Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Ревю: Detroit: Become Human – мелодрама с андроиди

11 юни 2018
1908 прочитания
1 одобрение
0 неодобрения

Ивайло Коралски

В рамките на 2018 година вече станахме свидетели на няколко изключително качествени екслузивни за PlayStation 4 заглавия (God of War, Shadow of the Colossus) и очевидно издателското звено в японския гигант Sony няма намерение да спира. Поредният ААА представител на компанията идва от френското студио Quontic Dream. Последните стоят зад хитове като Heavy Rain, Beyond: Two Souls и Fahrenheit и са част от PlayStation фамилията с разработката на „дъжда“.

Detroit: Become Human не пренаписва основите на гейм дизайна на французите от предходните им заглавия, но, очаквано, като продукция е най-мащабният им проект до момента.

Необходимо е също да призная, че че взаимоотношенията ми с продуктите на талантливите французи са противоречиви. Основният ми проблем с игрите на Quantic Dream никога не се е състоял в липсата на „геймплей“ или основата на историите, които искат да разкажат, а във факта, че игрите им чисто и просто са лошо написани на сценарно ниво. Натежаващите клишета и споменатата наивната сценарна основа за съжаление към днешна дата са част от репертоара на Quantic Dream.

От друга страна французите винаги са ми били на сърце, защото като цялостно изпълнение интерактивните им истории все още (почти) нямат адекватни аналози на пазара поне що се отнася до ААА заглавия. Истината е, че дори не мога да се сетя за игра, в която изборът да е от толкова голямо значение що се отнася до разгръщане на сюжетната линия.

Първите впечатления от Become Human са положителни. Запознанството със света на играта и централните персонажи е достатъчно стегнато и в същото време любопитно, а отличната визуална изработка на околната среда, в съчетание със също толкова добрия музикален съпровод, са способни да пленят плейърите, почитатели на adventure жанра. Играчът влиза в ролята на женския андроид Кара и два андроида от мъжки пол – Конър (изигран от Браян Декарт) и Маркъс (Джеси Уилиямс). Начинът, по който се води и развива действието, е подобен на Heavy Rain – играта превключва автоматично между отделните персонажи след всеки по-сериозен къс история, разкрит от всеки андроид. Нещо повече, тонално и дори като конкретни сцени, Detroit: Become Human често пъти напомня дебютната PS3 класиката на французите. Не бяха един и два случаите на дежавю по отношение на конкретни пасажи, околна среда и визуализация. Същото се отнася и до цялостния дизайн на играта – въпросният почти не е помръднал от Heavy Rain. Дори „изследователският“ геймплей на Конър се препокрива с този на FBI профайлъра от “дъжда“ Норман Джейдън.

Прочее, споделеното в предходното изречение не трябва да се приема непременно като негатив, но не е и особено голям позитив. Особено предвид факта, че придвижването на персонажите продължава да бъде адски вдървено в основата си, а недолюбваните от мнозина QTE-та също продължават да бъдат съставна част от геймплейното изпълнение на играта.

Големият скок, по мое мнение, при Become Human (освен визуалния), идва от бранчинг системата, създадена от французите и възможните начини, по които могат да се преминат повечето „нива“. В началото възможностите за алтернативно преминаване на даден пасаж не са впечатляващи, но с времето размерът им добива плашещи размери. Сценаристите и дизайнерите на Detroit: Become Human са вложили колосални усилия за осъществяването на толкова динамична сюжетна среда и по този показател не мисля, че има игра на пазара, която може да се сравнява с това, което са създали Quontic Dream. След две пълноправни и целенасочено различни изигравания, дори профилите на главните персонажи могат да бъдат оформени по алтернативен начин. И тук не говорим за козметичните промени, присъстващи в множеството игри на Telltale. Мъжките андроиди могат да се развият в две (а вероятно и повече) коренно различни противоположности. Нюансите при характера на Кара са по-силно залостени в основата на сюжетната линия на играта, но и при нея видях множество нови сцени при повторното изиграване. По мое мнение Detroit: Become Human задължително трябва да бъде мината повече от веднъж, за да можеш евентуално да запълниш потенциалните сюжетни дупки, зейнали след първото изиграване. Трябва да допълня, че първото изиграване ми коства около десетина часа чисто геймплейно време.

