Критичен поглед към нетбук манията

Ивайло Йошков
Николай “Aegir” Колев
Валентин “Kosh” Марков

„Това е последният път, когато пиша за нетбук, заклевам се!” – възкликна Колев, който е сред най-големите поддръжници на нетбук философията в нашия екип. От неговите уста това наистина значи много. В общи линии, толкова мастило (буквално и метафорично) изписахме около малките компютърчета (или компютъроиди) през последната година, че дори имаме известни опасения дали не сме ви втръснали дотолкова, че да подминете с досада тази статия. Но… Все пак е Коледа и нетбуковете (или нетбуците, ако предпочитате) си остават един от идейните подаръци, с които можете да зарадвате и децата, и техните родители.

Решихме да съберем на едно място опита, натрупан през последните месеци от екипите на PC World и Digital World в стегнат сравнителен обзор на мини лаптопите от второ поколение. Има си и традиционните „най-добра покупка” и „препоръка на редактора”, с които отличаваме най-добрите от наша гледна точка комплексни решения.

Ако търсите съвет при покупка или пряко сравнение между моделите – преминете направо към третата част на статията. Преди това, обаче, реализирахме своеобразен версус (versus в оригинал, все пак не сме ние измислили формата) или противопоставяне, казано по нашенски, в което подмолно противопоставихме един защитник и един противник на малките и (все по-малко) евтини лаптопи – (до болка?) познатият ви колега Кольо Колев и едно ново за вас лице – Вальо Марков, чието понататъшно участие на страничките на PC World, между другото, зависи от приема, с който ще посрещнете (неособено) умерената му критика по отношение на нетбуковете.

В края на статията са посочени контактите на тримата автори, на които можете да ги тормозите, ласкаете или ругаете. Използвайте ги. В наш общ интерес е, поне така си мислим. И последно, ако (случайно) интересът към темата за малките машини остане висок, без да му мислим много ще пенсионираме Колев, ако не ще повече да пише и на негово място ще намерим друг техен фен. И така, начало

ЧАСТ ПЪРВА: Апология на нетбука

от Николай „Aegir” Колев

На криворазбралата цивилизация...

Изобщо нямам намерение да гърмя заек с топ и да обосновавам правилността на концепцията нетбук с нейния комерсиален успех – да речем, Asus са продали 700 хиляди от тези устройства миналия месец. Никога не съм считал съществуването на даден обект или явление за тъждествен с правото му на съществуване. Точно обратното – цивилизацията по принцип се движи напред от малцинството и непопулярните (поне в началото) идеи. Това, обаче, в никакъв случай не праща в противниковия лагер – разочарованите и противниците на малките лаптопи, наричани снизходително „калкулатори”. Всъщност, генезиса на последната група можем да търсим от една страна като естествено продължение на рекламният хайп и неимоверното нагнетяване на публиката с (нереалистични) очаквания – разочарованията са неизбежни. Освен това, популярността на ултракомпактните ги превърна в мейнстрийм течение, което пък закономерно поражда и противоположна реакция според третия принцип (на динамиката и не само). Накрая, на тези географски ширини хейтърството по древна традиция винаги е модерно, така че ако Eee и подобните му не си бяха намерили своята група хулители, щях да остана много учуден.

... или какво е и може нетбукът и какво не е и не може

Нетбукът е най-подходящ за използване в ролята му на компактен мобилен комуникатор и мултимедиен плейър.

Никой не лансира тезата, че нетбукът е конкурентно на лаптопите устройство, имащо за цел да го замени. Поне в чуждестранната преса неколкократно се появи сравнението му с втората или третата кола в едно семейство. За пътувания на големи разстояния, от гледна точка на комфорта бих избрал кола със солидно шаси и просторно купе. Най-масовите автомобили са стандартните седани и лимузини, но в задръстванията и пренаселения център често по-ефективни от тях се оказват малките градски коли и дори „играчките” от типа на Mini Cooper или Smart, например. Приблизителната аналогия са три напълно различни като замисъл компютъра – геймърски десктоп, стандартен лаптоп и нетбук. Грубата сметка показва, че парите, с които може да се купи мощна настолна машина, може да се купи 14 или 15 инчов лаптоп от среден клас. За около половината от сумата можете да вземете стандартен размер лаптоп от начален клас или флагмански модел нетбук. Някъде между двете цифри пък варира цената на смартфон, който не само е по-малко производителен в пъти. В пъти по-малко е и софтуерът, достъпен за него.

Нетбукът е x86 съвместима платформа т.е. - PC.

