Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Ще доведе ли изкуственият интелект до загуба на работни места?

Напоследък се появяват много предупреждения за опасностите от изкуствения интелект – една от тях е загубата на работни места.

24 август 2017
2651 прочитания
4 одобрения
0 неодобрения

Много визионери, сред които физикът Стивън Хоукинг и бизмесменът Илън Мъск, предвиждат мрачно бъдеще за човечеството. Те считат, че с настъплението на изкуствения интелект и саморазработващите се интелигентни програми, ще се появи нов и по-усъвършенстван вариант на AI, който ще разработва все по-умни машини и така, евентуално ще ни надмине.



В условията на така наречената технологична сингулярност, нашият мозък и тела ще се окажат остарели. Хората вероятно ще се слеят с машините и ще продължат еволюцията си като киборги. 

Това ли очакваме наистина? Едва ли.

Дългият път на изкуствения интелект

AI e научна дисциплина, която обединява компютри, математика, психология и неврология и цели да създаде машини, наподобяващи човешките когнитивни функции като учене и решаване на задачи.

От 1950-та, насам темата е в полето на общественото въображение. Но в действителност, успехите в развитието на AI често се следват от разочарования, предизвикани от несбъднатите очаквания на технологичните визионери.

През 1960-та, един от основоположниците на AI, Херберт Симон, прогнозира, че след двайсет години, машините ще правят всичко, което може човекът.

Марвин Мински, пионер в областта на невронната мрежа и AI, отиде по-далеч, като заяви, че след едно поколение, че създаването на изкуствен интелект няма да е проблем.

 В крайна сметка, вероятно датският физик Нилс Бор, от началото на 20 век, ще се окаже прав с твърдението си, че „Да се направи точна прогноза, особено за бъдещето, е много трудно“.

 Това, което разбираме под AI днес включва разпознаване на говор, много добро представяне в сферата на стратегическите игри (като шах и Pockemon Go), автопилотни коли и анализ на данни.  Тези таланти едва ли ще направят хората безполезни.

Новата еуфория около изкуствените невронни мрежи

От друга страна, AI се развива. Последната еуфория около изкуствения интелект датира от 2009-та и е свързана с напредването в областта на невронната мрежа. 

Изкуствения интелект се състои от голямо количество изчислителни единици, свързани помежду си и наречени изкуствени неврони, за които с доста въображение, може да се каже, че наподобяват невроните в човешкия мозък. За да накарат тази мрежа „да мисли“, учените я зареждат с много възможни решения за даден проблем. 

Да речем, че имаме известен брой снимки на тъкани, всяка от които е свързана с определена диагноза, която варира от злокачествен тумор, през доброкачествен до „нищо ви няма“. 

Сравняваме наличните в мрежата отговори с правилните и настройваме връзките между „невроните“, за всеки грешен отговор. Процесът се повтаря, като през цялото време се правят настройки, докато отговорите на машината съвпаднат с верните. 

Евентуално, тази мрежа от изкуствени енврони, ще бъде подготвена да прави това, което върши един патолог: изследва тъканите, за да открие наличието на ракови клетки. 

Процесът прилича това, което прави едно дете, докато се учи да свири на музикален инструмент. Упражнява се и повтаря мелодията, докато я изсвири без грешка. Знанието се складира в мрежата от неврони на мозъка му, но механизмът, по който става това е труден за обяснение. 

Мрежите с много нива от такива неврони (поради което се наричат „дълбинни“ невронни мрежи), станаха възможни, когато учените започнаха да използват за тяхното „обучение“, много паралелно свързани графични процесори. Друга предпоставка за успеха на дълбинното учене е да има на разположение голямо количество решени задачи. Извличайки информация от интернет, социалните медии и Wikipedia, изследователите съставиха огромни масиви от снимки, текст и „обучиха“ машините да групират снимките, да разпознават говор и да „превеждат“. 

В момента „дълбинните“ невронни мрежи, правят това почти толкова добре, колкото и хората.

 AI не се смее

От друга страна, доброто представяне на хуманоидите е само в определини направления. Учените трябва да подобрят начина, по който машините разбират какво означават изображенията и текстът. Ако покажем на един робот Snoopy, той ще каже, че разпознае очертанията и формите и ще каже, че вижда куче и момче, но няма да е в състояние да оцени хумора. Използване дълбинните невронни мрежи, за да предлагат на децата по-добър изказ при писане. Инструментите за редактиране предлагат подобрения във формата, правописа, граматиката, но не могат да свършат работа по отношение на логическата структура на текста или потока на мисълта.

Моделите, с които разполагаме сега, дори не могат да „разберат“ структурата на съчиненията на 11-годишните ученици. 

Не на последно място, AI е ограничен от количеството данни, с които разполагаме. Голяма част от разработките днес са насочени към медицината, защото там има много натрупани данни под формата на снимки и диагнози. До сега, ефектът от AI в медицината се измерва със слабо подобрение в точността на поставените диагнози, но нищо революционно или повече от това. 

Данните, с които разполагат болниците, не могат да обхванат сложното многообразие психофизиологични състояния, които водят до коронарна болест на сърцето, мигрена или рак. 

Роботите, които ще ви вземат работата

Няма място за подобни страхове. Въпреки мрачните очаквания на някои учени, ние не сме поставени под непосредствена заплаха да станем безполезни.

Възможностите на AI са тема в научната фантастика, романите и подхранват философски спорове по темата, но на този етап не е построена дори една самоусъвършенстваща се програма, която можа да генерира изкуствен интелект. И няма причини да се мисли, че интелектът е безграничен.

Няма съмнение, че изкуственият интелект ще автоматизира много дейности. Той вероятно ще замени хората на физическия труд, медицинските диагностици и вероятно – на компютърните специалисти.

Роботите вече дефилират и на „Уолстрийт“. Според изследвания, проведени в САЩ, „агентите с изкуствен интелект“, могат да доведат до изчезването на около 230 000 работни места до 2025-та.

В погрешните ръце, изкуственият интелект можа да доведе и до сериозна заплаха. Компютърни вируси, могат да идентифицират нерешителните гласоподаватели и да ги засипят с „новини по мярка“ и така да променят посоката на изборите.

САЩ, Китай и Русия инвестират в безпилотни оръжия, като дронове с изкуствен интелект, бойна техника и роботи войници, което може да доведе до опасна надпревара във въоръжаването. И това е една от темите, която трябва да привлече обществения интерес.

4 одобрения
0 неодобрения
Още от рубрика "Анализи"
КОМЕНТАРИ ОТ  
Yo
21:59, 25 август 2017
Няма място за подобни страхове.

????????????????????

fedex ли уволниха преди година две 5000 работника и взели машини на техните места.
1
одобрения: 0
Yo
22:00, 25 август 2017
Ами Форд когато създавал автомобила за масово производство...
2
одобрения: 0
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате статията
"Ще доведе ли изкуственият интелект до загуба на работни места?"



    

абонамент за бюлетина