  чипсетите Intel H67 Express  и  P67 Express


Първи подробен поглед поглед към Intel Sandy Bridge процесорите

© PCWorld България, pcworld


Първи подробен поглед поглед към Intel Sandy Bridge процесорите

© PCWorld България, pcworld



Както се вижда, при тези чипсети новото е обновения SATA контролер с поддръжка на скорост на трансфер от 6,0 GB/s.  Двата чипсета са идентични, като Intel H67 е предназначен за по-ниския пазарен сегмент, където се изискват дънни платки с вградена графична система. Именно затова при дънните платки, базирани на него има и изходни видео портове. По-старшият модел P67 е лишен от тази възможност, но пък за сметка на това притежава  функцията Performance Tuning  посредством,  която може да се настройва производителността.


Първи подробен поглед поглед към Intel Sandy Bridge процесорите

© PCWorld България, pcworld



Предвидени са и още два чипсета от 6-та серия, които ще се появят на пазара малко по-късно – Q67 и B65


Първи подробен поглед поглед към Intel Sandy Bridge процесорите

© PCWorld България, pcworld



Специално за „К“ процесорите и P67 чипсета Intel предоставят и тунинг инструмент, работещ под Windows, който са нарекли  Extreme Tuning Utility.
Целта му е максимално да се опростят нещата при тунинговане (овърклокване на системата), така че да могат и не особено напредналите потребители да се справят със задачата.


Първи подробен поглед поглед към Intel Sandy Bridge процесорите

© PCWorld България, pcworld



При дънните платки, базирани на H67 и Р67 чипсетите, се използва процесорен цокъл LGA1155. Погледнато реално, в Sandy Bridge няма никакви нови модули, но независимо от това цокълът е сменен и старият LGA1156 е напълно несъвместим с новия. Единствено остава утехата, че процесорните охладители за LGA1156 са напълно идентични с тези за LGA1155.
На база на тези два чипсета Intel анонсира и група дънни платки предназначени за Sandy Bridge процесорите.


Първи подробен поглед поглед към Intel Sandy Bridge процесорите

© PCWorld България, pcworld



Най-интересни за момента от тях са mATX моделът DH67BL, който е  базиран на чипсета H67 и е много привлекателен за изграждане на HTPC системи, както и моделът DP67BG, базиран на чипсета P67 и предназначен за ентусиасти.   От плановете на Intel се вижда, че новата процесорната архитектура Sandy Bridge изцяло ще покрие моделите от старото поколение процесори, като единствената категория CPU чипове, които остават  все още по старата технология (Nehalem), е най-скъпият клас Bloomfield и Gulftown, предназначени за цoкъл LGA1366.  Тяхната замяна за сега е предвидена за края на тази година, след като  приключи адаптацията им от сървърната  LGA2011 платформа.



Тестовете
Съвсем логично е при излизането на нова процесорна фамилия, от Intel да предоставят флагманските си процесори от линията, каквито се явяват Core i5-2500K  за 5-та серия и Core i7-2600K за 7-ма серия.


Първи подробен поглед поглед към Intel Sandy Bridge процесорите

© PCWorld България, pcworld



И двата процесора са с отключен множител, така че позволяват и овърклок и представляват интерес за ентусиасти и геймъри.
С тези тестове ще се опитаме да проверим как се  представя  това поколение при по-широк кръг десктоп задачи.

Тестова конфигурация:




Резултати


Синтетични тестове

Super Pi
Както показва и наименованието,  това е програма, пресмятаща числото Pi. Тя се е превърнала в  един много популярен тест  сред овърклокърите.  Само че има I една особеност -  позволява само една нишка на  изпълнение и по този начин не се възползва от многоядрени процесори.  Но това в случая е без значение, защото целта е да покаже производителността на единично ядро.

MaxxPi
MaxxPi също е сравнително нов и  популярен тест и по подобие на горния изчислява числото “Пи:, но вече при него има добвена многоядренна поддръжка.