Това е безобразно важно от гледна точка на програмното осигуряване. Освен, ако нямат особено тежки системни изисквания, програмите, които обичайно използвате на настолния си компютър или лаптопа, могат да се използват и на нетбука. Нека за момент оставим настрана предимствата на Linux особено на по-маломощните машини, по-ниската цена за придобиване и стимула да се научите да работите в нова операционна система. Комбинацията от миниатюрно мобилно PC с ОС-ветерана Windows XP e нещо, удобно и познато на почти всеки потребител. Така, за разлика от повече или по-малко умните телефони, в това число и онзи прословут, името на който няма да спомена, не изискват каквото и да е време за привикване и усвояване. Това е страхотен плюс за човек, който просто иска да си свърши работата или да се забавлява, без да бъде принуден да се потруди/ допълнително натовари с (не)нужнa информация преди това. Ето, и на ниво операционна система стигнахме до възможности на избор, независимост от ограничията, налагани ни от спецификата на производителя, интерфейса, ОС и мобилния оператор, ако направим паралел с хендитата, предлагащи максималната степен на свобода от гледна точка на габарити и мобилност.

Предизвикателството Web 2.0

Преди няколко месеца прегледахме възможностите на браузерите в доминиращите мобилни операционни системи, всяка разгледана в комбинация с флагмански модел апаратче, работещо под нея. В прицела попаднаха Windows Mobile, Symbian, Maemo (Linux дериват), Blackberry OS, Palm OS, Mac OS и прочее. Оказа се, че в огромното болшинство от случаите те не се справят дори на ниво рендериране с богатите на мултимедийно съдържание на съвременният Интернет. Проблемът, обаче, не се изчерпва със изобразяването, много важно е и времето за изпълнение. След мащабни социологически проучвания е установено, че хората очакват страницата да се зареди 3-8 секунди след подаването на съответната команда. След просто търсят алтернативен източник на информация и услуга или въобще се отказват от използването й. До вкарването на процесорите от фамилията Intel Atom в първото поколение хендхелд MID (Mobile Internet Devices), навлизащи тепърва, пресечната точка на адекватни времена за показване на тежки страници като Facebook и достатъчно компактни габарити дават именно машините от класа нетбук.

За какво ползвате компютъра си или „тези три неща”

Много популярно е да възхваляваме компютъра като универсално средство за обработка на цифрова информация, но какво правят пред компютрите си повечето хора? Сърфират в Интернет (четат), използват различни електронни канали за комуникация (e-mail, IM, VoIP, социални мрежи), гледат снимки и филми, слушат музика, развличат се с (пределно) прости игри. Машина, пригодена към този функционален набор, задоволява нуждите на 75-80% от потребителите – това са данни, потвърдени в многократни изследвания. Мобилно PC с диагонал на екрана 10-12 инча е адекватно за повечето от тези дейности. Не, изобщо нямам намерение да ви убеждавам, че бих тръгнал да чертая на AutoCAD, да правя фото- или видеообработка, да гледам Dark Knight с резолюция 720p на Еее PC. Последното, обаче, се отнася и за всеки лаптоп с диагонал под 19-20 инча, примерно. В същото време, обаче, на същата машинка мога да си проверя пощата и да отговоря на спешните писма, да прочета сутрешните новини, да почета книга, да изгледам епизод от сериал, някое полувреме от мач или кръг от Формула 1, да си початя с приятел – все неща, с които мога да си уплътня времето на път или в някое (традиционно) задръстване.

То SSD or not to SSD

Първоначалната концепция на Asus беше налагането на SSD флаш модулите като постоянна памет в Eee PC и неговите наследници. Аргументите – по-висока устойчивост на вибрации и механично претоварване (shock-proof), по-ниска консумация на електроенергия, по-висока скорост и по-малко тегло. Звучеше добре, този избор на конструкторите е една от причините оригиналния модел Еее 701 да тежи по-малко от килограм. Какво се случи, обаче – потребителите масово започнаха да инсталират на машинките Windows XP, мястото за данни драстично намаля, а флашките и SD картите с голям обем се превърнаха в едва ли не задължителен аксесоар към Eee, които го оскъпяваха с над 25% и въпреки това осигуряваха едва няколко десетки гигабайта за съхранение. Производителите, които се включиха във втората вълна с „атомните” ултракомпактни мобилници – Acer, Asus, Gigabyte, HP, Lenovo, MSI и други започнаха да предлагат паралелно модификации със SSD или стандартни мобилни 2,5-инчови HDD, предлагащи в пъти повече свободно пространство при минимални разлики в цената, а последните четири компании в горното изброяване заложиха твърдо на твърдия диск (каламбур интендид). Последните модели се наложиха – не само заради комфорта след инсталиране на Windows XP; сега Еее-подобните можеха да се използват и като преносими мултимедийни файлови хранилища. Още повече – за да се запази по-ниска цената на ултракомпактните лаптопи, в тях се използват SSD модули (а не дискове), които са доста по-бавни от много бързите и много скъпите устройства, вграждани в скъпите бизнес ориентирани лаптопи. По такъв начин предимствата по отношение на скоростта се стопи и дори премина на страната на твърдите дискове. Накрая – на фона на повишеното тегло на 9-10 инчовите модели (1,2-1,3 kg+), стоте грама, добавени от HDD спрямо SSD вече не изглеждат решаващи от гледна точка на клиента. По отношение на електроенергията пък – основните консуматори са дисплеят и поостарелия като технология на производство чипсет, така енергоспестяването чрез SSD на сегашния етап е по-скоро маркетингова пропаганда, отколкото обективна реалност.

