Графичните среди за Linux

Някои мениджъри на прозорци (KDE, Gnome, XFCE) са се развили в завършени графични среди, които предлагат на потребителите си освен възможности за управление на прозорците, също и различни интегрирани приложения за работа с файлове, текстови редактори и всевъзможни приложения за ежедневна употреба.

08 септември 2008
8643 прочитания
0 коментара
14 одобрения
0 неодобрения

Сред големите предимства на Linux е възможността за прецизна настройка на всеки компонент на системата според конкретните потребности и нужди на всеки отделен потребител. Това се отнася и за т.нар. мениджър на прозорци. Някои мениджъри на прозорци (KDE, Gnome, XFCE) са се развили в завършени графични среди, които предлагат на потребителите си освен възможности за управление на прозорците, също и различни интегрирани приложения за работа с файлове, текстови редактори и всевъзможни приложения за ежедневна употреба. Те използват определени библиотеки и комплекти инструменти (toolkits), които позволяват на разработчиците да интегрират отделните приложения едно с друго и се грижат за унифицирания им изглед и подход към решаване на задачи. Gnome използва GTK+, а разработчиците на KDE залагат на Qt.

Мениджърът на прозорци е централен компонент на графичния потребителски интерфейс. Той управлява прозорците, обикновено и десктопа. Не е задължително мениджърът на прозорци да предоставя допълнителни приложения. Минималистичните решения предоставят набавянето им на потребителя. Обикновено могат да бъдат цялостно настроени (не винаги е лесно) и са особено подходящи за по-стари и слаби компютри.

 

Основата - X-Window-System

Mногообразите на десктоп среди за Linux се базира върху скелето на X-Window-System. Нейните създатели още през 1984-та година решават да направят максимално отворена графична среда, която действа само и единствено като сървър, а приложенията с графичен потребителски интерфейс се свързват с него като клиенти. За целта се използва протоколът Х11. Този подход води до появата на различни десктоп варианти, които силно се различават по отношение на функционалност, системни изисквания, изглед, поведение, подход към решаване на проблеми и т.н. Разбира се, можете да инсталирате няколко среди или мениджъра на прозорци паралелно и при логин в системата да указвате кой да бъде стартиран, както и да стартирате приложения за една среда под друга - за целта са ви необходими само съответните библиотеки.

 

KDE - най-интегрираната среда

В средата на 90-те години на миналия век нямаше такова изобилие на графични среди, на каквото се радваме днес. През 1996-та година 24 годишният тогава студент Матиас Етрих обявява в Usenet желанието си да създаде безплатна интегрирана графична среда за Linux. Така възниква "Kool Desktop Environment", който наподобява популярната по това време графична среда за Unix CDE, но ползва собствен мениджър на прозорци KWin. Първоначално изборът на toolkit е силно критикуван в Linux обществото, тъй като по това време лицензът на Qt e собственически, но проблемът се решава през 2000-ната година, когато е пусната безплатна версия за Linux.

KDE e десктоп, в който Windows потребителите се чувстват у дома си и се ориентират без проблеми. С добавките Compiz, Beryl und Compiz-Fusion ползващите KDE получават модерен тримерен десктоп. Почти всяка дистрибуция предлага KDE, включително и Gnome-центрични дистрибуции като Fedora и Debian.

 

Новата версия на KDE предлага различни нововъведения, сред които е авангардното старт меню.


Интегрираността, ефектите и множеството приложения искат своето - KDE заема около 250 МВ дисково пространство, изисква процесор с тактова честота поне 1 GHz (за комфортна работа по-бърз) и система с поне 512 МВ оперативна памет (1 GB ако се налага да работите с няколко по-тежки приложения едновременно). Актуалната версия KDE 4 .1 използва нова версия на комплекта инструменти QТ и предлага визуални и вътрешни подбрения.

За кого е предназначен KDE: за преминаващите към Linux потребители на Windows, за любителите на интегрираност между отделните програми, за притежателите на съвременен компютър, които желаят да работят в красива модерна ефектна графична среда.

 

Gnome - джуджето великан

Gnome e съкращение на GNU Network Object Model Environment. Тази среда е създадена през 1997-ма като алтернатива на ползващия все още несвободния QT- Toolkit KDE. Актуалната версия е 2.22, а Gnome отдавна не е гном, а истински гигант, по-ресурсоемка среда е само KDE. Въпреки това работата с него е максимално опростена. Gnome приложенията се развиват относително бавно, но за сметка на това версиите им са зрели и работят стабилно. Почитателите на Gnome също имат на разположение тримерни ефекти с Compiz, Beryl и Compiz-Fusion.

 

Gnome - красив, бърз и нестандартен


Gnome работи криво-ляво и на слаби машини, но за нормална работа системните изисквания са почти като тези на KDE. Gnome e стандартната графична среда за може би най-популярната Linux дистрибуция Ubuntu, фаворизиран е също от гиганта Red Hat. Зад така наречената Gnome-Foundation стоят големи имена като HP, Sun, IBM и др.

