Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Как да превърнем стария лаптоп в мощна гейминг машина?

Ако не се боите да попрочетете това-онова и да си поизцапате ръцете, можете да превърнете всеки лаптоп в мощна геймърска станция, като използвате външна видеокарта – и то само срещу част от цената, която иначе бихте платили за нова геймърска система.

16 февруари 2016
7524 прочитания
0 коментара
20 одобрения
1 неодобрение
Страница 1 от 3

Напоследък се появяват все по-интересни и впечатляващи игри и, дори да не сте геймър, някак си със сигурност от време на време ви се иска да можете да поиграете например нашумелите Star Wars Battlefront или Fallout 4. Това обаче ще се окаже сериозен проблем, ако компютърът ви не отговаря на системните изисквания за игра, а при положение, че да речем разполагате със закупен през 2011 преносим компютър ThinkPad X220 с вградена видеокарта Intel HD 3000, както сами се досещате, това дори не отговаря на минималните нужни параметри. Някои по-ненатоварващи заглавия като Diablo III могат и да бъдат подкарани с определени условности, но със сигурност няма как да играете във Full HD на външен монитор и в случая трябва да се задоволите с накъсващ на моменти геймплей на 12.5“ екран.

В моменти като този можете да си зададете въпроса: „След като мога да прикача външен диск, защо да не мога да направя това и с видеокарта? Все някой трябва да го е правил“.

еGPU

Прочетете още: Изпробвано в практиката: Ъпгрейдът на видеокартата има смисъл за всеки компютър

Разбира се, че е постижимо, а дори някои компании предлагат кутии за използване на външна видеокарта (eGPU) - подобни решения имат Alienware, MSI и ViDock. Лошото е, че те са доста надценени и използват собствени технологични решения за свързване. Затова и голямата част от eGPU гейминг света предпочита DIY (направи си сам) решения.

Добрата новина, е че много хора избрали този път постигат plug-and-play изживяване без необходимост от сериозна модификация, но все пак, за да стигнете до този plug-and-play етап, трябва доста да се поровите за информация и да се потрудите. След като завършите проекта си обаче, ще имате сериозна гейминг машина и то може би по-евтино от например нов Xbox One, в зависимост, разбира се, от избраната видеокарта. В следващите редове ще ви разкажем как да го направите.


eGPU терминология

Преди да започнем с инструкциите, е хубаво да се запознаем с няколко термина. Все пак без някои основни познания светът на eGPU може да бъде доста объркващ. Но ако сте навътре с технологиите и сте сериозен геймър, можете и да пропуснете тази секция.

eGPU

PCIe x16: PCI Express (PCIe) е слот на дънната платка в компютъра, в който се поставя стандартна видеокарта. “x16” указанието обозначава, че PCIe слотът има 16 писти, по които може да преминават данни. При eGPU решенията обикновено намаляваме x16 слот при свързване към преносим компютър до x1 (1 писта) или x2 (2 писти). Това може да ви звучи като сериозно осакатяване, но работи изненадващо добре. PCIe слотовете са разделени и на три поколения: 1.0, 2.0 и 3.0. PCIe 4.0 е в процес на разработка, но се очаква чак към средата на 2017. Повечето съвременни видеокарти работят на PCIe 3.0, който е и обратно съвместим с версия 2.0.

PCIe захранващ конектор: PCIe може да се използва и за даден тип захранващ конектор с шест или осем пина.

ATX 24-pin конектор: Друг тип захранващ конектор, който се използва в компютърните захранвания и е основен за захранване на дънните платки при настолните компютри.

psu booard

PCIe адаптер/платка: Това е малка платка с PCIe слот, няколко HDMI слота и разнообразие от възможности за захранване. Единствената цел на този адаптер е да даде възможност на видеокартата да комуникира с преносимия компютър.

Express Card Slot: Това е специално предназначено място в преносимия компютър за безжични широколентови карти предоставящи директна връзка към мобилна мрежа.

mPCIe: Интерфейс използван от някои eGPU компютърни ентусиасти за свързване към лаптопа вместо ExpressCard. Той предлага по-добра връзка, но е и по-сложен метод, тъй като този тип слотове обикновено са в самия преносим компютър.