Надеждата WiMAX

Когато говоря за изключителната ценност на нетбука като нещо, с което можем да използваме рационално време, което иначе бихме пропилели, в контекста на електронна поща, IM, VoIP и прочее, става ясно, че априори приемам малката машина като нещо, което би трябвало да е непрекъснато свързано с Интернет. Нетбукът е движеща се сила – да я държите вкъщи или в офиса е безпредметно. Ролята й там се свършва в момента, в който прехвърлите данните от него в основния компютър, който използвате на съответното място. Днес непрекъсната свързаност с Нета поне в рамките на страната можете да си осигурите през мрежите на мобилните оператори и още няколко телекомуникационни компании, предлагащи различни услуги, най-смислената от които е WWAN (Wireless Wide Area Network) технологията WiMAX. Тук няма да се спирам и да обяснявам какво е туй нещо и има ли то почва у нас, но просто отново ще подчертая неадекватността на 3G контролерите и WiMAX модемите, които предлагат в момента, от гледна точка на габарити. До Нова година, обаче, мобилната платформа на Intel Montevina трябва да бъде ретуширана, а едно от нововъведенията са именно специализираните WiMAX или комбо контролерите за вграждане в лаптопи на mini PCIe интерфейс. Очаквам, че малко след това те ще намерят мястото си и в ултракомпактните. Препратка в този смисъл е фактът, че Asus разхождат един E701, оборудван с WiMAX, още от CeBIT насам. По-късно той бе показан в павилионите на компанията на изложенията Computex и Intel Developer Forum. Накратко – WiMAX с адекватната си скорост и цени, на които се предлага дори сега, значително увеличават използваемостта на устройствата от този клас.

ЧАСТ ВТОРА: „Нетбуците не струват!”

Валентин “Kosh” Марков (вдъхновен от Стийв Джобс)

Обратната страна на медала...

... или тиквен медал за нетбука with all my undying love

Кольо, винаги съм ти се чудел как събираш в едно всякакви противоположности като безнадежден мечтател и върл циник, примерно. Едва ли е нужно да обяснявам коя от двете ти половинки е сътворила горните патетични редове. Значи, самин се бяга лесно, баце, обаче тоя път мисля да взема да те поизпотя. Аз едва ли ще се из- или раз- ложа в твоя обем, затова ще се постарая да направя нещо кратко, стегнато и смислово интензивно, так да се каже.

ОК, какво не им харесвам на днешните нетбукове или нетБУЦИ (баш с акцент на последната част)

Не знам дали си чел онова грандоманско стихче “If” на Киплинг, Егире, ама там се споменаваше нещо за истината, изопачена до клопка за глупци или нещо пдобно. Е, в общи линии нетбукът е нещо точно такова.

Е, добре де, ето я и ЧАСТ ВТОРА

Ще бъда краен, искрен и личен, точно като тебе. Всъщност добрата идея на цялото това нещо беше уж хуманитарна – да се направят евтини машинки – прозорчета към света (Интернета) за хлапетата и подрастващите в страните от Третия свят (опа, май беше политически коректно да ги нарека „развиващите се страни”, ама карай). Лаптопчетата трябваше да струват около $100 и в края на краищата да доведат до едно по-справедливо разпределение на благата, давайки на младите хора из цял свят възможност да се учат, да си комуникират, да си намират работа или да продават труда си, овеществен под формата на оригинални и специфични продукти. Накратко – излаз на „море”, достъп до онзи общочовешки пул на цивилизационните достижения, обобщени в съвременния Нет. Да, точно така тръгна всичко.