Графично Detroit: Become Human също е на адски високо ниво. Използваният енджин вътрешно производство е предложил на художниците, отговорниците за осветлението и дизайнерите щедри възможности да се развихрят. Осветлението е изключително атмосферично, а почти задължителното за ААА заглавие към днешна дата преминаване към PBR материали също радва. Постпроцесинг пайплайнът е изключително впечатляващ, а предвид по-затворената околна среда, детайлът на почти всичко е на адски високо ниво. В чисто художествен аспект, играта е мислена много внимателно (на 2D и 3D ниво) и като цяло общото впечатление от визуалната изработка е отлично.

По отношение на PS4 и PS4 Pro нещата стоят по следния начин – оригиналната конзола имаше осезаеми проблеми с поддържането на стабилни 30FPS в множеството сцени. Поддръжката на Pro от друга страна е отлична – задължителният за заглавие на Sony 4К чекърборд е наличен, а въпреки значителното покачване на резолюцията, кадрите в секунда са осезаемо по-стабилни, отколкото при нормалния PS4. И двете версии поддържат HDR.

Големият проблем на Detroit: Become Human отново се състои в начин по който е написана историята.

Лошо написаните сценарни късове ни заливат на равни интервали в рамките на цялата игра, като за съжаление въпросните се увеличават с развитието на сюжетната линия. Не мога да бъда адски изчерпателен в описването на конкретни такива, поради факта че мога напълно да обезсмисля изиграването на Detroit за някои. От друга страна, значителна част от играта е разказана в толкова явни словесни бисери, че малко след наистина любопитното въведение, играчът ще прозре без особен проблем какво точно ще се случва в следващите седем-осем часа времетраене. В сюжетен план Detroit: Become Human се усеща повече като чеклист на проблеми на модерното общество, пречупени през призмата на такова, в което би следвало изкуственият интелект да е напреднал значително в... интелектуален план (дали наистина е напреднал е друг въпрос). Домашно насилие, но с андроиди, борба за граждански права, но с андроиди. Сексуална (зло)употреба, разбира се, с андроиди. Полицейска бруталност, но, изненада, отново с участието на андроиди. Списъкът е дълъг, а този на използваните клишета (включително, за съжаление, и за изграждането на голяма част от главните персонажи) - болезнен.

Също така ужасно силно искам да вярвам, че изкуственият интелект на бъдещето няма да действа и мисли като сирийски бежанец (особено когато би следвало тестът на Тюринг за него да е като детска игра), че технологиите всъщност няма да регресират в рамките на следващите 30-40 години, а човешките индивиди на утрешния ден няма да ръководят света като средновековен пълководец.

За да не завърша в негативни краски, все пак съм длъжен да спомена, че написаното в последните петнадесетина изречения е продиктувано най-вече на база това, какво наистина можеше да бъде играта във финалната си опаковка. Защото – няма какво да се лъжем – между преждеспоменатите кринжди моменти и абсурдната на места мелодрама, все още глава подават немалко такива, които могат да ангажират вниманието на играещия, без в него задължително да участва и ехидна усмивка. Както споменах, визуалният дизайн и звуково оформление са от най-високо ниво, а актьорите се справят повече от прилично предвид материала, с който е трябвало да работят на сценарно ниво. Бранчинг системата е по-богата от всякога, изборите имат значение, а това са фактори, които не можем да приемем просто за даденост през 2018 година. Нещо повече – в крайна сметка тези положителни страни на проекта трябва да бъдат силно поощрени.

1 одобрение
0 неодобрения
Още от рубрика "Ревю"
КОМЕНТАРИ ОТ  
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате статията
"Ревю: Detroit: Become Human – мелодрама с андроиди"



    

абонамент за бюлетина