Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Първият контакт

28 юли 2006
6078 прочитания
0 одобрения
0 неодобрения
Страница 1 от 2

– Не мога да изляза! – Спокойно момче, ще те измъкнем Какво виждаш? – Не знам, всичко наоколо се променя! Вече не виждам хоризонта ... – Успокой се, това е от аномалията във виртуалното пространство. Все още имаш няколко минути ... – Какво да направя? – В момента нищо не можеш да направиш. Аз се казвам Миамото и ще поддържам връзка с теб. Когато стане възможно, ще ти кажа и ще имаш броени секунди да се махаш от тук. – От полицията ли сте? – Да, полковник от специалните части за борба с вируси и компютърни аномалии. Миамото вече виждаше промените, настъпили във виртуалното небе, обгръщащи браузъра на момчето и надвиснали над милионите светлини, изграждащи информационния образ на град Чикаго.

Той разбра, че не разполага с никакво време. Висящият в компютърно – генерираното небе браузър беше изцяло потънал в променящия се образ. Миамото знаеше, че в момента вирусите се опитват да овладеят контрола върху програмата, с която младежът сърфираше в триизмерната глобална мрежа 3Dnet. Скоро щяха да успеят, което щеше да им позволи да преминат през защитната стена на неговия компютър. А когато това станеше вирусът щеше да има пълен контрол над момчето, което беше свързало мозъка си с персоналния си компютър – единствения начин за сърфиране в 3Dnet. И вероятно после щеше да го убие. Докато се приближаваше до младежа със собствения си браузър, Миамото се свърза с полицейския оперативен център и изпрати данните за аномалията.

После извика: – Изпратете ми антивирусна бомба! Някъде в реалния полицейски участък инженерите поставиха чип с току що създаденото антивирусно оръжие в интерфейсния порт на шията на полицая. – Открито е ново хардуерно устройство. - съобщи персоналната му операционна система – желаете ли да осъществите контакт. Миамото побърза да извърши даунлоуда. Веднага изстреля антивирусната програма, която временно щеше да възстанови щетите от влиянието на опасния код, докато вирусът успее да се пригоди към действието й, нанасяйки следващия си удар. – Момче, сега е момента да се махаш! - извика Миамото, докато аномалията в триизмерната мрежа бързо изчезваше, заместена от изкуственото небе над изкуствения град Чикаго.

– Виждам сър, благодаря ви! – Ще ми благодариш след като обясниш на служителите от полицията в твоя квартал какво правеше тук. Знаеш, че нерегламентираното сърфиране в опасната зона вече е забранено без ... Миамото млъкна и погледна право пред себе си. За миг му се стори, че вижда фигура, която виси пред неговия браузър, но в следващия момент се убеди, че там няма нищо, освен компютърно генерираното небе. Полицаят изключи програмата си и се остави на собствената му операционна система да възстанови контрола на съзнанието му върху двигателните му функции. Стана от стола и се запъти към вратата, поглеждайки към един от служителите си, който очакваше заповеди.

– Имаше ли други потребители в този сектор от мрежата? – Не сър, целият регион е под наблюдение. – Сигурен ли си? Направете още една проверка на логовете. – Слушам сър. Но ви гарантирам, че секторът беше следен изключително стриктно. – Странно. Стори ми се, че видях нещо ... – Невъзможно! През цялото време докато бяхте там, скенерите следяха всеки градус от 3D – сектора. – Въпреки това искам запис на всичко, което се случи. Но първо евакуирайте целия сектор! Изведете всички цивилни и служебни лица от него веднага! Съвсем скоро там ще стане страшно. И ми донесете едно кафе! Тази вечер явно ще се стои до късно.

– Слушам сър!
***
Миамото беше изморен. Отпиваше големи глътки от чашата си с кафе и преглеждаше записите от днешната спасителна акция. Младежът беше влязъл в зона с недостатъчен полицейски контрол, въпреки изричната забрана за достъп. Миамото не можеше да разбере какво кара тийнейджърите да извършват незаконни прониквания във време, когато повечето зони на все още младата триизмерна глобална мрежа не се контролираха добре, а вирусите и различни други аномалии възникваха във всеки един момент. Още повече, че технологиите за пренос на данни през човешката нервна система, които правеха възможно усещането за присъствие във виртуалния свят, все още нямаха необходимото ниво на сигурност и поставяха мозъка на сърфиращия в потенциално уязвимо положение.