Защо, Коле, не вземеш да ми цитираш вместо данните за продажбите на Eee PC (иначе абсолютен респект към Asus, страшни бизнесмени се извъдиха), броя доставени OLPC или безплатно РАЗдадените, а не ПРОдадени Classmate PC-та напоследък? В края на краищата една благородна кауза пак бе задушена в мечешката прегръдка на корпоративната машина. Но, спри сърце, нека го даваме по-прагматично.

Нетбук е странен формат и временно явление

Сам го усещаш някъде дълбоко в себе си, зная. Времето на нетбуковете отминава. Идеята за удобната, малка и комфортна машина, която да ти дава Интернет навсякъде се изроди. И ако седеминчовият ЕееPC 701 можеше и почти да се събира в джоба ти (дето само мене няма – сарк. бел. авт.) или поне по твоите думи, трудно ще ме убедиш, че това важи със същата сила за 9-10 инчовите кютуци, дето вече тежат по кило и половина. На Intel и VIA и Nvidia и останалите просто им трябваше малко време да поизчистят формата, да понамалят допълнително топлоотделянето, за да вкарат процесори като Atom и Nano и APX 2500 там, където им е мястото – в хендхелд устройства. Първото поколение джобни Atom-ни MID машинки вече е факт – на същият този IDF бяха показани поне дузина от тях и дори ти беше човека, който ги показа, доколкото си спомням. На тях можеше да се играе (който не е разбрал, още) WoW с 30 fps. Да не говорим за Second Life; порталът на Facebook наистина се отваряше по-бързо, отколкото на поовехтелия ми десктоп. Да те цакам ли тука и с коза iPhone, който за разлика от теб нямам проблем да спомена. Най-голямата ценност на тази джаджа от моя гледна точка не са нито „smart’n’sexy look”, нито почти гениалния интерфейс, нито дори факта, че понастоящем има най-добрия браузер в този формат (е, добре, де, може би вече си има достоен съперник след появата на Atom-ните). Хората успяха да вкарат абсолютно пълноценната си операционна система от последно поколение в НАИСТИНА ПРЕНОСИМИЯ формат. Не всичко е в желязото, друже, та тъкмо за това не считам за изцепка изказването на Стийв Джобс, че всъщност Apple вече имат „нетбук” и това е просто iPhone 3G. Отгоре на всичкото, и ти това също го знаеш добре, не всичко е в желязото. Освен апаратчета вече са факт и маса иновативни и качествени софтуерни приложения, които не само не страдат, но се възползват в максимална степен от (по правило) олекотеният откъм входни устройства хардуерен интерфейс на джобните MID. Простота при работа, все по-достъпно и забавно преживяване, Колев. Кога най-сетне ще научиш уроците, на които те учат гейм конзолите – и класическите, и портативните. Самият ти не пропускаш да даваш за примери ценността на подхода на Nintendo с Wii за това как връща гейминга към корените му, към чистото удоволствие. Не всичко е Civilization, да не говорим за Europa Universalis, която на първо четене се опря дори и на тебе ;).

Нещата, които виждам

Където ти удобно премълчаваш или едва загатваш, аз няма да си затрая. След като разгледах някои от черновите ти по предстоящите статии наистина ще постъпя леееко непочтено и ще хвърлям с твоите камъни в твоята градина. Сещаш ли се за идеята за „преносимия декстоп”, която ти изкристализира в статията за MSI Wind Netbook? Трябва да ти кажа, че никак не е тъпа и дори има резонност в нея. Същността там беше в свързването на малка машинка към голям екран, на който да гледаш нещо комфортно, удобно и със съответната HD резолюция. Дам. Това го могат евтините HTPC. Това го могат вече дори относително евтините лаптопи, особено на сърце са ми онези, използващи интегририте чипсети на ATI и Nvidia (да се чете – хората които НАИСТИНА са доказали, че разбират от компютърна графика) и вече се намират в 12-инчови машини, примерно. Е, точно това нетбуковете не го могат. Та те нямат дори цифров изход заради ограниченията на чипсета на първо време. От моя гледна точка едва ли и някога ще им бъде „позволено” да прекрачат тази граница и от чисто маркетингови съображения, дори, когато този апаратен проблем бъде отстранен. Има ли нужда да ти обяснявам каква тесла, ако примерно ти хвумне да вържеш лаптопчето директно към проектора за презентацията си. Визуалният фактор е много силен от гледна точка на човешката психология, затова в тези неща компромиси с качеството не бива и не могат да се правят. Ето как компрометирах една от потенциалните бизнес употреби на нетбука.