Thunderbolt: Бързата I/O технология на Intel също предоставя възможност за свързване на eGPU. Този тип портове няма да намерите в повечето Windows базирани преносими компютри, но са широко разпространени при MacBook лаптопи.

corning-thunderbolt-cable

BIOS: Това е програмата, която стартира първоначално при включване на компютъра. Можете да я достъпите чрез даден бутон в зависимост от модела преносим компютър, обикновено F2. BIOS управлява разнообразни опции на компютъра, като например реда за стартиране от дисковите устройства.

Frames per second (fps): Основен параметър измерващ това колко добре дадена игра работи на компютъра. Златният стандарт за PC геймърите е 60fps, но и 30fps се счита за подходящо за игра. Дори някои от настоящите конзоли работят при 30fps.


Основните компоненти на eGPU

Едно типично eGPU решение изисква пет основни елемента: преносим компютър, настолна видеокарта, външен дисплей, PCIe адаптер/платка за картата и захранване за настолен компютър, което да задоволи нуждите за енергия на видеокартата. Освен това ще е добре да се сдобиете и с охлаждаща подложка, ако планирате да играете графично интензивни игри.

В най-добрия случай, преносимият ви компютър разполага с четири- или двуядрен Intel Core процесор с Hyperthreading. Добре ще е и да замените стандартния твърд диск със SSD. Те са по-бързи и сериозно подобряват гейминг изживяването, но не са задължителен елемент.

PCIe  adapter

PCIe адаптерът е специализирано оборудване. За съжаление този основен елемент не е много достъпен у нас и ще се наложи да поръчате през някой чуждестранен сайт като Hwtools за ExpressCard и mPCIe. При избор на Thunderbolt 2.0 можете да вземете кутия, прегледайте подобно решение в AnandTech, както и DIY eGPU проектът на норвежкия блогър Poul Peter Serek.

При избор на ExpressCard или mPCIe е добре да вземете PE4C 3.0 от BPlus, която има PCIe-3.0 x16 слот и удобна стойка поддържаща видеокартата. PCIe платката идва като комплект със захранващи конектори и HDMI към ExpressCard кабел позволяващ свързването на видеокартата към преносимия компютър.


Преди да започнем

Не всички eGPU постановки предлагат еднакво изживяване, но все пак имат нещо общо: трябва да направите проучване, преди да можете да стигнете до крайното plug-and-play решение. Има и вероятност някои лаптопи да не са подходящи за plug-and-play и да изискват допълнителни софтуерни настройки, за да функционират както трябва.

Първото нещо, което трябва да направите, е да проверите постиженията на други eGPU потребители с конкретния модел преносим компютър, за съжаление няма гаранция, че ще намерите точно вашия.

Ако не успеете да намерите вашата серия преносим компютър, то можете да проверите за предходно поколение от същия производител, така че поне да придобиете някаква бегла представа за очакваните предизвикателства.

lenovo_thinkpad_x220


Два сайта са от особено значение при проучвания свързани с eGPU. Първото място е TechInferno поддържано от австралиеца Nando4 и други. Вторият е NotebookReview.

Едни от най-често срещаните проблеми, с които се сблъскват потребителите, е “error 12.” Той се проявява понеже Windows решава, че не разполага с достатъчно ресурси за подкарване на видеокартата. Error 12 обикновено може да бъде отстранена благодарение на решения като Setup 1.30, платен софтуер от Nando4.

При необходимост от повече информация, прегледайте в YouTube - там има доста хора публикуващи тестове и заснемащи видео на платформите си.

Продължава на следващата страница с "Избор на видеокарта"

20 одобрения
1 неодобрение
Още от рубрика "Практика"
КОМЕНТАРИ ОТ  
КОМЕНТАРИ
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате статията
"Как да превърнем стария лаптоп в мощна гейминг машина?"



    

абонамент за бюлетина