Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Преглед на новите попълнения в редиците на A-series APU чиповете на AMD

21 декември 2011
12911 прочитания
39 одобрения
0 неодобрения
Страница 1 от 4

Денислав Славчев

През лятото на тази година се състоя появата на процесорите AMD Llano. Или казано по друг начин - първите мощни Fusion решения на AMD от тип APU (Accelerated Processing Unit). Те предизвикаха голям интерес, предвид факта, че пристигат  с интегрирано в кристала DX11 графично ядро Radeon 6530D/6550D (в зависимост от модела на APU чипа) и са произведени по 32nm технологичен процес. Целта им беше да запълнят дупката в бюджетния PC сегмент, при който масово доминират решенията с интегрирана графика. С пускането на A-серията APU, от AMD поставиха ново начало, защото вграденото   графично ядро предлага производителност, съизмерима с тази на ниския клас дискретни графични решения (които на практика обезсмисли), а същевременно демонстрира сериозно  превъзходство над Intel базираните решения. Всичко това, направи тези продукти  идеални за работни или домашни PC системи, като добавя към тях и възможност за “кежуъл” гейминг, без да е необходимо закупуването на допълнителна дискретна графична карта, редуцирайки (поне на теория) и крайната цена на РС системата.
Новите процесори от така наречената A-серия, заедно с предназначените за тях чипсети A55/А75, са основата на платформата Linx.


Както знаем, отличителна нейна черта е, че използва цокъл FM1.  Както вече стана дума, в графично отношение, новите APU са без конкуренция. За жалост обаче не всичко беше толкова „розово“, колкото ни го представиха, защото се оказа, че процесорните ядра са леко оптимизиран вариант на старите и добре познати ни от Athlon 2, а всички знаем къде се позиционират те като производителност спрямо решенията на Intel. Всъщност очакванията за реализация на процесорните ядра, базирана на Bulldozer архитектурата, се оказаха несъстоятелни и такива ще видим едва в следващото поколение APU решения, който между другото ще се появят съвсем скоро. Другият слаб момент се оказа цената, колкото и парадоксално да звучи това. Работата е там, че реално липсата на дискретно графично решение, не се отрази по очаквания начин. Тук проблемът се корени във факта, че всичките  A-Series APU модели бяха с по четири броя процесорни ядра. Да се чуди човек за какво са необходими толкова много на едно бюджетно решение снабдено с нисък клас 3D графика.  Още повече в началото масово налични бяха само по-скъпите дънни платки с чипсета AMD A-75.  Ниският сегмент на пазара винаги е бил най-апетитната хапка за доставчиците, предвид това, че продажбите там са несравнимо повече от тези на високия клас решения и съответно генерират по-голяма част от печалбата на основните играчи на пазара. Затова съвсем резонно беше да видим и по-ниски модели на A-серията, каквито са новите предложения на AMD – А4 3300/3400 и A6 3500-, които да се борят с ниския клас  настоящи и предстоящи процесори на Intel.  От AMD използват същата стратегия, позната ни от Phenom II и Athlon II процесорите, за дву, три и четири-ядрени решения.  

39 одобрения
0 неодобрения
Още от рубрика "Ревю"
КОМЕНТАРИ ОТ  
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате статията
"Преглед на новите попълнения в редиците на A-series APU чиповете на AMD"



    

абонамент за бюлетина