Мрежата

Въпросът, по който сме напълно единодушни, е фактът, че WiMAX контролерите вече не са вкарани масово под капака на мобилните компютри като цяло, нетбук и джобните MID в частност. Никакво съмнение няма относно абсолютната необходимост от връзка между почти всяко днешно относитлно „умно” електронно устройство с вездесъщата Мрежа. По всяко време и навсякъде. Само дето в момента, в който WWAN навлезе в нетбука, той ще бъде дублиран и във всички хендхелди. Така PC-идните устройства ще бъдат поставени при равни условия с по-удобните и реално мобилни свои събратя. Изходът от битката за мен е очевиден.

Ограничения наложени от ОС

Имам известни резерви по коментара ти за идейността на XP като по-правилната операционна система за нетбуковете. Вече споменах OS X, споменавайки iPhone; нека не подминаваме с лека ръка и ограниченията (напоследък поохлабени), наложени от Microsoft, за да позволи ползването на ветеранската ОС в тези машинки. Въпреки, че на този етап направиха последователни отстъпки за обема на постоянната памет (твърдия диск), все още имаме такива върху максималния размер на диагонала на екрана, процесора и обема на оперативната памет. А едва ли ще си изкривиш душата, 2 GB RAM се отразяват повече от благотворно на едноядрените Atom, въпреки, че операционната система е XP, а не Vista, където последните са просто задължителни. Знам, че тука веднага би ме контрил (ама за късмет моята част тук е последна), колко била евтина DDR2 паметта и колко е лесен ъпгрейда. Нооо... За разлика от теб повечето хора искат да си купят нещо готово, завършено, което да има пълните си възможности веднага, out-of-the-box, а не да трябва да го тунинговат това лаптопче като пернишко Голфче, нали?

Show me who you are! And gimme a good fight!

И накрая. Това е наистина субективно, обаче не е ли всъщност така с всичко. Почти всички нетбукове ми изглеждат еднакви. Огромното болшинство използват един и същ процесор, чипсет, количество оперативна памет, базово шаси и операционна система. Какво остана тогава различното? Обемът на твърдия диск или SSD?... Ако не бяха някоя и друга „панделчица” по отношение на дизайна – това де факто щешe да е един и същи компютър... Честно, за мен разликите просто не са достатъчни. Харесвам индивидуалността, харесвам силната конкуренция, харесвам да имам право на избор. Каквото имаме при декстопите, нормалните лаптопи или мобилните устройства. Това тук просто не мога да го усетя. Изключително кофти ми стана от новината за разваленото партньорство между Nvidia и VIA. Сега надеждата ми да разведряване на обстановката в сегмента са AMD, които намекнаха, че ще представят алтернатива на Atom платформата преди Коледа.

ЧАСТ ТРЕТА: Сравнителен обзор

Ивайло Йошков

Acer Aspire One – We are Spartans! (ПРЕПОРЪКА НА РЕДАКТОРА)

Още от пръв поглед се вижда, че от Acer са се постарали да смалят, колкото се може повече, размерите на Aspire One, като едновременно с това запазят функционалността му и удобството при ползване. По лаптопа не се вижда нито милиметър пространство, което да не е употребено и да няма някакво предназначение. Някой може да възрази, че рамката около дисплея например би могла да бъде по-тънка, но това определено не се набива на очи като недостатък.

Acer Aspire One се оказа най-лекият от тестваните лаптопи – с тегло едва 995 грама той оставя далеч назад конкуренцията и с повече от 100 грама по-лек от Asus EeePC 901. Мини-ноутбукът е и един от най-тънките – с дебелина от 29 милиметра той се нарежда на второ място след HP 2133 Mini Note с 27 милиметра. Въпреки тези забележително малки размери клавиатурата на Aspire One е с 89% от големината на стандартната клавиатура. Тя е много по-удобна от клавиатурата на EeePC 901, например. Въпреки че е по-малка от тези на MSI Wind и HP 2133 Mini Note, тя все пак е комфортна за писане.

Един от сериозните недостатъци на мини-лаптопа на Acer са безжичните връзки. За разлика от всички останали модели в теста Aspire One няма Bluetooth или поне опция за избор на такъв вариант. Използването на Wi-Fi обаче може спокойно да се определи като удоволствие – връзката е бърза и стабилна. На разстояние 5 метра от аксес пойнта трафика не падаше под 20,5 Мbps и 17 Мbps на 15 метра.