Fritz Chess Benchmark
Този синтетичен тест е базиран на играта на шах и е доста натоварващ с изчисленията си процесора. При него има добра поддръжка на многоядрени процесори.

3DMark Vantage
3DMark Vantage е най-популярният 3D тест в днешно време, но освен тестване на графичните възможностти  на GPU, предлага и два прецесорни подтеста, като има също отлична многоядрена поддръжка.



Първи подробен поглед поглед към Intel Sandy Bridge процесорите

© PCWorld България, pcworld



Криптиране

TrueCrypt
Това е реално приложение за криптиране на данни, което има вграден бенчмарк тест. Приложението също е много добре оптимизирано за работа с многоядрени процесори.






Мултимедийни конвертори

ArcSoft Media Convertor 7
Arc Soft Media Convertor e мощен от типа всичко в едно и лесен за използване мултимедиен файл конвертор. Тази програма лесно и бързо преобразува мултимедийни файлове във формати,  оптимизирани за използване с мобилния телефон PMP, TV и други популярни устройства. Оптимизирана е за използване на изчислителните ресурси и на GPU.

CyberLink MediaEspresso 6
 MediaEspresso 6 е много бърз и универсален медиен конвертор, които е оптимизиран за Intel Core i3, i5, и  i7, NVIDIA CUDA,  и  ATI Stream с цел максимална производителност.

x264 Benchmark
Това е тест, който измерва колко е бърз даден компютър на база скоростта му на конвертиране на кратък HD файл в качествен x264  видео формат.  Той е оптимизиран за многоядрени процесори. Видеофайлът се кодира на два паса, като вторият е необходим  за получаване на високо качество.


Първи подробен поглед поглед към Intel Sandy Bridge процесорите

© PCWorld България, pcworld



Електронни таблици

Microsoft  Office Exel 2010
Microsoft  Office Excel 2010 е мощен и много широко използван инструмент за съдаване и редактиране на електронни таблици, анализиране и споделяне на информация  за създаване на по-прегледни решения. Той ви позволява да импортвате, организирате изследвате огромни набори данни в електронните таблици, след което да направите анализ с професионално изглеждащи  диаграми.  Excel 2010 предоставя инструменти, които  "виждат" важните тенденции и  намират изключенията във вашите данни.




Архивиране

7-zip
7-zip e един популярен софтуер за  архивиране на данни, който е оптимизиран за многоядрена работа. В него има и вграден бенчмарк тест за измерване на скоростта на компютърната система

WinRAR
WinRAR e друг много популярен архиватор, който също е много добре оптимизиран за многоядрена работа. При него също има вграден тест, но поради факта, че  резултатите от него варират в широки граници, не е особено приложим. Поради тази причина е използван допълнителен изпълним файл (.bat) и предварително създаден  500MB архив.



3D Рендери

Cinebench R11.5
Cinebench R11.5 е тест, създаден от компанията Maxon с цел измерване на производителността на компютърната система при използване на софтуерния пакет за моделиране,  анимация и рендване Cinema 4D. Той е оптимизиран за работа с многоядрени процесори и много умело се възползва от по-голямата бройка ядра.


Blender 2.49b
Blender 2.49b е софтуерен пакет с отворен код за създаване на 3D съдържание, който е достъпен за различни операционни системи. Програмата е много популярна сред множество независими студиа за анимация и създателите на 3D игри.

FryBench
FryBench e подобие на cinebench  I е специално написан тест за измерване на производителността на компютърната ситема при използване на форелистичния рендер FryRender.






Adobe PhotoShop CS4
Adobe PhotoShop е най-популярната  програма за 2D графичен дизайн, използвана  от множество дизайнерски студиа. Тя също притежава добра оптимизация за многоядрени процесори. За тестване с нея е използвано еталонно изображение, на което последователно се прилагат различни филтри, като накрая се сумира общото време необходимо за извършване на операциите.





