Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Трябва ли роботите-артисти да имат авторски права?

04 август 2017
3184 прочитания
2 одобрения
0 неодобрения

Когато една група музеи и изследователи в Холандия представиха портрет, озаглавен "Следващият Рембранд" , това беше нещо като дръзновение към света на изкуството. Това не беше отдавна изгубена картина, а ново арт-произведение, създадено от компютър, който е анализирал хиляди творби на холандския художник от 17-ти век Рембранд Харменсон ван Рейн.

Компютърът е използвал машинно обучение да анализира и възпроизведе техническите и естетическите елементи в произведенията на Рембранд, включително светлина, цвят, движение на четката и геометрични мотиви. Резултатът е портрет, произведен на базата на стилове и мотиви, открити в изкуството на Рембранд, но произведени от алгоритми.

Това е само един пример от нарастващия брой произведения, създадени от компютри. Кратък роман, написан от японска компютърна програма през 2016 г., достига втория кръг от националната литературна награда. Фирмата за изкуствен интелект (AI), собственост на Google, Deep Mind, е създала софтуер, който може да генерира музика, като слуша записи. По други проекти компютри пишат стихове, редактират снимки и дори композират музика.



Но кой притежава творческите произведения, генерирани от изкуствен интелект? Това не е само академичен въпрос. AI вече се използва за генериране на произведения в музиката, журналистиката и игрите, и тези произведения на теория биха могли да се считат за свободни от авторско право, защото те не са създадени от човешки автор.

Това би означавало, че те биха могли да бъдат свободно използвани и повторно използвани от всеки и това би било лоша новина за компаниите, които ги продават. Представете си, че инвестирате милиони в система, която генерира музика за видео игри, само за да откриете, че музиката не е защитена от закона и може да бъде използвана без заплащане от никого по света.

За разлика от по-ранните компютърно-генерирани арт произведения, софтуер за машинно обучение генерира истински креативни произведения без човешки принос или намеса. AI не е просто инструмент. Докато хората програмират алгоритмите, вземането на решения - творческата искра - идва почти изцяло от машината.

Това обаче не означава, че авторските права трябва да се присъждат на компютъра. Машините (все още) нямат правата и статута на хората, според закона. Но това не означава непременно, че не трябва да има никакви авторски права. Не всички авторски права са собственост на отделни лица.

Фирмите са признати за юридически лица и често получават авторски права за произведения, които не създават пряко. Това се случва, например, когато едно филмово студио наема екип за заснемане на филм или уебсайт възлага на журналист да напише статия. Така че е възможно авторското право да бъде предоставено на лицето (фирма или човек), което е възложило на AI да произведе творбата за него.

Настоящата правна ситуация всъщност е по-сложна и се променя в зависимост от това къде живеете, тъй като това не е сфера, уредена от международни договори за авторско право.

В Обединеното кралство и в други страни, като Ирландия и Нова Зеландия, компютърно генерираните произведения имат авторско право, което принадлежи на "лицето, от което се предприемат необходимите мерки за създаването на произведението". Други европейски страни нямат подобни разпоредби в законодателството си, но различните власти, като в Испания и Германия, заключават, че само произведения, създадени от човек, могат да бъдат обект на закрила на авторското право.

Нещо повече, съдебната практика на Съда на ЕС многократно декларира, че авторското право се отнася само до оригинални произведения, а оригиналността трябва да отразява "авторското собствено интелектуално творение". Това обикновено се разбира като означаващо, че една оригинална творба трябва да отразява личността на автора, което явно означава, че е необходим човек-автор, за да съществува авторско право.

Необходима е човешка намеса

В други юрисдикции ситуацията е още по-сложна. В Австралия съдебната практика е определила, че произведение, създадено с намеса на компютър, не може да има авторско право, защото не е произведено от човек. В САЩ ситуацията е все още отворена за аргументация, като различни експерти не са съгласни дали компютърно-генерираните произведения ще бъдат защитени или не.

Нещата вероятно ще стават все по-сложни, тъй като инструментите за изкуствен интелект са по-често използвани от художници, а машините стават все по-добри в пресъздаването на креативност, което прави по-трудно да се разбере дали дадено произведение на изкуството е направено от човек или компютър. Огромният напредък в изчислителната мощ и огромния обем компютърна мощ, която става достъпна, ще поставят това разграничение под въпрос. В този момент ще трябва да решим какъв вид защита, ако има такава, трябва да дадем на възникващите произведения, създадени от интелигентни алгоритми с малка или никаква човешка намеса.

Темата изглежда е най-обсъждана в онези държави, които предоставят авторски права на лицето, което е направило дейността на AI възможна, като моделът на Обединеното кралство изглежда най-ефективен. Това ще гарантира, че компаниите продължават да инвестират в технологията, уверени, че ще се пожънат печалба. Какво се случва, когато започнем сериозно да обсъждаме дали компютрите трябва да получат статута и правата на хората, е съвсем друга тема.  

2 одобрения
0 неодобрения
Още от рубрика "Любопитно"
КОМЕНТАРИ ОТ  
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате статията
"Трябва ли роботите-артисти да имат авторски права?"



    

абонамент за бюлетина