Сигурно сте забелязали как в последно време науката бележи все по-големи успехи в сферата на генетиката и генното инженерство. Тук ще оставим настрана всички генно модифицирани растения и култури, защото това е тема на съвсем различен разговор с различни аргументи и пълен с доста по-откачени ГМО еко активисти. Става дума за намесата в човешкия геном. CRISPR/Cas9 техниката за промяна на гени нашумя много през последните години – различни научни екипи използват тази манипулация, за да деактивират гени, отговорни за редица заболявания, все още само в лабораториите и в епруветки, но потенциалът е ясен. Неотдавна китайски учени проведоха първите експерименти с генетична модификация на човешки зародиши, а целта бе да се „изключи“ потенциално смъртоносно кръвно заболяване. Британски учени пък получиха предварително одобрение да използват същата техника върху човешки ембриони с цел проучване на различните стадии на зародиша и премахването на различни опасни състояния. Всичко това води до няколко много сериозни проблема, по-сериозни от генетично устойчивите на студ домати или ябълките, които не се развалят с месеци.

Проблем 1 – еволюция и биология

Ще стигнем и до етичния проблем, но на първо място стои практическата страна на нещата – трябва ли да пипаме в еволюционния механизъм, който буквално е издържал теста на времето – не само това, той работи на този принцип. От една страна, генетичните промени изискват доста поколения, за да се случат – изрязването на нежелан материал или включването и изключването на определени гени всяко поколение може сериозно да се отрази на начина, по който функционира целия човешки организъм и генетиката най-общо казано. Тук по-важно е науката да се заеме с изследвания за това как се отразяват подобни манипулации дългосрочно, но това няма как да стане бързо – нужни са поколения, а техниката е все още много млада. Трябва ли да рискуваме и да скочим, без да знаем последиците? Какво би станало, ако определена генетична манипулация доведе до необратими промени в човешкия геном – един краен случай – неспособност за продължаване на рода. Не особено вероятен сценарий, но понякога е необходим краен пример, за да се постави акцент върху проблема.

evolution

На другия полюс можем да изтъкнем, че в модерния свят гените ни се променят много по-бързо и еволюцията е променила темповете. Причина за това е както по-динамичната околна среда – много химически и други агенти, които активно влияят на гените – така и различния начин на живот. Едно специфично изследване показваше промяната в палците на последните две поколения, които са обослувени предимно от работата с таблети и смартфони. Щом изкуствената околна среда ни променя толкова бързо, без да имаме голям контрол върху тези процеси, не е ли по-добре да вземем нещата в свои ръце – на практика генното инженерство следва тези принципи на промяна, но по-избирателно и с по-голям контрол. Щом взирането в монитори по 12 часа на ден може да бъде причина за поколения от хора с проблеми в зрението, имаме ли право да се намесим и да обърнем нещата в своя полза? Тук стигаме и до втората част.

Проблем 2 – етика и естетика

Най-големият етичен проблем, така както аз го разбирам, е липсата на личен избор при подобни манипулации. Неслучайно абортите след определен стадий на бременност са незаконни и всяка намеса в ембрионалната и зародишна фаза на развитието се наблюдава много строго. Всъщност, децата са защитени от закона до много късен етап от развитието си – 18-21 годишна възраст. Тогава се предполага, че могат сами да взимат решения. Ако науката трябва да промени гените на един зародиш, това е брутална намеса в цялата тази схема. Разбира се, когато става дума за здравословни корекции, животоспасяващи промени – това най-вероятно е оправдано, но границата между здраве и естетика винаги е била малко сива. Да дадем възможност на детето да има перфектно зрение цял живот, но ако може да е със сини очи? Изкушението е огромно. И това е граница, която много лесно може да бъде прекрачена. Разбира се, подобни сценарии са разглеждани от много философи, фантасти – не откривам топлата вода. Дори не искам да подхващам религиозната тема, защото там ще се срещна с по-радикални субекти дори от ГМО активистите. Сигурен съм обаче, че страшно много държави по света са готови да заклеймят някой, че е по-малко човек – дори хомункулус, голем и каквото се сетите още – ако са му правени генетични манипулации в зародишна фаза.

ethics

Много от вас ще изтъкнат, че хората непрекъснато променят външния си вид и се намесват в това, което Господ им е дал, фигуративно казано. Като започнем от простото обезкосмяване и стигнем до всички пластики за разкрасяване или по медицински причини. Защо това да е различно от генните манипулации? Освен техническата разлика, която стои в точка 1, основният проблем е вече споменатия избор. Хората сами решават какво да правят с тялото си – не го решават лекарите или родителите (с изключение на медицинските причини, разбира се). Едно момиче може да реши, че иска големи гърди, но ако генетично му дадем такива, това ще неетична намеса в свободата и правото му на избор. Друг е въпросът, че ние не съдим природата и еволюцията за това, че е лишила някого от гърди или е дала на друг крив нос. Ние сме приели еволюцията, наследствеността като естествен ход на събитията. Бихме могли да изпаднем в много философски спорове по повод на това какво е норма, какво е правилно и естествено, но обикновено те нямат нито край, нито водят до нещо градивно. А има и друг проблем, който следва от горните два.