3D гейминг
Това е много интересна част, защото много потребители именно от такива тестове избират своя бъдещ процесор. За жалост обаче това е плод на ширещата  се заблуда, че процесорът оказва някакво съществено влияние. Принципно това би било вярно, ако се върнем  в миналото,  в зората на 3D игрите, когато масово използваните резолюции бяха от порядъка на 640x480  и 800x600 пиксела. При съвременните системи налагащият се стандарт е Full HD формата 1080p (1980x1080), така че при тази разделителна способност ограничаваща роля играе видеокартата и практически разликата от различните процесори не може да се усети - например разликата от  Phenom II X4 965 и Intel Core i7-870 ще е в рамките на няколко процента. Тези наколко процента при среден брой кадри около 60-70 са без особено практическо значение, защото дали ще играете с 59 fps или 62 fps, е все тая от чисто визуална гледна точка. При достатъчно критичните стойностти от 30 кадъра, където гейминга е на ръба на поносимото дали ще имате примерно 32 или 33. пак е все едно, защото по-високата стойност  по никакъв начин няма да направи играта по-комфортна. Именно поради тази причина този тест, който сме направили с някои 3D заглавия, е по-скоро да се сравни процесорната производителност (затова и настройките и разделителните способности са под тези, използвани реално) и нямат практическа стойност в реалния гейминг.

Crysis
Доста популярен 3D шутър. Независимо, че вече поостаря, той все още е доста тежък тест за повечето видеокарти. Използвани са сцени с множество визуални ефекти с цел по-голямо натоварване на процесора.  За да се избегне тясното място, причинено от видеокартата, е използвана разделителна способност от 800x600 пиксела и настройките са поставени на средно качество на изображение.

FarCry 2
Друга популярна игра, която не е от най-натоварващите графичната карта. Все пак за елиминиране на влиянието на видеокартата е използвана разделителна способност 1280х720.

Resident Evil 5
Доста грозен  шутър (според моя вкус), но често използван в ревюта.  Използваната резолюция е 1280х72


World in Conflict
Сравнително стара игра, но порядъчно добре натоварваща процесора заради множеството визуални ефекти. Използваната резолюция 1280х720 пиксела.



Както показват резултатите от тестовете, наистина новите процесори с  архитектурата Sandy Bridge показват доста мускули и имат отлична производителност. Независимо от по-високата им тактова честота спрямо предходното поколение, оптимизирането на изчислителните способности на ядрата е налице и даже при  сравнение MHz срещу MHz спрямо старото поколение показва  по-висока производителност.




Овърклок
Както вече стана дума, на овърклок ще се поддават единствено процесорите, притежаващи индекс "К" в края на обозначението си, тъй като те са предназначени за ентусиасти и са с разблокиран множител.  Увеличаването на честотата на системната шина (100MHz) е възможно само в рамките на 3-5Mhz поради особености на самите процесори -  всички тактови честоти на другите основни шини се получават от честотата на системната шина.  Все пак добрата новина е, че разликата в цените между нормалните версии и отключените ще е малка, като например за 2600 модела се сочи нещо от порядъка на $30. Също така все още няма никаква информация относно едни по-ранни слухове, които се появиха, че вече закупени нормални версии на процесорите ще имат възможност да им се разблокират множителите “по желание”,  след, разбира се, допълнително заплащане.  Принципно новия по-фин технологичен процес предполага по-добър овърклок и това го доказва на практика i7-2600, който успяхме да овърклокнем до 5.1GHz @1.45V