Лаптопът има добър набор от портове – VGA, Ethernet, 3 x USB и жакове за микрофон и слушалки. Интересна идея, останала от версията с Linux е наличието на два четеца за карти – 5-in-1 отдясно и четец за SD-карти отляво. Вторият може да се използва като за разширение на постоянната памет с SDHC карта, например – наистина практично с Linux, но леко излишно при версията Windows тук дискът е стандартен 120 гигабайтов модел..

3-клетъчната батерия на Acer Aspire One издържа 2 часа и 15 минути с нормална яркост на екрана и включено Wi-Fi. Това е напълно съпоставимо със средните резултати, показани от другите тествани лаптопи при същия капацитет на батериите.

Цената също е важен фактор при избора на ултрапреносим лаптоп. Acer Aspire One е наистина добра комбинация от цена и качество. На нашия пазар той върви срещу 698 лева, което с над 100 лв. по-евтино от Eee PC 901 и MSI Wind и с над 300 лв. по-малко от HP 2133 Mini Note.

• +
• Малки размери
• Удобна клавиатура
• Голям твърд диск
• Силна Wi-Fi връзка
• Цена
• -
• Няма Bluetooth
• Бутоните на мишката
• **

Asus EeePC 901А – По-малката сестра

Има едно нещо, което трябва със сигурност да се признае на Asus и на тяхната серия EeePC – те положиха началото на цялата мания по мини-ноутбуците, а примерът им охотно бе последван от много други производители.

Промените в първият (смислен) нетбук на Asus от второ поколение. На първо място - процесорът вече не е добре познатият 900 MHz Intel Celeron M 353, използван и в оригиналния EееPC 701 (и в новия модел 904 HD), a 1,6 GHz Intel Atom N270 (който ще споменаваме толкова често, че сигурно скоро ще ви втръсне). Дисплят е 8,9-инчов с резолюция му е 1024 х 600 пиксела. Графичната карта Intel GMA950 се представя добре и филмите и триизмерните анимации могат да се определят като гледаеми, естествено ако имате достатъчно силен поглед, за да се справите с малкия дисплей.

Всъщност дисплеят едва ли ще ви създаде толкова ядове, колкото клавиатурата. Както и при предходните модели, тя е прекалено малка и едва ли има два клавиша с еднаква големина. Така писането става истинско изпитание за нервите, а натискането на два клавиша наведнъж – редовна практика.

Този път Asus са екипирали компютъра с 20 гигабайта SSD памет за версията с Linux и 12 гигабайта за тази с Windows XP. Ако оставим настрана факта, че това е по-надеждна и бърза технология в сравнение със стандартните твърди дискове, ще посочим, че все пак 12, пък и дори 20 гигабайта, изглеждат смешно малко в сравнение с цифрите, които предлагат всички останали конкуренти в теста.

Един странен проблем, който се прояви по време на теста, беше свързан със звука. Без никакви предупреждения всякакъв звук спираше и единственото работещо решение на проблема се оказа, че е рестартирането.

На външен вид EeePC 901 e аналогичен на останалите модели от серия 900. Все пак не бива да забравяме, че функционалността е много по-важна. За разлика от Acer Aspire One например, моделът на Asus има вграден Bluetooth.

EeePC 901 има една от най-издръжливите батерии сред всички тествани лаптопи. Макар и да не достигна обещаните от производителя над 5 часа, но все пак 4 часа и 15 минути е задоволително постижение. За да бъдем обективни обаче ще отбележим, че това стана със 6-клетъчна батерия, докато другите три ноутбука бяха с 3-клетъчни.

• +
• Удобна клавиатура
• Bluetooth
• 6-клетъчна батерия
• SSD
• -
• Проблеми със звука
• Малка памет
• Малка клавиатура
• **

Asus EeePC 1000H – One to Rule them All (sort of) (НАЙ-ДОБРА ПОКУПКА)

Модел 1000H e властелинът на Eee-тата, а компанията производител Asus определено е все по-близо до създаването на перфектният нетбук, без обаче да му „позволи” да стане толкова атрактивен, че да канибализира част от пазарния дял на лаптопи със стандартни размери като 12-инчовите, например. Като комплексно изпълнение и функционалност флагманът на Asus търпи аналогия единствено с MSI Wind U100.

Сравненията между двата модела са неизбежни. Ето изводите, до които достигнах след паралела. По отношение на качеството на използваните компоненти – предимството е на страната на MSI – по-добър дисплей, уебкамера и звук.