За кого е Gnome: за почитателите на оригинални нестандартни решения, които искат да работят в модерна графична среда.

 

XFCE - всичко необходимо

Относително минималистична графична среда, но предлага всичко необходимо и работи без проблеми на 5-6 годишни компютри с процесор на 300 MHz и 128 МВ оперативна памет. XFCE се основава на Gnome-Toolkit GTK+ 2.x и ползва собствения мениджър на прозорци Xfwm. Потребителят има на разположение всякакви средства за конфигуриране на средата и поведението на прозорците плюс файлове мениджър, текстов редактор и други базови приложения.

 

XFCE е изборът на потребителите, предпочитащи модерна графична среда, която не заема половината ресурси на компютъра.


Високата скорост на работа на XFCE се дължи на стриктното спазване на стандартите както и на факта, че не са необходими никакви Gnome библиотеки освен тези в комплекта инстурменти. При промяна на версията, ако е необходимо, цели модули се пренаписват отначало.

XFCE присъства отдавна в хранилищата на Fedora и Debian, но спечели истинска популярност с появата на дистрибуцията Xubuntu - Ubuntu c графична среда XFCE. И тук потребителите имат на разположение ефекти като сянка и прозрачност - не могат да се сравняват с тримерните красоти на гореописаните среди, но са напълно достатъчни за среда, ориентирана към по-непроизводителни машини.

За кого е XFCE: най-вече за хората, които не разполагат с твърде бърз компютър (а дори и да имат, не смятат, че трябва системни ресурси да се прахосват за глупави ефекти и ненужни красоти) и искат да псотигнат висока скорост на работа в съчетание с комфорт, както и за притежателите на компютри от началото на хилядолетието.

 

Enlightenment – изчистеният десктоп, наподобяващ Мас

Този мениджър на прозорци се разработва от десет години и въпреки това създателите му твърдят, че се намира в ранна фаза на разработка. Външният му вид и стилът на работа наподобяват MacOS X. Отличителна черта са лентите, в които могат да се поставят икони за често използвани приложения, аналогично на Dock в МасOS X. Тези ленти могат да бъдат няколко на брой и да се поставят във всеки край на екрана. Конфигурацията на Enlightenment се извършва с удобни графични инструменти.

Enlightenment спечели голяма популярност наскоро покрай разновидността на Ubuntu gOS, която е инсталирана предварително в предлаганите в търговската верига Wall-Mart евтини компютри. Пакети се предлагат също и за дистрибуциите Debian, Ubuntu, Fedora, Arch Linux и Gentoo.

За кого е Enlightenment : за почитателите на минималистичните решения, които не желаят да се лишат от интересни ефекти и красив изглед.

 

Fluxbox - за най-скромните

Fluxbox е сред най-минималистичните мениджъри на прозорци. Сред предлаганите ефекти са прозрачност и Anti-Aliasing. Предварително конфигурирани са четири виртуални десктопа. Koнфигурацията на Fluxbox се извършва с помощта на текстови файлове и може да бъде затруднителна за начинаещи. Популярността на Fluxbox се дължи най-вече на дистрибуцията Fluxbuntu - вариант на Ubuntu c предварително конфигуриран Fluxbox.

 

Fluxbox вдъхва нов живот на старите компютри, на които Windows XP се задъхва, ако изобщо може да се инсталира.


За кого е Fluxbox : за почитателите на минималистичните решения или за притежателите на маломощен компютър. Минималните системни изисквания са 64 МВ оперативна памет и процесор на 200 MHz.

 

Fvwm-Crystal - най-изчистеният

"F Virtual Window Manager" (Fvwm) е един от най-старите мениджъри на прозорци за Linux и Unix. Впоследствие тази разработка повлиява на други минималистични мениджъри като Enlightenment, Xfce и Afterstep. Блясък на този ветеран придава разширението Crystal, което предлага полирана графична среда и ефекти като прозрачност. Хардуерните изисквания са приблизително като тези на Fluxbox. Можете да намерите Fvwm-Crystal в хранилищата на Debian и Ubuntu.

 

Актуалната версия на един от най-старите мениджъри на прозорци предлага интересни ефекти.


За кого е Fvwm-Crystal: аналогично на Fluxbox за почитателите на минималистичните решения или за притежателите на маломощен компютър. Минималните системни изисквания са 64 МВ оперативна памет и процесор на 200 MHz.

