Tyxo.bg counter

7 неща, които научих, когато сглобявах моето първо PC

Ето ме и мен: седя си в офиса заедно с компонентите, предназначени за моето първо, собственоръчно сглобено PC: процесорът, захранването..., както и моята вярна антистатична гривна и отвертка. Имах всичко, което е необходимо, за да сглобя моят първи компютър. Но се страхувах да отворя първата кутия.

Защо бях като парализиран ? Причините бяха много. Нямаше ли някакво генерално ръководство, което да ми покаже откъде да започна, какви стъпки да следвам и как да инсталирам всички тези компоненти? Ами ако не мога да натъпча всички тези кабели в моето PC? Ако всичко се провали, защото не съм взел оптично устройство?  Най-лошото от всичко – ако всичко инсталирам и компютърът не иска да тръгне? Ръководството на PC World за сглобяване на компютър стъпка по стъпка, обхваща всички етапи, но не и някои специфични, за моята ситуация моменти.
В ретроспекция искам да кажа, че исках да се притеснявам по-малко за първата ми собственоръчна сглобена конфигурация и да изпитвам малко по-голямо удоволствие.  Но след всичко (което печално открих по-късно), има един единствен важен момент: когато трябва да включите вашият компютър.
Но нека да превърнем моите дребни неуспехи във ваши поучителни моменти. Как? Предлагам ви да прочетете седемте неща, които бих искал да ми бяха известни, преди да започна да сглобявам първия си компютър.

1.  Асемблирайте първо виртуално - с ChooseMyPC и PCPartPicker

Този първи съвет, спада повече към етапа на планиране, а не към самото сглобяване, но все пак е нещо, което е добре да ви бъде известно, без да губите час-два ценно време.


7 неща, които научих, когато сглобявах моето първо PC

© PCWorld България, pcworld

За тези, които не са го чували, ChooseMyPC.net е една чудесна първа спирка при асемблиране на вашето PC.

Прости фиксирате цена (бюджет с който разполагате) с плъзгача и правите няколко бързи избора (като планирате ли овърклок, искате ли и копие на Windows и пр.) и ChooseMyPC ще гененрира списък с компоненти.
Разбира се списъкът на компонентите, който генерира ChooseMyPC не е окончателен – част от приятната и забавна част при асемблирането на вашият компютър е изборът на собствени компоненти. Този първоначално генериран списък от ChooseMyPC е просто една полезна отправна точка.
След като сте готови за избор на компоненти, които ви харесват, вие ще искате да прехвърлите списъка на PCPartPicker.com, който е безценен сайт за организиране и бърникане  във вашия списък с компоненти. Колкото и да е удобен PCPartPicker, никак не е лесно да пресъздадете вашата ChooseMyPC конфигурация. Търсенето на частичен компонент, често не води до множество резултати.  Аз бях озадачен дори с най-стандартни търсения (като например Intel Core i3), които приключваха с празен резултат. (Причината: филтърът на PCPartPicker не визуализира „несъвместимите части”, които няма да работят със списъка на текущата ви конфигурация )
Изобщо не знаех, че мога да си спестя доста време и да се спася от тази безизходица само с едно кликване.
Веднъж създали своята ChooseMyPC конфигурация, се огледайте най-отдолу, под списъка с компоненти, за бутона “PCPartPicker Link”. Създадената конфигурация автоматично ще се изпрати на PCPartPicker, без да се налага да използвате никакво търсене.  

2. Размерът има значение, когато опрете до кутията


Много лесно може да ви объркат ярките и светещи елементи, когато избирате PC кутия.


7 неща, които научих, когато сглобявах моето първо PC

© PCWorld България, pcworld

Няма нищо грешно в това да изберете голяма кутия, ако това ви е първата собствена конфигурация.

Докато  търсите, ще откриете множество кутии с ярко неоново осветени прозорци,  перфектни за показване на вътрешността на вашата собственоръчна конфигурация. Това е интересна възможност, но мисля, че за мен има по-важни неща: вътрешното пространство и неговото оползотворяване.
Защо е необходимо пространство? Една от основните задачи, когато сглобявате вашето PC, е да поместите всички тези кабели, свързващи различните компоненти. Вие не само трябва да се уверите, че са правилно свързани (отиват там където трябва), но трябва и да ги разположите така, че да дават възможност за свободно движение на въздушния поток в кутията. Доброто подреждане на кабелите, ще запази вътрешността  на кутията, подредена,  изчистена и добре охлаждана. Неподредените кабели могат да доведат до повреден процесор вследствие на прегряване.
Експертите по сглобяване на PC компютри се гордеят с това, че могат да изберат правилната кутия за тях – не много голяма и не твърде малка. Наистина перфектното подреждане на тези кабели, понякога може да бъде като да сглобите кораб в бутилка. 
Като начинаещ асемблатор, нямах намерение да правя снимки на творбата си за изложба. Аз само исках да се справя – за мен това означаваше, че има достатъчно място, за да работя. И затова отидох на вариант по-голяма кутия.
Най-общо казано, PC кутиите идват с три формата (размери):  ATX (големи), mini ATX (малки) и micro ATX (още по-малки), с вариант във всяка категория на Full Tower.  В моя случай, аз избрах ATX Full Tower кутия.
Наистина ли имам нужда от кутия, която е голяма? Разбира се, че не. В края на краищата, дънната платка, която евентуално щях да взема, беше mini ATX формат, щях да инсталирам единична видеокарта и нямаше да използвам някакъв голям афтърмаркет охладител за процесора.
По време на сглобяването на реалната система, аз обожавах всяко едно допълнително пространство. Никога не съм изпитал чувство за теснота и имах достатъчно място, за да си разположа кабелите, така както исках. Също така ми остана достатъчно много място, за по-нататъшно нарастване на системата.
Съвет: Ако имате възможност, вземете малко по-скъпа кутия, с възможност за монтаж на компонентите без използването на инструменти.

