Най-неуспешните проекти на NASA

По желание на Георги Панайотов и Наталия Найденова

Американската Национална аерокосмическа агенция NASA за своята многогодишна история е разработила и провела множество космически проекти, сред които присъстват и такива грандиозни и амбициозни мисии, като полетите до Луната с апаратите Аполо, извеждането на околоземна орбита на телескопа Хъбъл и т.н.

Но NASA има и проекти, които така и не бяха реализирани. Причините са банални – недостатъчно финансиране, прекомерното увеличение на разходите за бъдещи разработки и постоянното отлагане на проектите.

Проектът X-30, зад който се крие разработка на Национален Аерокосмически Самолет (NASP - National AeroSpace Plane). Проектът е подготвян през периода 1986 - 1993 г., а бюджетът му надхвърлял 2 млрд. долара. Тук трябва да отбележим, че голяма част от средствата са отделени не от бюджета на самата NASA, а са предоставени от военните ведомства на САЩ. Една от главните трудности, с които се сблъскали инженерите, е разработката на универсални двигатели, които да работят както във въздушно, така и в безвъздушно пространство. За съжаление, с тези проблеми разработчиците така и не се справиха. Не на последно място, за затварянето на проекта способства и изключително високата цена на двигателите. Изследванията в това направление са прекратени, макар някои разработки все пак да са използвани в някои малки изследователски програми. Например, в разработката на хиперзвуковия самолет X-43, който през 2004 г. постави световен рекорд като достигна 10 пъти по-голяма скорост от тази на звука.

Проект за разработка на модернизирани двигатели на твърдо гориво. Проектът е разработван между 1986 и 1993 г. с бюджет $2,2 млрд. Причината за разработката на двигатели с твърдо гориво е катастрофата на совалката „Челинджър“ - именно твърдогоривни двигатели са причината за взривяването на целия кораб и гибелта на екипажа. Тогава е решено да се създадат по-съвършени силови установки с по-голяма мощност и най-главното, да са по-безопасни при работа. Тези двигатели трябваше да се произвеждат в държавен завод, а сред потенциалните клиенти беше не само NASA, но и редица други структури.

В самия разгар на проекта, когато дори заводът е почти построен, Конгресът отказва понататъшно финансиране. Причината – висока цена и неспазване на срокове. Днес совалките са с увеличена товароподемност, но това е за сметка на по-леки горивни резервоари, направени от литий-алуминиеви сплави, които намаляват теглото на цялата конструкция.

Проектът Shuttle-C е разработван от 1987 до 1990 г., а бюджетът му е $200 млн. В рамките на тази програма разработчиците се опитват да създадат модифицирана и главното, безпилотна версия на знаменитите совалки Shuttle. Корабът трябвало да доставя на околоземна орбита много по-тежки и опасни товари, без риск за екипажа. След катастрофата на „Челинджър“ интересът към проекта нараства, но така и не стига до стадий на готовност. Причината отново е в нарасналата цена на Shuttle-C, в резултат на което проектът е прекратен.

Проект за разработка на Национална система за стартиране на ракети (National Launch System - NLS). Това е съвместен проект на NASA и US Air Force (1989 - 1993 г.) с бюджет 3 милиона долара. Планирано е да се създаде система за стартиране на ракети, съвместима с космическите кораби Shuttle, която да е по-изгодна като цена от конкурентите. А сред конкурентите са системи за стартиране, които са използвани за ракетите Atlas, Delta и Titan. Този път за прекратяването на проекта не са виновни само парите, макар и цената да оказа въздействие. Друга причина за прекратяване на изследванията е, че с другите системи за стартиране на ракети не са наблюдавани никакви проблеми и NLS се оказа просто ненужна.

[1] 2