Първи подробен поглед поглед към Intel Sandy Bridge процесорите

© PCWorld България, pcworld


 
Все пак има едно голямо уточнение. Първо за постигане на такава честота се изисква топ охладител. Второ, изискваното напрежение за нея е твърде високо и неприложимо за 24/7 работа. Тоест такива честоти и напрежения ползват  единствено овърклокърите, за да извъртят някой и друг тест, но не и за ежедневна употреба.  За стабилна работа може да се говори за стойности в рамките на 4,5GHz до към 4,8GHz на около 1,3V. Но, естествено, пак се изискват топ охлаждания, като за по-високите честоти  вече е необходимо водно охлаждане.  Все още обаче фърмуерът на отделните модели дънни платки не е особено добре оптимизиран и има  много бъгове, като например не работещи множители, както и не коректно подавани напрежения, което  тепърва предстои да се оптимизира. Но независимо от това, потенциалът, който предлага технологията, е много висок.

Заключение



След толкова много слухове и какви ли не спекулации около новата архитектура Intel  Sandy Bridge, тя вече е факт. Независимо, че това е нова архитектура, тя всъщност е една еволюция на старата, а не нещо кардинално ново и именно затова и Intel я наричат 2-ро поколение, което се отразило и на самото обозначение на продуктите.  Всъщност в това няма нищо лошо предвид изключително успешното първо поколение и факта, че на същата цена получавате доста повече производителност, което се дължи на добрия честотен потенциал на архитектурата, както и на оптимизациите, които е претърпяла с цел подобряване на производителността и редуциране на себестойността. Независимо, че  процесорите с цокъл LGA1155 са предназначени за средния клас компютърни ситеми, със своята висока производителност и ниска цена те нанасят сразяващ  удар на X58 (LGA1366) платформата. В момента покупката на X58 е абсолютно обезсмислена от Sandy Bridge процесорите.  Цената на новите процесори е повече от отлична, особено на модела i5-2500K  с неговите $216.  А ако не сте ентусиаст и не ви интересува овърклока, то цените наистина са доста атрактивни. 
Вградената графика сама по себе си не е нещо впечатляващо. То няма как и да е, но  в комплекс с всички допълнителни способности, които предлага, е подходящо решение за по-голямата част потребители, които не се интересуват от 3D гейминг и които до сега прибягваха до закупуване на нисък клас дискретна графична карта. Малките модели Sandy Bridge ще дадат тласък в изграждането на HTPC системи, тъй като позволяват лесно и бързо да си съберете компактно и мощно решение.
Независимо от всички хубави страни, буди известно недоумение фактът, че в новата системна логика за Sandy Bridge липсва поддръжка на USB 3.0 стандарта, което налага в дънните платки добавяне на външен такъв контролер и съответно оскъпяване.  Странно е, предвид че LGA1155 е среден клас платформа, а в нея фигурира поддръжка на доста по-малко полезния SATA 6.0GB/s или eSATA, от които само шепа потребители биха са възползвали, но пък за сметка на тях USB 3.0 е игнориран.  Въпреки тези неща новата архитектура е изключително перспективна и има реалния шанс да направи това, което не можа предходната - да накара мнозинството потребители на Core 2x да мигрират масово към нея, тъй като тя предлага достатъчно високо ниво на производителност,  за да стане атрактивна за тях.
Intel Sandy Bridge още веднъж демонстрира изключително добре смазания "часовник", на Intel, който със швейцарска точност не спира да тиктака. С тази нова фамилия процесори Intel вдига още по-високо летвата и прави пропастта между решенията на конкуренцията и своите още по-голяма. Дали AMD ще съумее с новата си архитектура  Buldozer да елиминира всякакви дистанции и да помрачи намеренията на Intel  засега е трудно да се каже - всичко е възможно. Но от друга страна преднината на Intel е много-голяма и е в резултат на няколко годишно натрупване, което  прави стопяването й почти невъзможна, освен ако няма “автоголове” от страна на Intel.  Но изглежда урокът Netburst отдавна е научен и през 2011 година има всички необходими предпоставки именно Sandy Bridge да доминира на пазара.

Twitter icon Facebook icon
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.