Що се отнася до дизайна – имаме реми – Еее 1000H е по-естетичен на външен вид и има по-голям тъчпад. За сметка на това полираните му повърхности се драскат и цапат лесно. Освен това Wind е по-лек и се нагрява по-малко от 1000H. От гледна точка на функционалност - Asus натежава с 802.11n (дребна екстра) и батерията (съществен плюс) която превишава трикратно по капацитет тази в MSI.

Същинският недостатък и на двата ултрапортативни лаптопа, отдалечаващ ги от нетбука-мечта, е липсата на вградена WWAN (WiMAX, 3G) свързаност и липсата на ЕxpressCard слот за добавяне на удобна външна такава (по ирония на съдбата дори у нас вече се продават три деветинчови модели с ExpressCard). Без съмнение, те могат да бъдат преодолени след хардуерни модификации, но все пак идеята е, че си купуваш завършен продукт.

Накрая стигаме въпросите с с модификациите и цената. В момента на пазара се предлагат 5 модификации на MSI Wind U100, всичките на крайна цена 849 лева. Освен цвета, разликата помежду им е само в обемите на твърдите дискове 120-гигабайтови твърди дискове. Те се продават с инсталирана операционна система Windows XP Home SP3 и всички са с 3-клетъчни батерии. Модификациите на Еее PC 1000H са само две, разликата между тях е операционната система. Версията с Linux може да се купи за около 730 лева, докато тази с XP – за 870 лв.

За съжаление, перфектният нетбук все още не е направен, макар че в контекста на Spore и неговият Creature Creator, които рецензирах наскоро – ако комбинираме дизайна на 1000H и Wind, използваме батерията от флагмана на Asus и добавим – съвършената перспективна машина е налице.

Ако обаче, трябва да отдам предпочитание само на един лаптоп, достъпен на нашия пазар – тук и сега – изборът ми пада на Asus Eee PC 1000H – най-вече заради продължителното време на автономна работа, както и опцията да се закупи с различна от Windows операционна система.

• +
• 6-клетъчна батерия
• Голям твърд диск
• Удобна клавиатура
• Голям и удобен тъчпад
• Голям и качествен дисплей
• -
• Габарити
• Лъскав корпус, който се цапа
• **

HP 2133 Mini Note – Kрасавицата сред зверовете

Първосигналното определение за 8,9-инчовия HP 2133 Mini Note, е „Красавица!”. В това отношение HP предизвика особрителни усмивки у коравосърдечните техничари от PC World, които робуват на някакви концепции от типа на практичност и функционалност, които обобщават с термина „вътрешна красота”. Ми като няма външна, както казваше една класна. Абе, странни птици са си PC World. Както и да е. По лъскавия алуминиев корпус не остават отпечатъци от пръсти, а специалното покритие на дисплея го прави приятно лъскав. Може да се спори доколко последното е предимство, защото ще се наложи да се примирявате с много отблясъци, които в икономичен режим на батерията почти няма да ви позволяват да виждате какво става на екрана. Въпреки алуминиевото тяло обаче, HP 2133 Mini Note е сравнително лек (1,27 кг.) и тънък (27 милиметра).

Оборудван е с чипсет на VIA и процесор VIA C7-M ULV (на 1,2 GHz), на който Vista явно идва в повече. Ако не сте от най-търпеливите, по-добре изберете друга конфигурация – минаха почти 6 минути преди машината да стане използваема в ОС. Част от забавянето се дължеше на включеният Wi-Fi, но и след като го махнахме - нещата не се подобриха особено. След като изтърпяхме въпросното неколкоминутно издевателство - компютърът започва да работи нормално бързо и без забележими проблеми. Въпреки това, очевидният въпрос си остана: „Защо Vista, по дяволите?! И защо VIA не е бърза колкото Atom?”

HP 2133 Mini Note се предлага в голямо разнообразие от конфигурации. Освен на три различни процесорни честоти (1,0; 1,2 и 1,6 GHz), можете да изберете тип и капацитет на постоянната памет: твърдите дискове - 120/160 GB@5400 rpm; 120 GB@7200 rpm; 4 GB SSD ( за версията с Linux).

Клавиатурата на ноутбука е с 92% от големината на стандартната. Това я прави изключително приятна за писане. Критика, обаче търпи, тъчпада, чиито бутони са разположени отстрани (както и при Acer Aspire One), а не отдолу. На пръв поглед това може и да ви се струва дреболия, но... опитите за преоткриване на топлата вода са неща, към които по принцип се отнасяме резервирано..

Екранът е много добър. Резолюцията му (1280 x 768) е по-висока от тази на другите компютри от теста. Контрастът е много добър, а реалистични и наситени. Заради по-високата разделителна способност, обаче, текстът изглежда по-малък, но разликата не е чак толкова забележима. Най-големият проблем са отблясъците, които дава оптичния филтър.