 

Wmii – за тези, които не обичат мишките

Някои хора предпочитат да работят с мишка, на други е по-удобно да изпълняват всички операции само с помощта на клавиатурата и приложения като vim и Emacs. Някои мениджъри на прозорци също изповядват спартанската философия. Как си представяте работа в графична среда без мишка? Звучи налудничаво, но този подход има своите верни привърженици. За тях е разработен мениджърът на прозорци Wmii, който има ограничена поддръжка на мишка (практически нулева). След стартиране диалогов прозорец обяснява различните клавишни комбинации. Подобно е поведението и на Ratpoison, който изисква само 64 МВ оперативна памет и процесор на 100 MHz. Можете да го намерите в хранилищата на Fedora, Debian и Ubuntu.

 

Най-минималистичните и екзотични алтернативи

Освен описаните тук популярни графични среди и мениджъри на прозорци съществуват още десетки, които по правило са предназначени за по-слаби компютри, били са популярни в миналото, но са изместени от настоящите лидери или се намират в ранен стадий на разработка. Ето най-известните от тях:

Window Maker

Window Maker цели емулация на графичния потребителски интерфейс на NeXT. Това е оригинална стабилна среда, която се настройва лесно; популярна преди десетина години, но изместена от KDE, Gnome и XFCE. Днес е добър избор за стари компютри.

9wm

9wm е X прозорец мениджър, който се опитва да емулира мениджърa на прозорци Plan 9 Потребителският интерфейс е удобен, но спартански, без бляскави декорации и ефектни икони.

9wm е създаден от David Hogan (dhog) през 1994. Впоследствие 9wm оказва влияние върху много други минималистични мениджъри на прозорци.

awesome

Разработката на awesome започва през 2007 като разклонениe на dwm. Целта е да бъде максимално бърз и малък, като същевременно се обръща внимание и на поддръжка на различни разположения на елементите, например floating, tiling и maximized. Други интересни свойства са поддръжката на Multihead (XRandR, Xinerama и Zaphod режими), полупрозрачност. awesome се настройва лесно, всяко действие може да бъде обвързано с клавиш или бутон на мишката.

AfterStep

AfterStep първоначално е вариант на FVWM, който наподобява популярния в миналото NeXTSTEP, но с течение на времето тръгва по собствен път. Днес този мениджър на прозорци е истинска екзотика. Предлага графичен инструмент за управление и преход между различните десктопи, лента на задачи, елемент, наподобяващ Dock на МаcOS X и други.

Scwm

Scwm или Scheme Constraints Window Manager цели предоставянето на лесна настройка с помощта на езика за програмиране GNU Guile. Всеки прозорец може да бъде оформен със собствена тема. Ще му се зарадват любителите на индивидуалните настройки.

Blackbox

Blackbox е семпъл мениджър на прозорци, предназначен за почитателите на бърза и проста графична среда. Написан е на С++. Функционалността е сведена до минимум, но може да се разширява с допълнителни приложения.

dwm

dwm е написан на С. Той наподобява Wmii, но е организиран различно. Няма никакви инструменти за настройка, единственият начин да преконфигурирате нещо е да промените изходния код и да го прекомпилирате. Това не е толкова сложно, колкото изглежда на пръв поглед, тъй като изходният код според обещанието на авторите никога няма да надвиши 2000 реда, а всички конфигурируеми опции са изпълнени във вид на макроси. Според авторите си dwm е подходящ за преносими компютри с висока разделителна способност на дисплея, както и за широкоекранни монитори.

Openbox

Openbox е разклонение на Blackbox, което впоследствие е пренаписано изцяло на С. Специфична черта на този мениджър на проозрци са динамичните менюта.

WindowLab

Малък и бърз мениджър на прозорци, който наподобява Amiga.

IceWM

IceWM беше популярен през втората половина на 90-те години на миналия век. Той е написан на С++ и много лесен за настройка. IceWM предлага лента със задачи с меню (подобно на това на KDE и Gnome), индикатори за използваните системни ресурси, за входяща поща, часовник и други полезни инструменти. Налице е поддръжка на KDE и Gnome менюта.

wm2

wm2 предлага всички операции а работа с прозорци, но не поддържа икони, а за настройка е необходимо да се редактира текстов файл. Липсват други свойства на модерните мениджъри на прозорци като виртуални екрани, настройваеми менюта и т.н. Предназначен е за особено слаби компютри.

Waimea

Waimea е клон на Blackbox, който поддържа динамични менюта.

xmonad

xmonad също е мениджър на прозорци за любителите на клавиатурата, който предлага минимална поддръжка на мишка. Създаден е през 2007-ма година и е включен в множество дистрибуции като Arch Linux, Debian, Ubuntu, Gentoo, FreeBSD, NetBSD и OpenBSD.

AfterStep е още един интересен мениджър на прозорци в стил MacOS .


14 одобрения
0 неодобрения
Още от рубрика "Софтуер"
КОМЕНТАРИ ОТ  
КОМЕНТАРИ
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате статията
"Графичните среди за Linux"



    

абонамент за бюлетина
връзка с нас