Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Време ли е за покупка на 3D принтер? Ултимативен наръчник, част II

11 юли 2017
2808 прочитания
5 одобрения
0 неодобрения
Страница 1 от 2

В предния материал по темата обяснихме в детайли какво представлява триизмерното отпечатване, с какви цели се използва 3D печата, какви са ползите и какви са недостатъците на технологията. Сега продължаваме темата със...  



Видовете 3D печатане

Прочетете още: Време ли е за покупка на 3D принтер? Ултимативен наръчник

Ако сте се интересували от триизмерния печат, със сигурност сте се сблъскали с редица съкращения, като FDM, SLA, SLS, EBM и др. Но какво значат те и каква е разликата по между им? Това са различните технологии на печат и макар не всички от тях да са комерсиално достъпни, накратко ще ги обясним всичките.

FDM (Fused Deposition Modeling – синтезирано моделиране на отлагания)

FDM е най-разпространеният метод на 3D печат, използван при десктоп системите. При него термопластични нишки се нагряват и екструдират през екструзионна глава, която разстила разстопената пластмаса и слой по слой образува предмет. Ако даден обект има надвиснали части, той обаче ще се нуждае от поддържащи структури, които могат да бъдат премахнати след приключване на отпечатването.

Този тип 3D принтери са най-евтините и се използват за бързото създаване на прототипи на различни продукти.

 

SLA (Stereolithography - стереолитография)

SLA е най-старата от 3D технологиите, за пръв път изобретена от Чък Хъл (Chuck Hull) през 1983-та година.

SLA действа, като излага слой от фоточувствителна течна смола към UV-лазер, така че смолата се втвърдява и се превръща в солиден обект. И тук, изграждането на предмета става слой по слой.

Стереолитографията е идеална за създаването на гладки форми с изключителна прецизност. Технологията става все по-популярна в индустрии, като бижутерията и козметичната стоматология.



CLIP (Continuous Liquid Interface Productionнепрекъснато производство на течен интерфейс)

CLIP може да е следващото голямо нещо при 3D отпечатването. Технологията е наследник на SLA и също използва смола и ултравиолетов лъч. Разликата е в кислородно-пропусклива мембрана, която се намира под смолата и прави процеса много по-бърз. CLIP може да създава обекти до 100 пъти по-бързо от стандартния SLA метод, както и да работи с промишлени материали.

Първите CLIP 3D принтери вече са в тестова фаза.



DLP (Digital Light Processingдигитална обработка чрез светлина) 

DLP и SLA имат много общо по между си. И двата типа използват течни фотополимери, които изглеждат като смола. И двата типа обработват смолата чрез светлина, само че SLA го прави с лазер, а DLP го прави със специален прожектор.

DLP технологията е изобретена през 1987-ма година от Лари Хорнбек (Larry Hornbeck) за популярната и в момента компания Texas Instruments.

DLP използва компютърно-контролирана микро-огледална мрежа разположена върху чип. Тези миниатюрни огледала се накланят напред и назад, за да отразяват светлината и да създадат ярък пиксел; ако се наклонят на другата страна, създават тъмен пиксел. Звучи ли ви познато? Точно така, това е технологията зад филмовите проектори, клетъчните телефони, както и DLP принтирането.

DLP 3D принтерите основно се използват в професионалните среди, тъй като работят много бързо, създават много здрави части и оперират с отлична резолюция.

 

SLS (Selective Laser Sintering – селективно лазерно синтероване)

И този метод е подобен на SLA, но разликата е, че SLS използва прахов материал наместо течна смола. Лазер се използва за селективно синтероване (техника за топлинна обработка – предизвиква атомна дифузия чрез нагряване) на слой гранули, който свързва гранулите заедно, за да създаде твърда структура. Когато обектът е напълно оформен, той се оставя да се охлади в машината, преди да бъде изваден.

SLS може да работи с широк диапазон от материали – от найлон, стъкло и керамика, до алуминии, сребро и дори стомана. Проблемът е, че изисква скъпи и много силни лазери, които го правят нерентабилен за потребителя, но идеален за промишлени цени, изработка на прототипи и части, където се изисква здравина.



SLM (Selective Laser Melting – селективно топене с лазер)

SLM може да се счете като подкатегория на SLS, но както подсказва името, SLM използва мощен лазер, за да стопи напълно метални праховe и да ги превърне в солидни триизмерни части. Обикновено използваните материали са неръждаема стомана, алуминий, титан и кобалт хром. За приложенията си в аеронавтиката или ортопедичната индустрия, SLM създава части с комплексна геометрия, тънки стени и скрити канали и пролуки. А както можете да видите от видеото по-долу, SLM се използва като метод за направата на специфични турбини за енергийната индустрия.


5 одобрения
0 неодобрения
Още от рубрика "Хардуер"
КОМЕНТАРИ ОТ  
КОМЕНТАРИ
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате статията
"Време ли е за покупка на 3D принтер? Ултимативен наръчник, част II"



    

абонамент за бюлетина