С включено Wi-Fi при средна яркост на дисплея Mini Note издържа 4:08 часа.

Накрая ще отбелязваме, че красивият алуминиев корпус си има и своят недостатък.След около 15-20 минути работа се нагорещява толкова, че долната му част е трудна за пипане... Красотата изисквала жертви, казват.

• +
• Дизайн
• Висока разделителна способност
• Бързи твърди дискове
• Голяма клавиатура
• -
• Прецесор VIA
• Бутоните на мишката
• Бавно зареждане на Windows Vista
• **

MSI Wind U100 – А bit closer to heaven (ПРЕПОРЪКА НА РЕДАКТОРА)

За да постигнат малките си размери, повечето лаптопи представляват компромис – с големината на клавиатурата, с големината на дисплея, с мощността на процесора или с батерията... Затова MSI Wind е наистина свеж полъх – дисплеят е по-голям от спрямо тези на всички останали в теста (изключая ЕееPC 1000H, разбира се), клавиатурата също е голяма и удобна, а процесорът е весдесъщият Intel Atom N270. С 6-клетъчната батерия лаптопът може да работи над 5 часа без външно захранване.

На фона на луксозния дизайн на HP 2133 Mini Note, този на MSI Wind може да се нарече по-скоро „минималистичен”. Корпусът е със заоблени ръбове и има варианти в бял, розов и черен цвят. Специално покритие предпазва пластмасата от зацапване с отпечатъци от пръстите..

Ноутбукът има 3 USB порта, 4-in-1 четец за карти, VGA, Ethernet порт и жакове за микрофон и слушалки. За разлика от HP 2133 Mini Note, тук липсва ExpressCard слот.

Клавиатурата на MSI Wind се доближава много до размера на стандартната клавиатура, а клавишите (особено Shift и Enter) имат специално покритие, осигуряващо дълга употреба без протриване. Работата с тъчпада, обаче, стои малко по-иначе – не е останало особено много място за него; освен това левият и десният бутон не са разделени, което вече класифицираме като „непредизвикана грешка”, според терминологията на тениса. Резултат – към тъчпада трябва да се привикне и имате късмет, ако сте с по-малки пръсти, освен това бутоните му трябва да се натискат с повишено внимание.

10,2-инчовият дисплей е няколко идеи по-приятен за гледане от 8,9-инчовите екрани на повечето конкуренти. Вертикалните ъгли за гледане са прилични, а хоризонталните – не чак толкова ;) гледането на филм от двама души едновременно може да се окаже проблем, (В края на краищата това е персонално устройство по замисъл; никой не обещава “full HD Hall-fraking-mark whole-family experience”, по дяволите – бел. ред.)

Големият дисплей съвсем не води до драстично увеличаване на размерите и теглото на лаптопа. MSI Wind тежи 1,2 кг, което го прави една идея по-лек от HP 2133 Mini Note и малко по-тежък от Asus EeePC 901А. Размерите му са 260 x 180 x 19-31,5 mm. С други думи – ноутбукът е достатъчно малък и лек, за да бъде носен навсякъде.

По отношение на Wi-Fi може да се каже, че успеете ли да се включите към мрежата всичко ще е наред. Трафикът беше стабилен и бърз, дори на разстояние от аксес пойнта (14,5 Мbps на 5 метра и 7,5 на 15 метра), но едва третият опит за свързване се оказа успешен и то без видими индикации за проблем в първите два опита.

Тестовата бройка с 3-клетъчна батерия, която издържа 2 часа и половина с нормална яркост на дисплея и включено Wi-Fi, съвсем очаквано на фона на останалите представители със същите капацитети на батериите.

• +
• Голям дисплей
• Удобна клавиатура
• -
• Проблеми с WiFi
• Падът и бутоните на мишката
• **

Този, които ни липсваше много: Lenovo IdeaPad S10, който по някаква странна причина все още не искат да го продават в EMEA.

Разкажете ни играта!

С авторите на тази статия можете да се свържете на следните електронни адреси

• Ивайло Йошков: ivaylo_yoshkov@idg.bg
• Николай “Aegir” Колев: nkolev@akg-bg.com
• Валентин “Kosh” Марков: vmarkov@akg-bg.com

Издаваме ви тайна от кухнята: Обещаха на тримката от по-горе да им вземат новогодишните премии, ако не зададете поне един труден въпрос или не наругаете някой от тях преди Коледа ;)... Няма майтап!