Tyxo.bg counter

ИИ: Докъде сме стигнали?

Изкуственият интелект е от този вид теми, които стават все по-горещи с напредването на технологиите. Доскоро, акцент на научната фантастика и любопитен субект за списването на гръмки журналистически материали, ИИ е материя придобила противоречив, митологичен статут, подобен на НЛО и правителствените конспирации. Но когато хора, като Стивън Хокинг, Елън Мъск, Бил Гейтс и мнозина други подпишат отворена декларация предупреждаваща за опасностите от ИИ, тогава може би е времето да вземем насериозно темата. Затова и ние от PC World, сме подготвили трилогия от материали дискутиращи ИИ – "ИИ: Докъде сме стигнали?", "ИИ: Пътят към изкуствен суперинтелект" и "ИИ: Слуга или господар?".

 


Какво е изкуствен интелект?

Напълно нормално е да се чувствате объркани от термина "изкуствен интелект", поради няколко основни причини. Първо, повечето хора асоциират ИИ с филмите – Star Wars, The Matrix, Terminator, 2001: A Space Odyssey. Това е фантастика, роботи, измислени персонажи. Затова и е нормално ИИ да звучи измислено и неестествено. Второ, ИИ всъщност, е термин с широкоспектърно значение. Някои хора го свързват с възможносите на мобилния си телефон, други със самоуправляемите автомобили, трети, с нещо от бъдещето, което може да промени света и живота ни радикално. Интересното е, че всички тези хора са прави. И това е объркващо. Трето, ние постоянно използваме възможностите на ИИ, но често не го осъзнаваме. Джон Макарти (John McCarthy), който създава термина "Artificial Intelligence" през 1956-та година заявява, че в момента, в който заработи, никой вече няма да го нарича ИИ, тъй като ще е част от ежедневието ни. Заради този феномен, ИИ по скоро звучи като митично предсказание за бъдещето, отколкото като реалност. Същевременно звучи и като грандиозен поп концерт от миналото, който сякаш е бил отменен и така и не се е състоял. Рей Курцвейл (Ray Kurzweil – популярен фантаст и инженерен директор в Google) твърди, че през 80-те години на миналия век, ИИ вече е била изтъркана тема и го сравнява с настояването на някои хора, че Интернет е започнал да умира около 2000-та година. Да, глупости и в двата случая. Затова, нека разясним нещата. Като начало, нека спрем да мислим за роботи. Роботът е просто превозно средство, контейнер за ИИ, който може да има хуманоидна форма, но може и да е машина със съвсем различна форма. Важното е, че ИИ е компютъра вътре в робота. ИИ е мозъкът, а машината е тялото – ако изобщо има тяло. За пример, софтуера и данните зад Siri са ИИ, а женският глас, който чуваме е персонализацията на това ИИ – т.е. тук изобщо нямаме намесата на робот.


ИИ: Докъде сме стигнали?

© Владо Георгиев, pcworld


Технологична сингулярност

И още нещо – вероятно сте чували за термина "сингулярност" или "технологична сингулярност". Този термин се използва в математиката, за да опише ситуация, при която нормалните правила вече не важат. Във физиката се използва, за да опише феномен подобен на безкрайно малка черна дупка или моментът когато всичко е било смачкано точно преди Големият взрив. Отново, сингулярността е ситуация, при която установените правила и закони вече нямат значение.



ИИ: Докъде сме стигнали?

© Владо Георгиев, pcworld


През 1993-та година Вернър Виндж (Vernor Vinge) пише популярното си есе "Настъпването на технологична сингулярност: Как да оцелеем в пост-човешката ера", където описва термина, като момент от бъдещето, когато интелигентността на технологиите ще превиши човешката такава. Според Виндж, тогава животът такъв какъвто го познаваме, ще бъде завинаги променен и установените правила вече нямат да имат значение. Впоследствие, Рей Курцвейл допълнително усложнява термина, дефинирайки го, като момент на екстремен технологичен прогрес, при който развитието се случва с привидно безкрайни темпове и в следствие, от който ще живеем в изцяло нов свят.



ИИ: Докъде сме стигнали?

© Владо Георгиев, pcworld


Основните категории ИИ

В крайна сметка, макар, че съществуват много и различни форми на ИИ, тъй като ИИ е широко понятие, основните категории върху, които ще размишляваме са базирани върху калибъра на ИИ:

Ограничен изкуствен интелект (Artificial Narrow Intelligence или Weak AI). ОИИ е изкуствен интелект специализиран в само едно нещо. За пример, знаете, че има ИИ, което може с лекота да победи световния шампион по шахмат, но това е единствената му функция. Накарайте го да намери по-добър начин за съхранение на данни върху твърд диск и няма да получите никакъв отговор.

Развит изкуствен интелект (Artificial General Intelligence или Strong AI). РИИ е толкова умен колкото човек, т.е. това е машина, която може да извърши всяка интелектуална задача, която и човешкия мозък. Създаването на РИИ е много, много по-трудна задача от създаването на ОИИ и както сами се досещате, все още ни предстои да преминем тази граница.