3. Не, не ви трябва оптично устройство

Един от първите въпроси, на който ще трябва да отговорите в ChooseMyPC.net е имате ли нужда от оптично устройство за вашата конфигурация. Моят първоначален отговор беше: Да, искам!  В крайна сметка как щях да инсталирам Windows без инсталационно  DVD?
Разбира се, може много лесно да се инсталира Windows без наличието на оптично устройство на компютъра. Би трябвало да си спомня, че не мога да се сетя, кога за последен път съм докосвал PC DVD устройство. 
Има изобилие от онлайн ръководства, които са ви на разположение, но тук е кратката версия : Само ви е необходим безплатният инструмент на Microsoft – „media creation” , за да качите инсталацията на Windows на USB флашка (3 GB или по-голяма). След като имате вече такава, инсталационна флашка и я поставите в някой свободен USB порт на вашето ново PC, при първоначалното му стартиране и показване на BIOS екрана, изберете опцията за посочване на стартиращо устройство.  В нея укажете, че PC компютърът ще зарежда от USB флашката. След като веднъж системата  зареди от флашката, ще се стартира автоматично инсталаторът на Windows, който ще ви преведе през всички инсталационни стъпки.
Извън Windows, практически всяка една програма или игра, която искате да инсталирате е достъпна за сваляне и не се изисква DVD диск.
Но какво ще правите, ако наистина се окажете в ситуация, в която е абсолютно наложително наличието на оптично устройство? Ако това се случи, винаги може да купите допълнително едно оптично устройство и да го монтирате, или в по-добрият случай – да купите външно, USB такова.

4. Потребителското ръководство на дънната платка е вашият най-добър приятел

Едно от най-страшните неща при сглобяване на моето PC беше фактът, че нямаше едно единно ръководство, което да обхваща целия процес на сглобяване. Помислете само, какво множество от общи ръководства има в интернет пространството, но никое от тях не ми показва как да сглобя точно моите компоненти.  Но пък за сметка на това разполагах с ръководства за всеки един отделен компонент и повечето бяха с добри илюстрации.


7 неща, които научих, когато сглобявах моето първо PC

© PCWorld България, pcworld

Не се страхувайте от ръководството на дънната платка. То изглежда сложно, но е безценно ръководство за начинаещите в сглобяването.

Аз започнах с фал-старт - с грешка при сглобяването заради практическо недоглеждане, като започнах най-напред с инсталиране на  дисковите устройства, тъй като ми се стори най-лесното, което мога да направя. (Забележка: Експертите съветват, първо да се инсталира дънната платка, но инсталирането на дисковете е много лесно и е добър стимул, за да получите така нужната ви увереност.)  След това монтирах процесора в цокъла на дънната платка (с ужасно скърцане, когато натисках  лоста надолу, за да го заключа).
Скоро след това започнах да се вторачвам в моето захранване, графична карта, модулите памет и кълбото от кабели в моята PC кутия, без да имам идея кое е следващото. 
Накрая погледът ми се пренесе към ръководството на дънната платка и започнах да препускам по страниците му. Първоначално някои от диаграмите ми даваха някаква бегла насока, но при по внимателен преглед започнах да разпознавам повечето от тях. Тези  висящите, тънки конектори на контролния панел, къде трябваше да се включат? Те отиват точно тук, казваше ръководството.  Разширителните портове? Тук и тук.  Слотовете за паметта? Единият тук, а другият тук. Захранващите кабели отиват тук и тук и точно тук е мястото където SATA конекторите за дисковете се свързват.
Колкото повече изучавах ръководството, толкова повече разбирах (предполагам със закъснение), че то е ключът към тази загадка. В края на краищата, всички пътища водят към дънната платка. Веднъж разбрали, къде на дънната платка се монтират вашите разширителни карти, паметта, процесора и кабелите, процесът по сглобяването става лесен.

5. Няма нищо страшно при “модулните” и „полумодулните” захранвания

„Трябва да е просто”, беше моята мантра, когато избирах части за моето първо собственоръчно сглобено PC.  Но не звучи просто, когато трябваше да избера захранване – специално дали да бъде „модулно”, „полумодулно” или „не модулно” PSU.


