Sapphire Pure Platinum Z68 - стъпка напред в развитието на Intel базираните дъна на компанията

Ревю: Денислав Славчев

Както сигурно вече  знаете, с излизане на процесорите Intel Sandy Bridge, компанията Sapphire реши да разшири своята продуктова гама от дънни платки с няколко модела, базирани именно за тази платформа.  Откакто ATi бе погълната от AMD, не бяхме виждали дънна платка на Sapphire, която да е предназначена за платформа на Intel. Цялата и продукция в този сегмент бе ориентирана изцяло към платформите на AMD.  Нещата обаче се промениха тази година и още в първото полугодие се появи Sapphire Pure Black X58, предназначена за топ платформата LGA1366 на Intel, както и модела Sapphire Pure Black P67 Hydra, който вече ви представихме по-рано и който е предназначен за ентусиасти и овърклокъри, желаещи да ползват новите LGA1155 Sandy Bridge процесори.  Съвсем логично беше след излизането и на Z68 чипсета на Intel, от Sapphire да очакваме и тяхната реализация. И тя не закъсня, пристигайки в лицето на Sapphire Pure Platinum Z68.

Малко подробности за Z68
В началото на тази година компанията Intel пусна новата си CPU архитектура Sandy Bridge, в успеха на която никой не се съмняваше. Още повече че „архитектите“ на компанията бяха успели значително да оптимизират Core архитектурата и да добавят доста апетитен ръст на производителността. За жалост обаче дебютът на тази фамилия беше помрачен в известна степен от открития конструктивен дефект в системната логика Cougar Point на дънните платки и по-точно във вградения в чипсета SATA 3.0 Gb/s контролер, който може да доведе до деградиране на контролера и преждевременното му излизане от строя.  Това автоматично забави с два месеца реалното стартиране на новата платформа, тъй като продажбата на дънни платки беше замразена до излизането на нова ревизия с B3 на системната логика, в която въпросният проблем беше отстранен. След като се появиха двата чипсета H67/P67, предназначени за LGA1155 Sandy Bridge платформата, редно беше да види бял свят и пълната версия на Cougar Point логиката, тъй като P67/H67, представяха непълен набор от всички негови възможности. И така се появи Z68.  Независимо че от маркетинговия отдел на Intel полагат огромни усилия да ни убедят, че това е един съвсем нов продукт, предназначен за геймъри, овърклокъри и ентусиасти, той най-точно може да бъде охарактеризиран като един обобщен образ на спецификата на двата чипсета H67 и P67. Тоест, може с достатъчна точност да се каже, че Z68 = H67 + P67 + 2 нови функции.

Както се вижда от блоковата диаграма горе, тя удивително прилича на тази на H67, като реално се поддържат същите видове и брой периферни интерфейси.  Даже физически и електрически новият чипсет е напълно съвместим с H67. Така че „уникалността“ на Z68 се свежда до появата на овърклок възможност за процесорните ядра и паметта в H67 или пък появата на графична поддръжка в P67 и възможността за овърклок на графичното ядро. Разбира се, за да бъде все пак „по-специален“, в чипсета са използвани две софтуерни технологии, които по разбираеми причини няма да срещнете в P67 и H67. Първата е свързана с възможността за превключване между  дискретна графична карта и интегрираното в процесора графично ядро.   Технология, която не е нищо невиждано, защото мнозина от нас са чакали с надежда да видят и десктоп реализацията на познатата технология Hybrid Power на NVIDIA.

С идването на тази софтуерна технология в комплект с Z68 се даде зелена светлина за вграждане на технологията Virtu на компанията Lucid.