"Сравнен с цифрите за другите държави членки на ЕС, ръстът на софтуерното пиратство у нас остава висок в резултат на комплекс причини, сред които някои несъвършенства в законодателството, които не бяха отстранени през 2008 г., непоследователно правоприлагане, продължителни производства и неадекватни санкции, както и липса на ефективно управление на софтуерните активи в малките и средни предприятия и висока обществена толерантност към посегателствата срещу интелектуалната собственост", коментира Велизар Соколов, юридически представител на СИБС у нас.
След 3 последователни години (2003, 2004 и 2005), в които ръстът на софтуерно пиратство в България е бил на "критичните" 71%, през 2006 г. е постигнат спад с 2 % - тенденция, която е продължила и през 2007 г., когато софтуерното пиратство достига най-ниската си досега точка от 68%. Независимо от това, през 2008 г., въпреки тенденцията към спад в Централна и Източна Европа, България не е отбелязала по-нататъшно понижаване в използването на нелицензиран софтуер. Като страна членка на ЕС обаче, България трябва да се стреми дългосрочно към достигане на средния за Общността дял на софтуерно пиратство, който за 2008 г. е 35%, гласи още официалното съобщение от BSA.
Ето и още няколко интересни резултати и изводи от проучването, цитирани в прес съобщението:
· Сред проучените 110 страни, пиратството бележи спад в 57 държави, остава на същото равнище в 36 и само в 16 страни сочи по-високи стойности. Поради факта, че пазарът на персонални компютри е нараствал най-бързо в страните с най-висок ръст на пиратство, световният ръст на пиратството бележи покачване с 3% и е 41% за 2008 г.
· В Централна и Източна Европа, страните с най-висок дял на софтуерно пиратство са Грузия с 95%, Армения с 92%, Азербайджан с 90% и Молдова с 90%. Сред страните с най-нисък дял са Чешката република с 38%, Унгария с 42% и Словакия с 43%. Русия бележи най-голям успех, снижавайки пиратството с 5 пункта до 68%, като за последните 6 години общият спад е с 19 пункта.
· Макар новите икономики да заемат 45% от световния пазар на хардуер, те имат само 20% дял от пазара на софтуер за персонални компютри. Ако този дял е същият като дела за хардуер, софтуерният пазар би нараснал с $40 милиарда годишно. Ако софтуерното пиратство в глобален аспект бъде снижено само с 1 пункт, това би добавило $20 милиарда за ИТ индустрията като цяло.
· Разширяването на достъпа до Интернет ще означава и по-голямо разпространение на пиратски софтуер. През следващите 5 години, още 460 милиона души от новите икономики ще започнат да използват Интернет. Това нарастване ще е най-голямо сред крайните потребители и малките фирми, при които ръстът на софтуерно пиратство е по-висок, отколкото в големите компании и държавните агенции.
Забележка: Проучването е проведено независимо от IDC и обхваща пиратството на всякакъв бизнес софтуер използван на персонални компютри, включително десктопи, лаптопи и ултра преносими машини. Проучването не включва други видове софтуер като например софтуер за сървъри и др.п. IDC е използвала официална статистика за доставките на софтуер и хардуер и свои сертифицирани анализатори в повече от 60 страни. Цялото изследване (на английски ез.) може да се прегледа на официалния сайт на BSA, а още подробности има и на www.bsabg.org.