7 неща, които научих, когато сглобявах моето първо PC

© PCWorld България, pcworld

„Полумодулното” захранване, ще предпази вътрешността на вашето PC от цяла плетеница, ненужни кабели.

За тези, които не са запознати със захранванията, при изцяло модулните захранвания кабелите се свързват към тях посредством букси, което означава, че вие може да си избирате само тези кабели, които са ви необходими. При полумодулните захранвания основните ATX захранващи кабели, които се свързват към дънната платка (при някои модели и захранващите PCI Express кабели), са постоянно свързани към захранващия блок, а останалите (за захранване на дисковете, видеокартите и останалата периферия) са модулни. Не модулните захранвания, идват с постоянно монтирани към тях всички кабели.
Първоначално се уплаших от идеята за модулно или полумодулно захранване. Какво щеше да стане, като не знам кой кабел ми е необходим и кой ненужен и къде трябва да го включа? Дали „модулно” означава едно или повече неща, които трябва да включа едновременно? Аз започнах с нагласата за „не модулен”  модел захранване, обосновавайки се с това, че PSU със всички кабели на него е по-лесно за монтиране.
Изкушен от идеята за по-малко количество кабели в кутията, накрая „скочих” на полумодулно PSU и се радвам, че го направих. В крайна сметка моите притеснения са оказаха напразни, защото отделните кабели лесно се идентифицират и включват. Както при дънната платка, захранването също идва с упътване, където е начертано кой кабел къде се свързва. Най-хубавото е, че използвах само кабелите, които ми бяха нужни.
Разбира се, това не означава, че инсталацията на захранването мина перфектно. Направих решаваща грешка, която ме води и до следващата точка.

6. Не се паникьосвайте, ако вашето PC не иска да се включи

Така, бях готов и всичко работеше – или поне така си мислех. Дънната ми платка беше закрепена с винтовете и свързана с дисковете и с предния панел на кутията. Моите захранващи кабели бяха включени и мониторът също беше готов. Поех дълбоко въздух и натиснах бутона за включване.
Най-напред добрата новина: Вентилаторите на системата въртяха и даваха признак на живот, затова си мислех, че всичко е наред. Но мониторът упорито показваше на екрана грешката „No Signal” и издайническа червена светлина се виждаше на дебъг LED панела на дънната платка. Лошата новина: Тази светлина сочеше CPU грешка, което означаваше някакъв проблем свързан с процесора.
Ъъъ!?!?…
Паниката ме обземаше постепенно, но все пак се опитах да запазя хладнокръвие и да се върна и да повторя всички мои стъпки. Свързването на дънната платка беше комплицирано, но аз следвах внимателно упътванията в инструкцията и при повторния преглед открих пропуски. Проверката на захранването на дъната платка ми даде малка пауза, в която да заподозра, че вероятно проблемът се крие именно тук, тъй като имах само бегла представа кое къде се включва.
И бях прав: Бях игнорирал 4-пиновата захранваща букса на дънната платка, тъй като не открих съответстваща такава на захранващ кабел от захранването. След  внимателен преглед на ръководството на захранващия блок получих отговора:  8-пиновият конектор, който пристига от захранването,  на практика представлява два закопчани един за друг 4-пинови конектора. Така разделих 8-пиновия конектор на два четрипинови и включих единия към съответния на дънната платка. Натиснах бутона за включване и (о, чудо!) всичко работеше!  Никога преди не бях изпитвал такова щастие от появяването на екрана на BIOS.

7. Ще ви се прииска да сглобите още един компютър

Може би най-голямата ми изненада при сглобяването на компютъра беше колко бързо приключих с него – даже ми се стори малко разочароващо, че е толкова лесно. След като минаха няколко седмици в мъчително уточняване на моят списък с части, то сглобяването отне само няколко часа в рамките на два дни.  Надявах се, че инсталирането и конфигурирането на Windows 10 ще бъде нещо като предизвикателство, но то се оказа прекалено лесно.


7 неща, които научих, когато сглобявах моето първо PC

© PCWorld България, pcworld

Искате да си сглобите още един компютър? Струващото $50 Raspberry Pi, може да ви стимулира.

И ето че на следващият ден аз отново седях пред монитора и се занимавах с досадната работа за съставяне на нов списък с части в PCPartPicker. Да, вече исках да сглобя друго PC и, ако вие за първи път правите това, не се приреснявайте, ако предприемете същото, след  като свършите със сглобяването на вашата първа конфигурация.
Забележка:  Вместо да изръся няколкостотин долара за сглобяване на второ PC, от което нямах, нужда, аз започнах  няколко съвсем различни „направи си сам” проекти. Първият - замених оптичното устройство на моя iMac със SSD. Този проект с бюджет от около $200 в левова равностойност се оказа доста по-труден, отколкото оформянето на вътрешното пространство на моето PC.  Вторият проект с $50 бюджет: сглобих Raspberry Pi – платка с размерите на цигарена кутия, която може да работи на Linux и дори на минималистична версия на Windows 10 – само трябва да включите монитор, клавиатура, мишка и SD карта, от която да стартира.  
Текст: Денислав Славчев
 
Twitter icon Facebook icon
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.