Изкуствен суперинтелект (Artificial Superintelligence или ASI). Оксфордският философ и водещ ИИ спекулант Ник Бостръм (Nick Bostrom) дефинира суперинтелигентността като "интелект, който е много по-умен от най-добрите човешки мозъци по всички възможни параграфи, включително научна находчивост, мъдрост и социални умения." За ИСИ се счита компютър, който е малко по-умен от човек, но и милиарди пъти по-умен от всички човешки същества взети заедно. Генерално за ИСИ се взима интелект, който е съвкупността от целият човешки капацитет в едно. Именно ИСИ е причината темата за ИИ да е толкова апетитна и заради, което ще срещате думи, като "безсмъртие" и "изтребление" в следващите редове.



ИИ: Докъде сме стигнали?

© Владо Георгиев, pcworld


Докъде сме стигнали с разработката на ИИ?

Към момента, човечеството е покорило най-малкият калибър ИИ – ОИИ. ИИ революцията е пътят от ОИИ, през РИИ, до ИСИ – това е път, през който може да оцелеем, но може и да не сме такива късметлии. При всички положения обаче, ИИ революцията ще промени коренно света ни. Но нека се върнем на това докъде сме стигнали в момента с няколко конкретни примера:

- Автомобилите ни са пълни с ОИИ системи – от компютъра, който решава кога да активира антиблокиращите спирачки, до компютъра, който задава параметрите за впръскване на горивото. Самоуправляемите автомобили на Google, които се тестват в момента, съдържат усъвършенствани модели на ОИИ, които осъзнават и реагират на света около себе си.



ИИ: Докъде сме стигнали?

© Владо Георгиев, pcworld


- Смартфонът ви е малка ОИИ фабрика. Независимо дали ползвате навигацията, дали получавате специални музикални препоръки от Pandora, дали преглеждате прогнозата за времето или общувате със Siri, всичко това са ОИИ-та.

- Спам филтърът на електронната ви поща е класически тип ОИИ. Стартира зареден с интелект как да разбира кое е спам и кое не е, а след това спрямо предпочитанията и навиците ви, става още по-полезен. Интелигентният термостат Nest работи на същият принцип.

- Когато търсите за даден продукт, да речем в Amazon, а след това видите същият като препоръчан в съвсем различен сайт или когато Facebook по някакъв магичен начин знае кои точно хора бихте искали да добавите като приятели... това са мрежови ОИИ системи. Те работят съвместно, за да се информират едни-други за това какво харесвате, а след това използват информацията, за да решат какво да ви предложат.

- Google Translate е друга класическа ОИИ система – изключително добра и ефективна в една конкретна задача. Гласовото разпознаване е друга задача, като съвкупност от приложения използват двете ОИИ-та подобно на таг екип, позволявайки при изговарянето на един език в резултат същото да се преведе на друг език.

- Когато самолетът ви кацне, няма човешка намеса в това на кой портал да отидете. Също така ОИИ определя цените на билетите.

- Най-добрите играчи в света на шах, скрабъл, табла, дама и реверси, са ОИИ-та.

- Търсачката на Google е един гигантски ОИИ мозък с изключително комплексни методи за ранкинг на страниците и определяне на това какви резултати да бъдат изведени. Същото важи и за Newsfeed-а на Facebook.

- Всичко изброено дотук е от света на потребителите. Комплексни ОИИ системи се използват широко в сектори и индустрии, като военната, производствената и финансовата (алгоритмични ОИИ-та отговарят за повече от половината транзакции на акции на щатската фондова борса).



ИИ: Докъде сме стигнали?

© Владо Георгиев, pcworld


Какъв риск крият ОИИ-тата?

ОИИ системите не са никак плашещи. В най-лошият случай, бъг може да причини изолирана катастрофа, като падане на локална електрическа мрежа или частична дисфункция на атомна електроцентрала, или може да причини моментен шок на стоковата борса (като инцидента през 2010-та, когато ОИИ реагира погрешно на неочаквана ситуация, вследствие от което пазара губи 1 трилион долара, които така и не са възстановени напълно при коригирането на проблема). Важното е, че ОИИ не са способни да причинят екзистенциална заплаха. Но и е редно да отбележим, че тази нарастваща комплексна екосистема от относително безвредни ОИИ е предшественика на нещо много, много по-голямо. Всяка иновация за ОИИ е нова тухла в полагането на пътят към РИИ и ИСИ. Или както Арън Синз (Aaron Saenz) казва за света ни, който се състои от ОИИ-та "това са аминокиселините на първичната супа, която е била Земята – неживата част от живота, която един ден, неочаквано, се е пробудила".



ИИ: Докъде сме стигнали?

© Владо Георгиев, pcworld

Twitter icon Facebook icon
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.