D-Link DIR-300: един бърз поглед

Виолин Такев

DIR-300 може да бъде използван с всеки един вид широколентова връзка – ADSL, кабел или различните комбинирани от доставчиците на услуги (Интернет, телевизия, телефон).

Устройството притежава вграден 4 портов Ethernet комутатор за връзка с други компютри в мрежата, принт сървъри и други мрежови устройства.

В кутията на рутера ще намерите самото устройство, захранващ адаптер, мрежов кабел за връзка с компютър, диск с инструкция и софтуер и илюстрована инструкция на хартия.

Инструкцията обаче не е на български език, за съжаление – не всички потребители знаят английски. В комплекта влиза и стойка за закрепване на стена или отстрани на бюрото – малка дреболийка, но именно тези дребни неща понякога са много приятни.

Инсталация и настройка

Инсталацията и конфигурацията на рутера са много лесни и отнемат малко време. Включете захранващия адаптер в устройството и в контакта. Включете LAN кабела, който идва от вашия доставчик към буксата WAN и мрежовия кабел от комплекта към някой от четирите порта LAN (без значение) и към мрежовия порт на компютъра ви. На рутера трябва да светнат съответните индикатори.

Защо да връзвате рутера към компютър след като е безжичен? Работата е там, че имате два начина за конфигуриране на устройството, единият от които е по-прост и по-бърз. Ще разгледаме първо него.

Сложете диска от комплекта в устройството и стартирайте EXE файла. Ще се появи помощник, чрез който за по-малко от пет минути ще можете да направите настройка на рутера.

Първите няколко стъпки ще ви покажат с картинки какво точно трябва да очаквате след включване на устройството – най-вече показанията на индикаторите. Ако всичко съответства на показаното , преминете към самата конфигурация. В зависимост от това каква връзка използвате, отбележете съответната точка.

В моя случай имам динамичен IP адрес, но освен това, доставчикът ми засича компютъра по MAC адреса на мрежовата карта. Затова слагам отметка и на Cloned MAC address. В този случай не се налага да въвеждам MAC адреса ръчно – програмата сама си попълва полетата. Във всеки случай, ако не сте сигурни каква връзка използвате – статичен или динамичен IP, PPPoE или някаква друга, позвънете на вашия Интернет доставчик.

На следващата стъпка въведете ако искате ново име за безжичната мрежа (SSID) – по подразбиране то е dlink, но можете да напишете каквото си поискате. Не пипайте каналите (Channel) – те се задават автоматично. И накрая, което е най-важно, преценете дали мрежата ви ще е открита за всеки или защитена. Ако все пак не искате съседите ви да ползват вашия Интернет, задайте криптирана връзка. Рутерът поддържа най-защитения за сега протокол WPA2-PSK с AES кодиране, затова изберете него. Ще трябва да въведете и WPA ключ – това е комбинация от символи, които се съхраняват в рутера и на компютъра ви, така че достъп до мрежата може да има само потребител, който знае този ключ. В същото време, тази комбинация не може да бъде прихваната и извлечена от пакетите, обменяни между рутера и компютъра, както това по принцип е възможно при използване на по-стария протокол WEP.

E, общо взето, това е. Сега дайте Next, за да може рутерът да запише новите си настройки и вече имате безжична връзка.

[1] 2