Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Време ли е за покупка на 3D принтер? Ултимативен наръчник, част VI

4640 прочитания

В предишното издание разгледахме различни модели 3D принтери насочени към различни бюджетни възможности. В следващите два материала, ще обърнем внимание на софтуерната част, а именно – 3D моделите или шаблоните, по които се прави самото отпечатване и софтура за срязване, който служи като мост между 3D модела и принтера. По-долу ще обърнем внимание на 3D моделите.

 

Какво представляват 3D моделите?

Модел за 3D принтиране е файл, който 3D принтера може да чете и интерпретира. Използва се, за да каже на 3D принтера къде да насочи дюзата и така да бъде изваян физическия обект. На практика, файла с модела съдържа геометричната информация, която трябва да бъде предадена на софтуера за срязване (нарича се така, защото нарязва 3D модела на тънки хоризонтални слоеве, по които се осъществява печата).

 

Кои са най-често използваните файлови формати за 3D принтиране?

В момента съществуват десетина файлови формати за 3D принтиране, но най-често използваните са четири и те са следните:

STL (STereoLithography). Това е най-популярният формат, който всички инструменти за срязване поддържат и съответно се поддържа от всички 3D принтери.

OBJ (OBJect). Следващият по популярност формат, който се поддържа от всички големи брандове. Интересното при него е, че за разлика от STL може да съдържа цветни и текстурни профили, което ще го превърне във водещ формат, когато навлязат на пазара многоцветните 3D принтери.

PLY (PoLYgon File Format). Това е файловият формат познат и като "Polygon", който първоначално е бил използван за съхраняването на 3D сканирани обекти.

3MF. Нов формат разработен от Microsoft, Autodesk, HP и Shapeways. Все още не е ясно дали ще бъде широко разпространен и усвоен от пазара.

 

Откъде да започнем, ако искаме да направим 3D модел за отпечатване?

За начало, ще искате да си свалите и инсталирате софтуер за 3D моделиране. Макар, че има множество платени решения в тази насока, няма да е необходимо да купувате подобни програми, тъй като съществуват достатъчно безплатни, които са идеални за начинаещите потребители. Такива примери са FreeCAD, 3D Slash, SketchUp и TinkerCAD.

Започнете с простички модели, като геометрични фигури, а след това опитайте да експериментирате и с по-комплексни обекти.

 

Как да редактираме готови 3D модели?

Можете да модифицирате вече готови 3D модели, като импортнете файла в 3D моделинг програма (от горепосочените). Оттам насетне можете да нанесете каквито промени пожелаете.

Редно е да споменем, че има специални инструменти за редактирането на STL файлове, които не могат да се нарекат пълнокръвни CAD програми, но са много по-лесни за употреба. FreeCAD и SketchUp са такива инструменти, но към тях трябва да добавим и MeshMixer, SculptGL и MeshLab.

 

Откъде да намерим безплатни 3D модели?

Ако не искате да се занимавате със създаването на триизмерни модели или търсите безплатни такива, които да редактирате по свое усмотрение, то Thingiverse е най-големият и популярен сайт за тази цел. Не само, че всеки може да разглежда и сваля файловете напълно безплатно, но и всеки може да се присъедини към огромната общност и да качва своите лични творения.

За да сме обективни, ще споменем още няколко платформи за споделяне на 3D файлове, сред които са MyMiniFactory, Dremel Idea Builder, NIH 3D Print Exchange, GrabCAD и Sketchfab.

 

Някои 3D модели не могат да бъдат изпълнени. Защо се получава така?

Има няколко фундаментални условия, които 3D модела трябва да покрива, за да бъде реализиран на практика. Те са съвсем логични, тъй като от софтуер, трябва да произлезе нещо материално. За пример, ако стените на обекта са прекалено тънки или геометричната структура е физически неустойчива, то модела няма да бъде отпечатан.

От техническа гледна точка, модела трябва да бъде стабилен и недвусмислен. Това означава, че не е редно да има много дупки в мрежата на 3D модела. В случая под "дупки" разбирайте "липсваща информация", която 3D принтера няма да знае как да интерпретира и съответно реализира.

Не-колекторна геометрия е друг признак за проблеми с 3D модела. Не-колекторни ръбове са тези, които не споделят общ ъгъл. При такива дизайни, дебелината на стената излиза, че е нулева.

За всеобщо щастие, съществуват редица инструменти, които могат да засичат и коригират подобни (но и много други) грешки. Някои от тях са Autodesk Meshmixer, MeshFix, Open3mod, Ansys SpaceClaim и Trinckle. Всичките са безплатни и работят с популярните 3D файлови разширения.

 

Следва продължение...

(29 септември 2017)
абонамент за бюлетина