А това означаваше, че всеки неоторизиран достъп до компютъра на сърфиращия можеше да заплаши живота му. “Но децата никога не са се интересували от рисковете” – помисли Миамото. Той се съсредоточи върху записа от последните секунди на днешния случай, опитвайки се да си представи фигурата, която беше видял през последните секунди. На записа я нямаше – виртуалното небе, на което никога нямаше облаци, продължаваше да бъде кристално ясно, разкривайки постепенно появяващите се компютърно генерирани звезди. Въпреки това Миамото беше сигурен, че там има нещо. – Току що получихте съобщение с висок приоритет!

- спокойният женски глас прозвуча направо в съзнанието на полицая, изваждайки го от размислите му. Миамото нарочно беше настроил месинджъра си да говори спокойно в контраст с настойчивия и стряскащ тон на комуникационните програми на повечето му колеги. - Повтарям: получихте съобщение с висок приоритет! Препоръчително е да го прослушате незабавно. – Добре, старт на прослушването. Миамото чу гласа на дежурния полицай: - Сър, трябва веднага да се явите в оперативния център! Има нов инцидент! - Идвам веднага – Миамото вече беше оставил чашата и излизаше от кабинета си. Полицейската клетъчна мрежа беше осъществила широколентова връзка с приемника на полицая и предаваше видеосигнал направо през неговата нервна система до мозъка му.

Изглежда, че група ученици са попаднали на вирус докато са провеждали образователна екскурзия в 3Dnet, изучавайки активността на вулкана Мерапи, намиращ се на индонезийския остров Ява. Виртуалната аномалия вече беше обхванала техния многопотребителски браузър, пригоден за учебни цели, който висеше над самия кратер на готвещия се да изригне вулкан. Миамото знаеше, че нито децата, нито браузърът им бяха заплашени от виртуалната картина под тях. Това, което имаше значение, беше вирусът, който атакуваше тяхната програма и им пречеше да излязат от мрежата. Полицаят вече сърфираше в мрежата и осъществяваше връзка със сървъра на остров Ява.

Неговата програма се приближи бързо до мястото на инцидента и Миамото започна да предава в движение данни за естеството на вируса до своя команден център. В съзнанието му прозвуча гласът на един от инженерите: - Сър, има нещо много странно в тази аномалия … - Кое е странно? Изпратете ми бързо антивирусно оръжие!!! - Все още тестваме вируса … не сме сигурни какво се случва, но той е много по-различен от останалите виртуални аномалии … - Работете по-бързо, защото ако нещо се случи с децата, ще ви държа отговорни! Точно тогава Миамото го чу. Абсолютно непознат глас, който със сигурност не беше на никой от служителите в управлението: - Твоите колеги не могат да направят нищо.

Миамото се извъртя и видя във виртуалното небе над него огромна блестяща фигура с форма на човешка глава. Полицаят беше сигурен, че същата фигура е видял по време на предишната си акция. - Вашите човешки познания едва ли някога ще успеят да намерят оръжие срещу този вирус, така че по-добре си спести заплахите към служителите – каза със спокоен глас лицето пред него. - Кой си ти? – полицаят вече изпращаше до служебния сървър запитване за нови разработки на браузъри с подобна нестандартна форма. - Няма смисъл да го правиш, няма да намериш информация за това, което виждаш пред себе си – обясни лицето.

Ако не бе във виртуалното пространство, Миамото би се изпотил. Който и да разговаряше с него, можеше да сканира полицейските канали за комуникация и да декриптира защитата, използвана от специалните части. А това беше невъзможно. - Чудиш се кой съм? Ще ти отговоря – аз съм това, което ти наричаш компютърен код.
0 одобрения
0 неодобрения
Още от рубрика "Lifestyle"
КОМЕНТАРИ ОТ  
BuRn0u7
14:51, 08 септември 2006
biva si go razkaz4eto
1
одобрения: 0
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате статията
"Първият контакт"



    

абонамент за бюлетина