Миналата година, по време на конференцията CinemaCon известният режисьор Джеймс Камерън (James Cameron) направи мащабна презентация, в която обясняваше потенциалните предимства на заснемането на филми с увеличена честота на кадрите. Т.е. идеята е вместо с приетите от 80 години насам 24 кадъра в секунда (к/с) да се снима с повече – Камерън например обещава да заснеме продължението на Аватар с цели 60 к/с. През януари пък стана ясно, че не по-малко известният вече Питър Джаксън (Peter Jackson) си е взел бележка от идеите на своя колега и че ще направи един от първите филми, заснети на 48 кадъра в секунда - очаквания в средата на декември "Хобитът: Неочаквано пътешествие" (The Hobbit: An Unexpected Journey). По думите на Джаксън, заснемането и възпроизвеждането с по-висока честота на кадрите "създава илюзия за истинския живот, където движенията се усещат по-плавно и зрителят не забелязва т.нар. стробоскопичен ефект".
По време на тазгодишното издание на CinemaCon на тази честота на кадрите (и в 3D формат) беше излъчен и първият 10 минутен откъс от филма, който обаче предизвикал нееднозначни реакции у зрителите. От една страна, показаният откъс бил свръх-реалистичен – особено в заснетите от хеликомптер панорамни етюди. Реалистичността на по-близките сцени с актьорите обаче смутила някои от зрителите. Според публикацията на един от тях, просто филмът изглеждал "не като на кино", а по скоро можел да се асоциира с нещо като HD версия на телевизионните филми от 70-те години на миналия век: картината била прекалено ярка, контрастът правел всичко да изглежда или твърде ярко, или прекалено тъмно – изобщо прожекцията показала нещо, което явно повечето хора не били свикнали да виждат в киното.
От друга страна, едва ли може да бъде иначе, при положение, че става въпрос за съвсем нов стандарт при заснемането и възпроизвеждането на кинематографското съдържание. Според първите щастливци, които са успели да видят 48-кадровия откъс от "Хобитът", крайният въпрос е дали зрителите ще искат да гледат в киното нещо толкова различно от обичайното. Разбира се, това едва ли някой ще може да разбере, докато не го види с очите си, но като се има предвид, че историята на киното от немите филми досега е пълна с такива "драматични" промени, Питър Джаксън едва ли ще има основания да се оплаква от празни салони.
Впрочем, едва ли и всички киносалони ще могат да си позволят техника, която да може да прожектира на 48 к/с, така че на този етап надали има място за притеснения от "прекалена реалистичност".
